Чували сте (а може даже сте яли) за ястието гулаш. Но гулаш с турул няма как да си сготвите. Просто защото турулът е митична за унгарците птица, странна кръстоска на орел с гъска, която е олицетворение и на унгарските мечти, и на унгарските комплекси, и не става за готвене. Има един писател и интелектуалец, който обаче го е докарал някак в книга. Впрочем, неговата по-рационална рецепта е: „Топла хурка (унгарската кървавица) на крак в халите и 100 грама палинка – ето какво може да ви примири с всички исторически неправди на този свят.”  При дебютното му гостуване по покана на издателите му от „Парадокс” у нас, вече имахме шанса да го разпитваме за неговата представа за времето и личностите, останали в историята – от Лайош Кошут, през адмирал Хорти до Янош Кадар, - които са ту сладки, ту солено-кисели на вкус. Но в това е силата на големите автори – да създават от реалността метафори.
Дали само такива шантави за съвремието неща им идват в главите на централно-европейските писатели, изследващи наследените стереотипи и житейския манталитет на сънародниците си, като за по-интересно превръщат хрониката от миналото в сънувано бъдеще… В друга своя книга, този същият, избира за репортажно време 2070 г., а героят си припомня живота на баба си и дядо си, оженили се през 2005 г., и на родилото им се година по-късно отвратително детенце, оказало се впоследствие негова майка. Завръщане в бъдещето е литературният ключ към този изключителен роман, който побира и примирява в себе си някак и Джордж Оруел, и Айзък Азимов. Гледната точка е доста неочаквана – на днешния ден се гледа като на отдавна отминала история, но.... като всяка история и тя има своя неизбежна проекция в бъдещето и носи собствената си историческа отговорност за него. Базата е песимистичния футуризъм на автора, пресъздаден с невероятно чувство за хумор.

Така стигаме и до третата му книга (роман?, репортаж?, нова журналистика?; читателят може и сам да си хареса определение, а доколкото жанрът е код за предварителна нагласа за разбирателство между автор и аудиторията, добавяме фикшън, социален репортаж, гротеска; писателят е и журналист, все пак, и като не пропускаме тъжния смях, ще получим очерк в измислено месечно списание в рубрика „Съдби”). Романът „Талаш” и поредния Панаир на Книгата са минимум-доводите издателство „Парадокс” да го доведат отново в София (днес в 17 ч. в „Ориндж”) за да ни запознае с новия си герой. А той е Пьотър, петдесетинагодишен търговски пътник с разрушително отношение към всичко и всички: досадниците във влака, миризмата на пържено по стълбището на блока, тийм билдингите, селските тарикати и гражданите от селски тип, еволюирали до висящи в кафенетата юпита. Не липсва поанта на деградацията: Пьотър убива колега, ръководен единствено от девиантна антипатия. Констатацията на автора не е лишена от мизантропията на героя му: „Защото след всичките тези маи, инки, ацтеки са останали някакви камъни, след нас ще остане най-много талаш, от талаш сме създадени и в талаша на ковчезите си ще се превърнем.” Ами, така си е; като (въпреки „тауърите” в Дубай) не можем да вдигнем една ръкотворна Хеопсова пирамида днес.
Както издателите му твърдят, Кшищоф е поляк, Варга – унгарец (род.във Варшава през 1968 г.) освен писател, той е литературен критик, журналист. Завършил е полска филология във Варшавския университет. Работил е в културния отдел на „Газета Виборча” (Gazeta Wyborcza).

Дебютира със сборник разкази „Пиян ангел на кръстовището“. Автор на 11 книги, романи и сборник есеистика, между които „Момчетата не плачат”, „Текила”, „Каролина”, „Булевардът на независимостта”. Лауреат е на наградата на читателите НИКЕ 2009 за книгата „Унгарски гулаш” (оригиналното заглавие е „Gulasz z turula”), която достига до финала на Литературната награда на Централна Европа Angelus и до финала на II-то издание на Наградата на публичните медии Cogito. Критиката обръща внимание на характерното усещане за присъствието на духа на Полша в унгареца – той пише малко небрежно, така както поляците за себе си. Книгите на Кшищоф Варга са преведени на унгарски, български, словашки, сръбски, украински и хърватски. Живее в полската столица.

Днес следобед от 17 ч. в клуба на „Ориндж Център” (ул.”Граф Игнатиев” 18) Кшищоф Варга гостува на „Парадокс” и любопитните читатели. А в събота, 16 декември, в Мраморното фоайе на НДК (2 ет.) от 18 ч., заедно с колегата му Захари Карабашлиев ще дискутират литературния репортаж.

Още по темата

07/09/2017

Книги

Лесно ли е да бъдеш Бог (2)

30/08/2017

Книги

Лесно ли е да бъдеш Бог

09/05/2017

Култура

Преводач на думи, превеждащ съдби

05/05/2017

Култура

Свидетелки на времето с женски лица