'Амалипе': Детето, на което даряваш надежда днес, може да е лекарят, който ще спаси живота ти утре

Зарина Василева
26 май 2020 в 12:20 | 3923 |0

Божидар е будно и палаво момче, роден лидер. Той произлиза от много консервативна ромска общност, с патриархални порядки. Когато е в седми клас е избран за председател на училищния парламент. Тогава Божидар за първи път излиза от малкото село Беломорци, в което живее, за да отиде на обучение в лидерска академия:

На това обучение за пръв път се запознах с толкова много хора, които се превърнаха в мои най-добри приятели. Запознах се с доброволците и те ме направиха техен "талисман". Тогава реших, че и аз искам да бъда доброволец към Център "Амалипе", спомня си Божидар.

Днес той вече е не само доброволец, но и е назначен за образователен медиатор в училището си и е истински Божи дар за децата от общността:

Гордея се, че съм образователен медиатор и че се занимавам с деца, които не посещават редовно училище. Говоря с тях и им обяснявам колко е важно образованието; че трябва всеки ден да посещават училище, да се научат да пишат и четат. И най-вече, че не трябва да се отказват от мечтите си.

А мечтата на Божидар е да продължи с висшето си образование и да изучава педагогика, за да стане учител.

Семейството ми не е съгласно, защото нямат финансовата възможност да ме подкрепят да уча. Но с помощта на "Амалипе" се надявам всичко да се случи и вярвам, че ще се справя", категорично е момчето.

Историята на Божидар е малка част от работата на Център за междуетнически диалог и толерантност “Амалипе”, но тя е достатъчна, за да покаже колко важна е всяка подкрепа за децата в ромската общност и за техните малки - големи мечти.

Амалипе

Център за междуетнически диалог и толерантност “Амалипе” възниква през 2001 година като сдружение на току-що завършили студенти и млади хора, с първоначална цел да се популяризира ромската култура, така че да се избегнат стереотипите и предразсъдъците сред младите хора. Да се подпомогне спирането на процеса на асимилация на ромската общност и по-младите роми да се почувстват горди от своята идентичност.

Бяхме млади и идеалисти и смятахме, че проблемите се дължат на непознаването на ромската култура и като я популяризираме, те ще бъдат преодолени. Постепенно видяхме, че културата може да стигне до повече хора само чрез образованието. Затова пренасочихме усилията си към въвеждане на интеркултурно образование като потребност на съвременната образователна система и част от нейната модернизация, разказва изпълнителния директор на Център „Амалипе” Деян Колев.

В онези години най-голямото предизвикателство се оказва децата, постъпили в първи клас, да завършат 8 клас. Днес проблемите с успешното завършване на училище са прехвърлени в среден етап. Вижда се чувствително развитие в ромската общност и завършването на основното образование не е такъв проблем, докато преди 20 години изключително малък процент от младежите от ромската общност продължават да учат средно образование.

Понастоящем работим с мрежа от почти 300 училища в цялата страна в основните две насоки – въвеждане на интеркултурно образование и превенция на отпадането, като целта е младежите и девойките да завършват успешно средното си образование, да издържат успешно матурите си и да получат своите дипломи, разказва Деян Колев.

В рамките на мрежата, наречена „Всеки ученик ще бъде отличник“, директорите на училищата, обединени в Професионална директорска общност за интеркултурно образование, са едни от много активните ни поддръжници, които променят нещата в положителна посока. Във всяко българско училище се намират възрожденските учители – тези, които горят отвътре, имат желание да работят с децата, а учителската професия е тяхното призвание.

На другия полюс са тези, които са „прегорели“, и за съжаление имат сериозни стереотипи от всякакъв вид спрямо ромските деца. Те са категорични, че каузата за образование на ромската деца е обречена или залагат ниски стандарти на ромските деца и ги ангажират единствено с творчески предмети или трудово обучение.

Основните сили са насочени към мотивирането на учителите, да им се предоставят достатъчно методически средства и подходи, да повярват в собствените си сили и в каузата. Работа в продължение на 3-4 години преобразява училището и то придобива един много по-различен вид, споделят от Амалипе.

Мисията на организацията е да се стимулира овластяването на ромската общност в България за активното ѝ участие и равен достъп до ресурсите и процесите на развитие, с приоритетна насоченост към достъпа до качествено образование, както и качествено здравеопазване и социални услуги.

Екипът

Около 50 души е постоянният екип на Амалипе из цялата страна, разделени на образователен екип и екип за развитие на общността, спрямо основните дейности на организацията: интеркултурно образование и образователна интеграция и Социална работа и общностно развитие:

Седем са образователни регионални координатори, а образователните медиатори работят на терен в 15 общини.
От Амалипе се гордеят с широката доброволческа мрежа – над 300 доброволците от всякаква възраст и различни етноси.

Виждам, че доброволчеството устойчиво си прокарва път и съм много щастлив, че има все повече роми – доброволци. Има го осъзнаването, че трябва да се работи не само за своето семейство, но и за цялата общност, споделя Деян Колев.

Над 30 образователни медиатори към организацията работят на терен с ромски родители, като провеждат кампании за превенция на ранните бракове, за повишаване на образователната и здравната култура и за повишаване на модернизацията на общността отвътре.

Предимството е, че те не са външни хора, а са част от общността – роми от съответните общини и ромски групи и отразяват груповото разнообразие, предвид многообразието на общността. В общини, в които няма медиатори на терен, са създадени родителски клубове към училищата. С тях се провеждат периодични срещи, с които да се подпомогне активната работа с родителите.

Кризата с Ковид-19 и дистанционното обучение

Кризата с коронавурисната пандемия създава много повече работа за организацията, като усилията са концентрирани основно в две насоки – въвеждане на дистанционно обучение и популяризиране на мерките срещу пандемията.

Образователните медиатори от първия ден са на терен, като по време на коронавирусната пандемия, тяхната работа е от изключителна важност от една страна за популяризиране на мерките за превенция, за спазване на социална дистанция, и от друга страна – за подпомагане на дистанционното обучение.

Анкета сред близо 200 училища за проблемите в дистанционното обучение, показва следното: Ако на национално ниво децата, които нямат подходящи устройства, по данни на МОН, са около 5%, то в училищата с концентрация на уязвими групи ¼ от децата нямат подходящи устройства, като за някои училища това са 75-85% от децата. 68% от анкетираните училища посочват, че медиаторите разнасят материали на терен на децата, които нямат устройства.

Така от "Амалипе" стартират кампанията „Стара техника за ново начало“, с апел към фирми, организации, институции и обикновени хора да дарят техника, която имат, но вече не използват – лаптопи, таблети, телефони, компютри, за да могат училищата да провеждат дистанционно обучение.

В рамките на 2 дни над 180 училища се записват за около 6500 устройства за деца, като акуратно прецизират нуждите на семействата:

Изключително ме зарадва фактът, че както фирми, така и обикновени граждани изпратиха устройства, които бяха изпратени на училищата, като се спази принципа за не повече от 10 за едно училище, а всяка седмица училищата се избират чрез томбола. Така устройствата се даряват не на хората, а на училищата, които от своя страна избират на кои ученици те са най-необходими, разказва Деян Колев.

Благодарение на кампанията, са подкрепени над 600 семейства в страната, за да могат децата да се включат активно в дистанционното обучение. Особено трогателни за инициаторите на кампанията са даренията на техника, направени от лекари.

Устройствата ще се съхраняват в училище след края на дистанционното обучение и ще могат да се ползват винаги при подобна необходимост.

Истинската пандемия в махалата - 5G

За преодоляване на възникналите затруднения, свързани с липсата на интернет свързаност на част от учениците, Министерството на образованието и науката изготвя проект за изграждане на Wi-Fi зони в местата с висока концентрация на необхванати ученици. Проектът включва девет квартала, в които има най-много необхванати ученици.
Още първите екипи обаче – в Столипиново, Шекер махала (Пловдив) и в Надежда в Сливен са се натъкнали на остра реакция – в махалите светкавично е пуснат слух, че ще слагат 5G, за да облъчват хората и да ги убиват, ще ги следят на всяка крачка и т.н. 

Мобилните оператори преустановяват веднага процеса, изключително шокирани от реакциите.

Хубавата инициатива беше на път да се провали заради ескалиралата истерия. Потърсиха нашето съдействие и с помощта на местни лидери и авторитети, чието доверие сме спечелили, обяснихме за какво става дума, изготвихме брошура на български, ромски и турски език. Благодарение на усилията ни, в Столипиново, Шекер махала и на други места, проблемът е преодолян. Към момента силна съпротива има все още в квартал Надежда, разказват от "Амалипе".

Тревогите остават

Пандемията обрича някои от семействата буквално на глад, защото членовете им нямат възможност да излизат извън общността и да работят. 

Предлага се включване на хората в социални програми, но за целта се изисква от нас предоставим данни за хората, с които ние като неправителствена организация не би трябвало да разполагаме. Би трябвало до тези семейства да се достигне чрез общините, а не чрез организациите, смята Деян Колев.

Семействата, които остават напълно без каквито и да било доходи, би трябвало да бъдат подкрепени. Блокадата на част от кварталите в големите градове доведе до там, че хора, които имат работа, нямаха възможност да я упражняват.

Друг проблем е завръщането на много семейства от чужбина. Работейки там, досега те са изпращали средства на своите роднини. Притесненията са, че със завръщането им тук, те ще се окажат безработни, а децата ще имат проблем със записването в училище. Не се забелязват индикации да се използва потенциалът на завръщащите се от чужбина, както вътре в общността, така и извън нея, а той би могъл да изиграе изключително положителна роля, каквито примери има достатъчно в българската история.

Истории за пример

Гордеем със случаите, когато успяваме да предизвикваме промяна в политиките на национално ниво. Нещо, което много малко организации успяват да постигнат. В сферата на образованието особено през последните три години успяхме да постигнем много неща, за което благодаря на министър Вълчев, който е много ангажиран с темата за образователната интеграция, категоричен е Деян Колев.

Като голям успех гражданската организация отчита и включването на ромската тема в европейските фондове, чрез различните оперативни програми.

Много сме горди и с индивидуалните истории на младежи и девойки, с които работим. Те ни правят много щастливи. Такъв пример е Божидар от Беломорци. С радост ще му помогнем да осъществи мечтата си да учи педагогика, защото той ще бъде чудесен учител, вълнува се Деян.

Този материал е част от проект „Граждански Хъбове в университети: активизиране на гражданската енергия в подкрепа на гражданските организации“ (ACF/61), изпълняван от Български център за нестопанско право с партньорството на фондация „ОФФ Медия“ и финансиран от Фонд Активни граждани България (https://www.activecitizensfund.bg/) по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021.

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !