Автор: Емил Братанов
Снощи приключи поредната Евровизия: еуфорично за шведката Лорийн, трагично за попиконата Хъмпърдинг и твърде очаквано за българите. Букмейкърите, все пак, познаха само наполовина. Защото определяха нашата представителка като втора-трета отзад-напред, а на нея – в крайна сметка – не ú стигнаха само бонусите от „по-високите” точки, с които Норвегия отиде на финала, вместо нас.
Но да не се залъгваме. След престижното класиране на Елица и Стунджи, тазгодишното на Софи Маринова е най-доброто постижение от бая време насам. Каквито и да ги говорим. Иначе, общото между нея и мургавата чернокоса шведка, пяла без грим и боса, бе видимо – от едната страна на медала и пожелателно-неосъществено, от другата. Съвпаденията се изчерпват с малцинствената етническа принадлежност и на двете и с гласовите възможности /защото, който твърди, че Софка не може да пее или няма глас, значи си криви душата/. В хореографията на победителката имаше тъмнокож танцьор, а парчето ú си беше конвенционален европоп, далеч от всякакви смайващи „крайности” като онова на Лорди отпреди години, или на албанката снощи. /Великолепно! Но също със сбъркан прицел – на Евровизия не вървят „интелектуалщини” и тъкмо Мистър Лорди с бандата му и снощи Бурановските баби го доказват./ Е, ние можехме да заведем било Азис, било Кофе Бабоне, които да се кълчат зад Софи, но и подобни номера вече не са новост за това шоу /да си припомним израелската участничка някога, хм, за чийто пол и сега се колебая, но вече употребих женски род/. Самата Маринова наистина направи всичко, което можа – и в това съм уверен. Останалото, вероятно са закономерност, коментари и предположения. И нивото на българското попмузикално творчество, което не е по-високо от манталитета на творящите го.
Добре, има геополитика във второто най-старо европопшоу /фестивалът в Сан Ремо е от 1951 г./, има и някакво „очалгаляване” на самата европейска публика /ако трябва да си послужа с нашенски опит за изразяване/ - или поне на оная, която гласува. Има и статукво, налагано на вкусовете от самата музикална индустрия, съюзена с медиите. Изключения? Ами, пак Лорди – ако много ви е писнало, отивате в крайностите. Точно поради тази причина, но заедно с предварително свършената работа от същата тази индустрия, медии, пиари и букмейкъри, Бурановските баби са втори отгоре-надолу, а Хъмпърдинг – отдолу-нагоре. И да, мисля си, че ако пратим догодина нашите „Мистерии”, или Бистришките баби, ще им се радват, вероятно ще влязат във финала, но нищо повече. Защото вече е направено. И защото ония, европейци, които гласуват за последните – да речем – 5-6 победители в Евровизия, няма да оценят предизвикателството. Марсел Селие и Джордж Харисън едва ли пускат есемеси в тази потребителска маса.
За манталитетната обремененост ще си послужа с „фуния” – от Европа към България. За всеки слушател си има изпълнител, но много важно е кой на какво е приучен.
На Сан Ремо също гласуват обикновени зрители. Но по-често там песента е наистина посланието, което те избират, или изпълнителя, с когото се отъждествяват и подкрепят. Какво ще кажем за тазгодишната /само преди 3 месеца/ победителка в Сан Ремо – 28-годишната Емануела Мароне, Ема, „стоманената фея”, както я нарекоха в пресата. Е, в Италия винаги, и особено в криза, емоциите и обществените чувства изглеждат на някои „по-леви” /в смисъл: социално или социалиситически/. С баща санитар и майка шивачка и Ема би изглеждала „приобщена” в едно такова разбиране. Но не е така. Преборила тежко заболяване, работила като социален доброволец и с болни деца, самата тръгнала от нищото, миналогодишната втора, сега победителка, може да си позволи искрено да изпее: „Дадох живота и кръвта си за своята страна, а се оказва, че не мога да избутам до края на месеца". И да каже в интервю: „Изживявам своите драми, макар да се правя на арогантна и нахакана. Всъщност съм като всички момичета на моята възраст. Песента ми е зов за надежда. Сигурна съм, че ако младите виждаха надежда за бъдещето, биха стиснали зъби. Но напразните лишения обезкуражават всекиго. В моята песен говоря за поколението, обединило страната, правейки огромни жертви, а днес не може да предложи никакво бъдеще на децата и внуците си. ” /цитирам И. Гигова от електронния „Новинар”/.
А сега вижте за кого гласуваха италианците на снощния казионен, простете… евровизионен финал: 12 точки за албанското джазчудо, 10 за „бабите”, 8 за Германия, 7 за Румъния, 6 за Сърбия. В този пример някой да храни „визии” за геополитически вот?
Но Италия не е Европа, а ние пък дори в подражанието си – също сме си съвсем „извън”. Единственото правилно отиграно нещо, което приложиха за отпътуването на Софи Маринова бе, че я заведоха в съседните ни страни и я представиха там с надежда комшиите ни да гласуват за нея, както ние за тях. Но пак не се наложи да проверяваме лоялността им на балканска основа. Ама това също е гео-поп. Значи, сме се научили.
Защото на Евровизия го правят почти всички. Балканците, балтийските държави, бенелюкса и скандинавците… Дори по-тънко обяснимите примери подкрепят наблюденията. Една общност в Германия дава цели 8 точки на турския представител в конкурса. Но обратната общност в Турция липсва и нейните гласове за германеца Льоб са нула.
Какво ни остава? Ами, песента, естествено. То не бяха напъни в електронно диско, в балади, в европоп. Единствената ни успешна „ поп рецепта” за момента беше с малко етно, самобитност, ритъм и шоу – във време, когато и Руслана спечели с подобна динамична и фолклорна едновременно смес. Само че времената си вървят и нещата не се повтарят веднага /иначе вярвам в поговорката за „добре забравеното старо”/. Албанският джаз не спечели, но поне остави достойни впечатления. Лорди /какво да правя, за нищо по-крайно не се сещам в последните 10-тина години „визия”/ бе невъобразимо шеметен, че даже и разтресе масовия гео-поп-вкус сред гласуващия европеец.
От тук-там, извън Татковината ни, пресата също разнася по някой скандал или клюки около местния избор на бъдещи „евровизионери”. Но у нас те са правило. Както и създаването, формирането, събирането, конструирането, измагьосването на разни „академии”, „журита” и „творчески групи”, които нито могат да надскочат творческите си възможности и лесно приспособленчество; нито неприязънта помежду си – отразяваща се на изпълнителите, обличащи „в глас” родните евро-поп-мераци. Големият минус на журналистите ни пък е, че дори когато напипат я скандала, я фаворита – пишат статии, а не музика и аранжименти.
Трябва да призная, че и аз не композирам в свободното си време проекти за Евровизия. И не мисля, че това ми „неумение” ми забранява да пиша по-горните разсъждения. Сигурно ми е додеяло цялото това конвенционално панаирно стълпотворение веднъж в годината някъде и поредното показателно гласуване на средностатистичния европеец – и нашия си фон с поредните гръмки репетиции с „академия” и „кандидати” за поредния крах. Като порових из компютъра, открих, че последния път съм споделял впечатленията си от конкурса през 2006-та, когато Мариана Попова се сблъска с Лорди, а руснаците пак бяха втори. А нещата бавно, ускорително се плъзгат надолу. Мислех си, че британците никога няма да пратят „Оейсис”, разбира се, а те забиха горкия Енгълбърт. От другия край на континента, спестиха това на колегата му Киркоров, но връстничките им намигнаха на цяла Европа и обраха „протестния вот”.
Или за догодина трябва някой от нашите налични поп-мастодонти да се прежали да се пробва, или по-добре да пратят рок група с по-крайно звучене и потенциални възможности за сценична драматургия, която да позапълни сцената. В Швеция българският фериботен музикант е познат и добре приет, така че и домакините ще ни дадат някой глас. Един „Епизод” ми се върти като пример. Със или без леко облечени славянки в балета. Но може с прабългарки на коне. Скандинавците /поне/ ще го оценят. А най-добре Лили Иванова с беквокална група – Бистришките баби и балет от млади момци, облечени във впити кожени дрехи.
Ако ви се струва, че се шегувам – по-добре да се откажем за някое време. Защото попфолк и травестити няма да свършат работа. А истински сериозното и кадърно музикално-творческо наше поколение, за момента, е над нивото на Евровизията. На Сан Ремо пък, няма как да го включат. И не е комплимент за малцина. А статукво: гео-поп визия.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
27.05 2012 в 17:01
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
Последни коментари
4I4ATA
Исторически парк или държава в държавата, на която самата държава не обръща внимание
alfakentavur
След 4 ч. дебат за промените по Патриарха: Трайков не иска да е кмет на дупката на геврека, от която хората са си тръгнали
Бешката
След 4 ч. дебат за промените по Патриарха: Трайков не иска да е кмет на дупката на геврека, от която хората са си тръгнали
Mateevk
Гнусно! Училище връзва пионерски връзки на деца. Депутат от ГЕРБ гледа от първия ред (видео)
alcom4
Русия започна масирано настъпление в Харковска област