Учителството като приласкаване

Ако искаш едно дете да научи нещо от теб, първо трябва да го прегърнеш, казва Леда Аврамова

Пепа Витанова | 19 декември 2016 в 10:21318091

„Само за няколко месеца като учител научих нещо много важно, което ми помага в работата: за да постига едно дете добри резултати, за да се учи добре, то трябва да се чувства обичано в училище. Никой никога не говори за това. Някак си то никога не е важно. Говори се само за “новия закон”, за “стандарти”, “наредби”, “приобщаване” – огромен обем умни хартии циркулира из българското училище, без никаква тенденция така да се решат проблемите му. С наредби не може да приобщаваш. За да приобщиш, трябва първо да приласкаеш. Ако искаш едно дете да научи нещо от теб, първо трябва да го прегърнеш.”

Така мисли Леда Аврамова, която от началото на тази учебна година преподава английски в 58 ОУ “Сергей Румянцев” в София, по програмата на фондация “Заедно в час”. Преди това целият й 15-годишен професионален път е в сферата на комуникациите: работила е по проекти на Програмата на ООН за развитие и Фонда на ООН за население, 7 години е ръководител на отдел "Връзки с обществеността" в БТА. Решава да направи остър завой и да се посвети на учителстването, когато става на 40.

„Четирийсет е добра възраст да разбереш какво ще правиш с живота си. При мен това беше като завръщане към отдавнашно желание, от което поради различни причини все съм се отдалечавала, а е толкова мое, сякаш е част от сърцето ми”, казва Леда. И припомня известния цитат от статията на журналистката от „Чикаго Трибюн” Мери Шмик: “Не се чувствайте виновни, ако не знаете какво да правите с живота си. Някои от най-интересните хора, които познавам, на 22-годишна възраст не са знаели какво ще правят с живота си. Някои от най-интересните 40-годишни, които познавам, все още не знаят.”

Преди месец Леда случайно среща в един театър любимата си учителка по литература. И двете са със своите ученици. „Беше първата ни среща в битието ми на неин колега. Това, което ме учуди е, че тя никак не беше учудена от избора ми. Напротив. Очевидно го приема като нещо нормално, естествено, като нещо, което е очаквала да се случи. За мен тази среща беше символно събитие. Тази учителка е идолът на моите млади години. Помня все още кристално ясно как изглеждаше и как звучеше в клас. Обожанието към литературата го имам от нея. Може би не всичко, което ми е казала, стои в паметта ми. Но тя самата остана там като еталон за присъствие, за излъчване, за поведение. А към днешна дата – като пример. Искам „като порасна” и аз такава учителка да стана. Учениците ми да помнят, че с мен са били най-добрата версия на себе си. И че са били щастливи.”

За Леда учителството е една от професиите, смисълът от които е най-безспорен и чист. Благородна, но и благодарна работа - с ясни цели и видими резултати. Труд, от който има едновременно и потребност, и полза. И ако да си учител не е престижно занятие у нас към днешна дата, причините за това са до голяма степен извън самото учителство. Свързани са с дефицита на обществени ценности, с подменените приоритети и с налаганата с години ниска оценка на преподавателския труд.

Споделя, че е имала щастието да попадне в много добър колектив от преподаватели, които знаят защо са в класната стая, „от които струи светлина”. Питам я с какво програмата "Заедно в час" е по-мотивираща за учителите и децата. Какво е по-различното в методиката на преподаване, в отношенията учител-ученик, учител-система. „Като философия, самата програма “Заедно в час” е доста различна от това, което традиционно се случва в българското образование. Идеята е училището да бъде не просто задължително местообитание в определен етап от живота, а любимо място за децата, място, където те да идват с радост. Аз и колегите ми от програмата искаме децата да са наясно защо училището е важно, а също и какво искат самите те от себе си. Да имат отговорност за ученето си и желание за напредък.” Методиката на преподаване също е новаторска и не се среща в много български училища. Опитват се да поставят учениците и техните потребности в центъра на учебния процес. Да им дадат знания и умения, които ще са им нужни, а не просто нещо, което някой някъде е решил, че трябва да влезе в учебните програми. Да ги научат да мислят, да искат да мислят. „Стремим се да избягаме от скуката в час.

Разделяме пътя към голямото знание на малки достъпни крачки, които всяко дете може да извърви. Надеждата ни е да дадем на нашите деца собствени, лично техни посоки. И смисъл.”

“Заедно в час” привлича преподаватели с различно образование и различен предишен професионален опит и им дава възможност да получат педагогическа правоспособност. „Без “Заедно в час” нямаше да мога да работя желаната професия и поради финансовите ограничения, в които са оковани учителите в България. Когато си поставен пред избор на посоки напред и друг човек също зависи от теб, това има значение – колкото и да не ни се иска да признаем”, споделя Леда.

Синът й Борис, на 13, е първият човек, който я е подкрепил, когато е обявила решението си да стане учител. „За мен най-важното е да си щастлива – казал. И я изпратил в първия работен ден с препоръката: Айде, чао. И да не слушаш.” По-късно от него получила и най-окуражаващата и трезва оценка за новата си работа: “Абе ти си и добра, но и строга… Ще стане.”

„Седя и надписвам бележника на най-скъпото ми същество на този свят – от утре ученик в 7-а клас. И си мисля за 18-те майки, които – вероятно по същото време – надписват бележниците на други седмокласници, от моя 7-а клас. Днес имам едно дете, от утре ще имам 19”, е написала Леда в първите дни на учебната година в профила си във Фейсбук.

Новите й 19 деца бързо я приемат и обикват. Написали са на дъската: „7-a - най-якият клас на света и най-яката класна”. ‎Във ФБ-профила й има много интересни истории. „Дете превежда изречението Her parents are teachers. Затруднява се с "teachers" и се опитвам да му помогна с въпроса: "Ние с госпожа Петкова какви сме? Очите насреща ми блесват, грейва усмивка и човекът казва гордо и абсолютно уверено: Умни! Ей такива неща могат да ти спасят деня. И живота.”

Майка на нейна ученичка й благодарила с признание, което също е докоснало сърцето й: "Тя си вади думи сама и учи вкъщи по свое желание."

„Всяко дете е микрокосмос. То идва в клас и носи своите истории, тъги, радости, грижи, проблемите от къщи, неразбирателствата с приятелите, трудността да разбере какво се случва в собствената му душа. В клас двадесет деца мислят за стотици неща всеки ден, а аз искам от тях да учат английски”, пише във ФБ-дневника си Леда. По-лесно ли усвояват чужди езици днешните деца, питам. „Светът сега е много различен; много повече са възможностите за научаване и инструментите, с които разполагаме. Днешните деца знаят предварително много, но знанията им са фрагментирани, разпокъсани – както се учи от видеоигра. Учат различно: в много повече образи и в много по-малко абстрактност. Преди мислех, че това ги ощетява. Сега мисля, че вероятно е закономерно.”

Децата обичат уроците да се свързват с неща от живота, които ги вълнуват. Истерията около песента "Издислав" например, става добър повод за урок на тема правилно произношение на английски език. „Защото като се подиграваме на някого, че не говори както трябва, хубаво е да бъдем сигурни, че ние самите знаем как трябва.”

Припомням наблюдението на един учител с дългогодишен опит, че със засиленото езиково образование в нашите училища създаваме перфектните бъдещи емигранти. „Не знам дали възпитавам и обучавам бъдещи емигранти. Не мисля за това – казва Леда. - Мисля за децата си като за хора с отворени очи, които ще искат да опознават света все повече. Ще чертаят собствените си пътеки и ще носят отговорност за личния си път. Знаещият човек е мислещ. Мислещият човек е пътешестващ. Пътешестващият човек е богат.”

Според Леда грешката на възрастните е, че искаме все ние да водим, а печелившата формула е да позволим на децата да ни водят и показват пътя. „За каквото съм послушала баща си, съм сгрешила. За каквото не съм – сгрешила съм още повече”, допълва шеговито. Баща й приема спокойно намерението й да продължи да работи като учител и след края на двете години по програмата „Заедно в час”: “Отнасям се с дълбоко уважение към личните решения. Особено, когато нямам основания за обратното.” Единственият недоволен от избора на Леда засега е котаракът й. „Човек, който става в 5 сутринта и се прибира вкъщи, само за да проверява тетрадки, не е най-добрата компания за една котка - казва Леда. – Защото това с половин-дневното работно време на учителите е голям мит, да знаете. Но пък има десетки други неща, за които да ни завиди човек. Работата в училище е свързана с много дълбока и силна човешка енергия. С възможност да даваме и да получаваме любов. А любовта е универсалната мярка за всичко.”

Учениците и колегите за нея:

Лидия Костадинова, преподавател в 58 ОУ “Сергей Румянцев”

„Имах удоволствието да се запозная с Леда, едно усмихнато и лъчезарно момиче, заредено с позитивизъм. Учител съм от много години и в нейно лице виждам бъдещата промяна в образованието.Много се радвам, че е в моето училище, от такива млади хора има нужда, за да се осъществи промяната.”

Борислава Василева‎ to Leda Avramova във ФБ:

Заклевам се това е госпожа на място
#Най -яката госпожа на света!!!

Препоръчани материали
Професор Балкански

Рейтинг : 75416

21.12 2016 в 02:04 1
+ 0
- 0
Пепа квото пипне, го праи. Дет викаха в казармата: "Тури го в кенефа - лафка ще открие!". Ма при Стойко, 6-та глуха. То и Веска и Люба са там де, най-доброто от най-доброто. На при Стойко, 6-та глуха. Еми, все пак по-добре там, отколкото никъде. Професоро-балканска мъдрост!