"Познавам Пламен от времето, когато беше студент в Свищов. Играеше в Студентския театър. Беше част от една много креативна и артистична група младежи и бяхме в обща компания. Ясно си спомням как си говорихме за поезия и за Петя Дубарова, дадох му нейната книга "Най-синьото вълшебство". Така изниква в паметта ми - пламенен и силно развълнуван от съдбата на Петя, която се самоубива на 17", разказва Бисерка Андерсън.

"Не мога да си събера мислите. Помня, когато един от най-добрите му приятели - Паскал беше със счупен крак и Пламен го носеше" - връща се към спомените друго момиче от компанията на Пламен - Боряна Георгиева. - Една вечер се прибирахме и Пламен прехвърча покрай нас, носейки Паскал на гърба си. Бягаше с всичка сила и се смееше силно и хълцайки. Това помня най-ярко - смехът му приличаше на хълцане, гласът му се чуваше отдалече, лудите му смешки и великодушно сърце. Не мога да спра да плача."