Маркос Родригез Пантоя прекарал голяма част от детството си в планините на Испания, сред вълци, мечки и змии, без да има досег с човешки същества.

72-годишният в момента мъж е сред малцината, които наистина могат да се нарекат "отгледани от вълци".

В интервю за вестник "Ел Паис" Пантоя споделя, че смята светът на хората за скапан и че е харесвал повече живота си с вълците.

През 50-те години на миналия век 6-годишният тогава Маркос е продаден от семейството си на животновъд, който отглеждал кози в планината Сиера Морена. Малко след това козарят издъхнал, но детето не искало да се връща при семейството, което се отнасяло много лошо с него. Скитал се из планината, а за да оцелее, използвал знанията, които научил от стария козар. Наблюдавал животните и правел като тях. Останал сам в пустошта 15 години. Твърди, че се сприятелил с вълци и други животни.

Антропологът Габриел Манила, написал дисертация за живота на Маркос, твърди, че е потвърдил голяма част от фактите, разказани от мъжа. Други са субективни. “Когато Маркос види змия, ѝ дава мляко и тя се връща при него, а той казва, че са се сприятелили. Змията не му е "приятел". Тя го следва, защото ѝ дава мляко. Той казва, че змията е негова закрилница, защото възприема случилото се така."

На 19 години Маркос е открит от полицай. Връща се в цивилизацията, но оттогава не се чувства съвсем комфортно сред хората. Казва, че началниците му в туристическия и строителния бранш са го експлоатирали, бил третиран зле и в частния си живот. Студенината на човешките отношения го потискала.

"Хората ми се смеят, защото не разбирам от политика и футбол", споделя той пред вестника.

Опитал да се върне към живота в дивата природа, но вече не могъл да се впише както преди, вълците не го приемали както някога, разказва Маркос. Завърнал се сред хората и дори успял да се сприятели с мнозина. Днес е приятел с повечето си съседи.