„Бартер”, новият филм на Атанас Киряков, бе най-чаканата от мен прожекция на тазгодишния София Филм Фест. Високите ми очаквания бяха стъпили върху сериозни доводи- лентата е българска, създадена е по действителен случай, заснета е в едно красиво рибарско селище и е събрала в себе си цяла плеяда великолепни актьори. Е, разочарованието ми е съизмеримо само с изненада за рождения ден, където изненадата е, че нямаш подарък.

Филмът е продължение на документалния „Омагьосан от морето”, отново на същия режисьор. И двете истории са за ежедневието на обитателите на едно рибарско селище. Основният проблем в „Бартер” е, че има болезнено актуален аналог в реалния живот: мутри решават да застроят плажа с незаконни хотели. Главната роля е поверена на Филип Аврамов, чийто герой (Хиндо) е широкоскроен и малко наивен добряк, който се радва на малките неща в живота.

Част от сценария е била написана специално за една от най-ярките звезди в родните кино и театър - Татяна Лолова. Актрисата играе незрящата Флора, която „гледа” хората със сърцето си и твърди, че очите вече не са ѝ нужни. Голяма част от останалите роли са разпределени между не по-малко обичаните Койна Русева, Мартина Вачкова, Михаил Мутафов, Владимир Пенев и Калин Вельов. Разбирате защо очаквах да видя новия си любим филм, нали? А ето защо не се случи точно така.

Оказа се, че немалка част от диалозите са написани толкова изкуствено, че дори изиграни от гореизброените актьорища звучаха фалшиво и просто не можах да им повярвам. Почти ми е гузно да споделя това свое наблюдение след следното откровение на режисьора: „Аз искам актьорите да играят документално, да няма театралност, да е естествено”. Е, да, ама няма нищо естествено в духа на разговора някой небрежно да изтърве осем прозрения за живота и десет истини за трансцендентното, освен ако действието не се развива в кръчмата и не говориш с леко почерпения правнук на Конфуций. Съжалявам.

Ако трябва да бъда напълно откровена, беше ми и скучно. Прекалено дълъг филм за нещо, в което няма почти никакво действие. През първата му половина от куртоазия се прозявах само вътрешно, но след това дори на кумовата ми срама ѝ доскуча и си тръгна, та се отдадох на пълноразмерно прозяване, докато за пореден път гледах как Хиндо дава на пенсионерите риба, без да им взима пари, в случай че поради лека форма на мозъчна недостатъчност не съм разбрала идеята все още.

И клишетата. О, клишетата. По принцип в здравословната доза клишета няма нищо лошо, нали знаете онова клише за клишетата, според което клишето е клише с причина. Съгласна съм, но на частта, в която Флора отказа да оперира очите си, защото така и така вижда със сърцето си, нещо в мен безвъзвратно умря.

Всичко това, гарнирано с известна доза наивност, шепа предвидимост и няколко не особено добри операторски решения, ме кара занапред да подхождам с малко повече скептицизъм към нещата и да не се хвърлям в тях с ентусиазма напред.

Не съжалявам, че изгледах филма, разбира се. Интересно ми беше да видя какво е постигнато за забележителния срок от 19 дни, в който е заснета лентата. Пък и винаги е хубаво да видиш любимите си лица на голям екран. И както е казал Хиндо - „Винаги става въпрос за услуга - дали ще е към Господ, дали ще е към някой друг. Това е положението. Това е бартер.” Днес лош филм, утре - хубав.

Още по темата

18/03/2016

Култура

"Обсебващо желание" за нещо по-така

18/03/2016

Култура

"Каръл", когато домът и семейното гнездо не са достатъчни

16/03/2016

Култура

Порция Брадли Купър с щипка вдъхновение в „Повелителят на кухнята“

17/03/2016

Интервю

В главата на масовия убиец