Много пъти съм спорил в социалните мрежи с различни хора.

И все за едно и също.

Поводите за този спор обикновено се появяват всеки път, когато тръгне някаква нова вълна от натиск за задължителни квоти за българска музика в медиите. Или за някакви програми за помощ на музикантите у нас.

Всеки път отсрещната страна ми излиза с един и същ, да си призная, доста солиден аргумент. И той е здрав и удря като чук. Той гласи следното - "Пич, българската музика не става. Тя е ретроградна, тя е демоде, текстовете ѝ са тъпи и скучни, прозодията е грешна и ако не е Вирджиния рекърдс, да си върти нейните 10 артисти, може би нито една медия няма да пусне нито една българска песен, защото ТЕ ПРОСТО НЕ СТАВАТ".

Признавам си, че като се замисля, аргументът в голямата си част е правилен. Да, съвременната българска поп музика в огромната си част може спокойно да не съществува и никой няма да разбере, че това е така.

Съвременната българска поп музика е беззъба, ретроградна, безсмислена и фактът, че в един момент Джорджано беше по-интересен на медиите от - да кажем - група "Станиоли" или певеца Стратия е повече от показателен (да ме прощават споменатите, те ми дойдоха първи наум, а напоследък не съм много умен, всички фенове на Путин ще го потвърдят на майчин руски).

Да, да, знам, че днес живеем в период на война. Знам, че всичко останало не ви интересува особено.

Но си давам сметка, че у нас има една огромна липса. Липса на добра, честна и социално ангажирана музика, която да бъде двигател, с който да се преборим с чалгата, фейк новините и идеологията, калена в турските сапунки.

Затова днес реших да ви разкажа за онази българска музика, която бе находчива, интересна, нужна...Но не можа да стане известна.

Защото имаше и такава музика. И днес в този текст ще се опитам да ви я покажа. Доколкото е оцеляла във времето...

1. "Adibas" - групата, която възпя добрия господин Иванов

Групата "Адибас" се появи някъде в началото на второто десетилетие на 21 век.

Всеки, който е бил беден, но е искал да се носи в нещо готино, си спомня времето, в което съществуваха марки - менте. Например, вместо "Рийбок" на пазара за жълти стотинки се продаваше друга марка -"РийБока". Или вместо часовник "Сейко" имаше часовник "Сайко".

Та групата "Адибас" се беше кръстила на алтернативата на "Адидас". Демек - нещо като ремонтите в София - хубаво е, ама е менте...

Групата беше изключително идейна и произведе няколко песни. Никога няма да забравя техния химн, който носеше поетичното и ароматно име "Ти си г*з".

Но като изключим това, "Адибас" създадоха две велики песни. "Няма такива хора" разказва историята на господин Иванов, който бил адски любезен. Помагал на децата в квартала, ако на някой му се повреди нещо, тичал да го оправи.

Дори когато жена му му изневерявала с комшията, той изчаквал тактично в кухнята и им пържел картофки...

Велика банда, която със своята идейност и своето остро чувство за сарказъм имаше всички качества, за да се превърне в пънк икона на съвременната ни рок сцена. А сега ще ви почерпя с още една тяхна песен, в която се възпява Коледа. Песента е тъжна, защото в припева ѝ е събрана цялата мъка на света:

"НАЙ МИ Е ТЪЖНО
НАЙ МИ Е БОЛНО
ДА МЕ ПОЧЕРПЯТ
С БЕЗАЛКОХОЛНО"

Наздраве и честита Коледа, макар че е едва март месец.

2. "Пролетарии" (Александър Георгиев) - разбираме, че някой е много добър, едва когато си отиде

"Пролетарии" беше проект на един музикант - Александър Георгиев. Музика, която е свързана с дълбоката дарк уейв традиция, тръгнала още от "Нова генерация" у нас.

Електронна, авангардна музика, на ръба на пърформанса, но и с доста дълбоки и смислени текстове. Често Александър Георгиев свиреше сам на сцената със своите синтезатори и програминг. Или пък към проекта му се присъединяваха и други хора.

"Пролетарии" обаче беше замислен да е ъндърграунд. Дълбока контра на мейнстрийма. И такъв си остана. Всъщност, тъжното е, че Александър Георгиев си отиде, при това твърде млад. Това се случи през 2016 година, и тогава за малко всички се сетихме, че е имало такава група. Даже имаше концерт в негова памет, на който музиканти от ъндърграунд сцената изпяха негови песни.

"А в чашите пожълтели
От старо, тънко стъкло
Налива вкиснато вино
Кръчмар със мъртво око

Във хор от дрезгави песни
И стари, потни тела
Над разкривените клони
Блестеше сива луна..."

3. Андрей Паунов и "Екипаж" - или как се прави група от глас и виолончело

"На кея, в кръчмата на мъглите
пирати си бършат ръцете в брадите
отпиват от халбите, гледат сърдито
пикаят навън в пробито корито"

Помня, че чух този арт експеримент в средата на 90-те. Сега, когато търся нещо за тях в Интернет, разбирам, че всъщност те са издали цял албум, който явно е останал загадка дори за хора като мен, които имат огромен интерес към ъндърграунда.

Впрочем "Екипаж" е група, която се състои само от...глас и виолончело. Но песента "Кеят на мъглите" не може да не ви грабне. На практика това е пиратска песен и, мамка му, тя е велика. Не съм сигурен, но мисля, че Андрей Паунов е същият човек, който по-късно стана известен режисьор. Но понеже информацията е твърде оскъдна, не мога да потвърдя дали това е на 100 процента така.

Но мога смело да кажа, че поезията и начинът на музициране в този проект е повече от велик и заслужаваше да стане много по-известен, отколкото е днес.

"На свещите тук проблясват ножове
и всяка чаша има отрова
на зарове тук се решават съдбите
и слабите винаги падат убити"...

Който не е живял през 90-те, той не знае колко реалистичен е този иначе пиратски текст...

4. "Акт 16" - "Не потъвай, недей"

Тази група познавам само от 2 техни песни. Едната е тази - "Не потъвай". И според мен това е една чудесна песен, решена в пост пънк/ню уейв стил, която по принцип имаше и клип, но клипът някъде е изчезнал и можем да я намерим само като аудио с някаква статична картинка в каналите за видеосподеляне.

Другата им песен - "В моята стая" е в стил "ска", а в текста лирическият герой предлага на дамата, която е харесал, да се съберат у тях и да четат Волтер и Бодлер...Както и Виан и Мопасан.

През 2015 г. групата се появи отново в публичното пространство. Бандата се събра, за да се пробва за кастинг за подгряваща група на "Куку бенд", но, както можете да се досетите, суверенът реши друго...

5. Robert Wauu - шведът, който прави българска музика

Историята на шведа Робърт е като от сапунен сериал.

Вижте сами - той пристига в България за магистратура по кинорежисура. Няма идея да живее дълго тук, но се влюбва в българка. Така той решава да поостане. Обаче в един момент нещата спират да се получават. Той решава да си тръгне. Тогава пак се влюбва, в друга. И някъде там започва да пише песни. И да ги пее на български.

Впрочем Робърт записа доста песни, но - по моя скромна преценка - само "Преструвам се" се получи яко. И затова ви предлагам да си я припомните...

6. "Лора" - бургазлиите, които станаха ирландци

Никой не е пророк в собствената си родина...

Мисля си това, докато за пореден път си пускам песента на бургазлиите "Лора". Бандата беше свежа, правеше великолепна музика и реализираше както трябва всичко.

Само че не случи на родина. И го казвам без никаква ирония. Така Лора и нейната банда решиха, че няма смисъл да продължават да стоят в България, където да свирят на дебели чичаци, фенове на хепи соца, в разни нощни локали. И да свирят "Мурка" и кавъри на Стефка Берова.

Така "Лора" заминаха чак за Ирландия, където се прекръстиха на "Amoric".

Историята свършва тук. Аз лично смятам, че не можем с лека ръка да губим толкова идейни музиканти. Но кой ли съм аз, да ви давам акъл. Някакъв украинофашист азовец - язовец...

Епилог - а беше време, в което Ивайло Нойзи Цветков беше фронтмен на банда.

И сега ще ви закопая. Моят приятел, културният антрополог и бивш главен редактор на "Егоист" и "Плейбой " Ивайло Нойзи Цветков някога беше вокалист на група.

Групата носеше култовото име "Вагнер", а Нойзи тогава беше с дълга коса...

Според мен "Вагнер" имаха огромен потенциал да станат яка и известна група, но и това не се получи. Но пък, от друга страна, това може би бе добре, защото после Нойзи започна да редактира "Егоист" и създаде явление в контракултурата у нас...

И с това завършвам. Мога да добавя още доста банди. Но все пак в момента на вас не ви е до банди.

Но на мен ми е. И искам да говорим често за това, което не се случи.

Ако групите, които съм споделил в този текст бяха станали известни...

А Ивана, Драгана, Гергана, Пена, Кина, Мина и Вуна не бяха станали известни, може би сега ние щяхме да сме нормална държава, с нормални управляващи и нямаше да се червим от срам за поредните глупости с марка "България".

Но това чудене ще си остане за моя сметка.

А вие си пуснете тези песни.

Пуснете ги и на децата си.

И им разкажете какви можехме да бъдем, но не поискахме...