Александър I Ярославич Невски е велик княз на Владимирско-Суздалското княжество от 1252 до 1263г. Обикновено е смятан за една от най-важните фигури на средновековна Русия, а изследователи като разглеждат управлението му като начална точка на формирането на руския етнос. Той нанася две тежки поражения на католическите сили - на 15 юли 1240 срещу шведите в битката при река Нева и на 5 април 1242 срещу тевтонците в битката за Чудовското море. Руската историография традиционно придава голямо значение на двете победи на Александър Невски. Въпреки че военният ефект от тях е спорен, те се превръщат в символ на противопоставянето на Русия на Западна Европа.

През цялото си управление Александър Невски се стреми да поддържа добри отношения със Златната орда, като дори принуждава жителите на Новгород да започнат да плащат данък на монголите. Тази политика получава различни обяснения в историографията. Според някои изследователи той прави това, за да предпази страната от нови опустошителни нашествия. Като негови успехи са сочени освобождаването на Православната църква от данъци към монголите и издействането на неучастие на руски войски във водените от тях войни. Други автори твърдят, че той смята заплахата от католицизма. за по-силна и предпочита религиозната толерантност на монголите. Според по-критичните изследователи той поддържа васалните отношения като гаранция за собствената си власт в страната.

Александър Невски умира през 1263 година в Городец при завръщането си от поредното посещение в Сарай. Той е погребан в столицата Владимир и е канонизиран през 1547г. Празникът му е на 23 ноември.