От стр. 1

Четвъртък, 15 ноември

Въпреки че и още сто години да се труди с тоя „темпоритъм“ (Доган), няма да заслужи такъв доклад, Борисов се хвана за единствената забележка - медиите. И изигра любимия си етюд на гняв пред министрите и в присъствието на фотографите.
"Не може ние да сме обсадени седмици наред и на живо да се показват средни пръстове, да се наричат членове на кабинета - мърша, боклуци и какво ли не. И същото време някой да излезе и каже, че няма свобода на медиите, при положение, че се повтаря едно и също вечер в най-гледаното време."

Спомням си преди много години по повод готвен тъпанарски закон за езика в Русия (те всички закони за езика в крайна сметка са тъпанарски!), някъде из руската преса прочетох: “Даже комунистическите идиоти в своето време бяха по-хуманни. Например постоянните езикови грешки на бившия първи в България Тодор Живков просто били включвани като дублетни форми в речниците. Абсолютно демократично. Ако искате - говорете правилно, ако искате – като Тодор Живков…”

БАН, Института по български език! Чуваме ли се! Бъдете демократи и вкарайте пръстове като дублетна форма на пръсти. И хората ще имат избор. Който иска ще говори правилно, който иска – като Борисов.

Всъщност, това ще е само временно. Още 2-3 години и говоренето на Борисов ще стане правилното…

"На кого какво е забранено? Олигарх създал си медия, за да защитава това, което е откраднал, изведнъж ние не трябва да го пипаме този олигарх, който и да е той, говорим по принцип…"

Пеевски визира, няма кой друг, не ли?

Но по-смущаващото е, че с това „ние“ събира в едно съдебната и изпълнителната власт.

"Знам, че има страни, в които 2-3-5 пъти в годината се правят карикатури за премиер, за президент – в България това е всеки ден."

Пеефски и Комарницки! Е тия двамата объркват медийната среда.

Комарницки отговаря на Борисов: "Да, има страни, в които не публикуват карикатури на президентите и премиерите си. Но в страните, на които искам България да прилича, го правят всеки ден. И по много."

Проблемът не е в карикатурите. А в това, че го рисува много грозен. Христо го рисува толко грозен, че можеш да сбъркаш, че Пикасо го е рисувал. Дето имаше един майтап, толкова грозен, че бумеранг да хвърли, няма да се върне. При Бойковата суета това е непреглъщаемо.

Не е прав Борисов, но ние не му се сърдим. Както е казал колегата Волтер, „едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив“. Разбира се, с това право не бива да се злоупотребява.

А колкото до медийната свобода сещам се за един случай, припомнен тези дни във ФБ. През 2016 г. политологът Димитър Димитров разказа интересна история за това как Борисов се държал като „медийно ченге“, даже с международни партньори. „На Диалога за интернет управление EURODIG, който се проведе в София през 2015 г., разправя Димитров, бях част от програмния екип. По темата за интернет медии се предложи и беше прието да говоря с Асен Йорданов от „Биволъ“, тъй като искахме да има и разследващ журналист. Лично Борисов се обади в Берлин при основните организатори, за да настоява да не го допуснат да говори. Хората в Германия бяха потресени.“

Петък, 16 ноември

Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер се появи на пресконференция с една черна и една кафява обувка. Съветниците му набързо го изведоха да го преобуят.

Мисля, че вече няма място и време за шегички с пиянството на Юнкер. Този алкохолизиран дегенерат трябва да бъде свален от поста, който позори. Той е ходеща, по-често лазеща, гавра с 500 млн. европейци. Да, европейци, не азиатци и не африканци.

Не ми стига ум ли, образованост ли, но не мога да разбера как в този момент, когато САЩ и Русия са се съюзили да рушат ЕС, и Меркел, и Макрон (за нашия тиквеник не говорим!) търпят начело на съюза едно пияно бостанско плашило?! Не, наистина, кажете ми, ако някой се сеща защо. Аз го мисля, мисля и стигам все до извода, че им е много удобен.

Голям таш…, пардон, майтап. Бившият македонски премиер Никола Груевски, осъден в родината си на две години затвор за злоупотреба със служебно положение, избяга и се скри в Унгария! Съдът му даде ефективна присъда щото купил луксозен правителствен мерцедес за 600 хил. евро. И сега Груевски ще моли Орбан за политическо убежище. Цирк! Страна от ЕС дава политическо убежище на осъден за корупция политик! Накъде отиваме, може би?!

Груевски управляваше еднолично БЮРМ в продължение на 10 г. но през януари 2016 г. беше принуден да подаде оставка след масови протести и разкритията за тежки корупционни схеми, натиск върху съдебната система и тотален контрол над медиите.
Направо идентичен случай в наше село. Но това може да са и просто съвпадения. Макар че по-паметливите от вас могат да си спомнят, че през 2014 г. за рождения си ден Борисов си подари бронирано Ауди A8 L Security. Според едни струвало 350 хил. евро, според други 1.420 млн. лв. И в двата случая би могъл да бъде бенефициер (бързо се уча, нали Ралица?!) на една от наградите, предвидени от НК.

Атакистите в Шумен предлагат Магдалена Ташева за вицепремиер на мястото на Валери. Дама с висок авторитет била!

Хора, бдете! Ташева, меко казано, не е в центъра, отдавна е изпуснала перилата. В сравнение с нея Сидеров е направо уравновесен и нормален. За Сидеров Полоний би казал: "Че е лудост - лудост е, но тук има система!" При Ташева няма. Не може да не сте обърнали внимание с какъв „инфернален патос“ говореше в НС.

Но стига сме се занимавали с глупости. Да ви питам нещо от живота. Сложихте ли зелето, братя? Трябва, никога не се знае. А като има един-два бидона зеле и една-две връзки праз, всякак се оцелява. Знаете ли какво е казал великият философ Джон Стюард Мил? “Научих се, рекъл, да намирам щастието като ограничавам желанията си, вместо да се опитвам да ги задоволявам.“

Така погледнато сте сред най-щастливите, не ли? Кой е казал, че не може да се ограничи пуйката и да се намери щастието в постно кисело зеле?! То освен това е и много полезно. Във всичките му превъплъщения. Сложих един бидон, по-нататък още един. Но за малко да забравя да наложа туршията, добре, че една госпожа ми написа: Обичам двама доктори: д-р Йоткер и д-р Филипов. И д-р Филипов се сети, че трябва да купи от сладко-киселия сос на д-р Йоткер и да направи от специалната есенна туршия. Пишете, гражданки, пишете, че както съм взел да забравям, може и по-важните работи да забравя…

Това беше за днес. Бъдете щастливи. Не е трудно. Трябва просто да си повтаряте: Господи, не искам нищо, само ме научи да ценя това, което си ми дал!

P.S. Напомням, че излезе от печат новата книга шеста от „Из делниците на един луд“. 400 страници таш…. пардон, майтапи на голо. За да я получите трябва да изпратите на мейл [email protected]: 1.Име и фамилия; 2.Телефон за връзка; 3.Офис на Еконт, който ви е най-удобен. (Става и през Фейсбук на лични.)
Можете да я поръчате и в Mushkato https://e-mushkato.com

To be continued

Още по темата

12/11/2018

Нашите автори

Из делниците на един луд (5 – 9 ноември)