На 16 февруари Българската телеграфна агенция (БТА) чества своята 120-годишнина.

БТА е една от първите 10 информационни агенции в Европа и света. Създаването й в началото на 1898 г. е резултат на осъзнаването на силата на информацията - младата българска държава и обществото ни са изпитвали необходимост да знаят какво се случва по света, а светът е проявявал засилващ се интерес към България.

За разлика от повечето информационни агенции през 19 век, които били частни, БТА е със статут на държавна институция от началото на съществуването си. Дейността на агенцията е част от комуникационната политика на държавата. Чрез коректната информация, която излъчва ежедневно, БТА изпълнява функциите си на обществена медия, работи за изграждане на позитивния образ на България по света, подкрепя популяризирането на националните каузи, българската култура и журналистика.

Началото

Двайсет години след освобождението на България от турско робство, в първите дни на 1898 г., към новоучреденото Министерство на външните работи и изповеданията е създадена служба за „доставяне на телеграфни съобщения за събитията в чужбина”. Така е поставено началото на Българска телеграфна агенция - единствената информационна агенция в света, която от тогава досега не е променяла името си. На 1 февруари 1898 г. с Приказ номер 28 на княз Фердинанд за първи директор на информационната агенция е назначен Оскар Искандер, доктор по философия, редактор и издател. Две седмици по-късно, на 16 февруари излиза първият бюлетин на агенцията. Тази дата традиционно се приема за рождения ден на БТА. Първият бюлетин на агенцията е написан калиграфски и собственоръчно е подписан от Оскар Искандер. От 4 страници е и съдържа 7 информации: новина от Виена за влошеното здравословно състояние на Нейно Височество княгиня Клементина, новини от балканските държави за политически интриги, атентати и полицейски разследвания, информация за предстоящ дуел в Париж, сводка за движението на цените на европейските борси. 

Агенцията започва с щат от двама души: директор и служител. Първите бюлетини са изготвени от Искандер и неговият единствен подчинен, който се е разхождал по няколко пъти на ден от редакцията на БТА (в началото се е помещавала в днешната сграда на БАН на пл. „Народно събрание”) до Централната телеграфо-пощенска станция, за да взема телеграмите от партньорските агенции “Хавас“ и „Ройтерс“. По онова време тези две агенции са били основен източник на информация за Българската телеграфна агенция.

Първите абонати на БТА са държавните институции, столичните вестници, чуждите дипломатически представителства.

БТА е една от първите информационни агенции в Европа и света. В челната десетка е на агенциите, работили в края на 19-и век: френската “Хавас“ (създадена през 1835 г., предшественичка на агенция „Франс прес“ - учредена през 1944 г.), „Харбър нюз асошиейшън” (основана в Ню Йорк през 1848 г. чрез обединяване на 6 вестника), британските „Ройтерс“ (1851 г.) и „Прес асошиейшън“ (1868 г.), датската „Рицаус бюро“ (1866 г.), Норвежкото телеграфно бюро (1867 г.), Унгарската телеграфна агенция (1880 г.), Финландското телеграфно бюро „Лехтикува (1887 г.), Швейцарската телеграфна агенция (1894 г.).

Създаването на БТА е резултат на осъзнаването на силата на информацията - младата българска държава и обществото ни са изпитвали необходимост да знаят какво се случва по света, а светът е проявявал засилващ се интерес към България. През 1886 г. у нас е направен първият опит за създаване на информационна телеграфна агенция. На 19 октомври 1886 г., в деня на откриване на Третото Велико Народно събрание, което трябвало да разреши въпроса с избирането на нов княз на мястото на абдикиралия Александър Батенберг, началникът на пощенската станция във Велико Търново Иван Стоянович оповестил създаването на осведомителна агенция „Трапезица” със следната телеграма: „При Търновската телеграфна станция е открита агенция под название „Трапезица”, която както агенцията „Хавас”, за сега ще доставя всекой ден телеграфически сведения за по-важните действия и решения на Великото Народно събрание по всичките градове на Северна и Южна България, гдето има телеграфна станция и гдето сезапишат абонати. ..” Поради липса на средства този първи опит за създаване на осведомителна агенция скоро бил преустановен. 

За разлика от повечето информационни агенции през 19-и век, които били частни, БТА е със статут на държавна институция от началото на съществуването си. Важната роля на информационната агенция е била осъзната от управниците - за да поддържа работата на агенцията, през 1898 г. държавата отпуснала 20 хил. златни лева. Агенцията бързо се наложила като най-достоверният източник на информация. (В първите години официалните опровержения на публикации от вестниците са често срещани в бюлетините на БТА.) Работата на агенцията като основен източник на информация за потребителите в чужбина била от изключително значение и за международния имидж на страната.
След края на Балканската война (1912 г.) БТА се преименува на Дирекция на печата с 2 отделения (БТА и Отделение за чуждестранния печат). След преврата на 9 юни 1923 г. към Дирекцията на печата се създава ново отделение „Информационно бюро”, което започва издаването на специалния бюлетин за събитията в България, превеждан и разпространяван в чужбина на френски език.
На 25 септември 1951 г. МС приема постановление, с което преименува Дирекцията на печата в Българска телеграфна агенция (БТА).

Бюлетините
До 25 април 1903 г. бюлетините на БТА се пишели на ръка в ограничен брой екземпляри. (До юни 1898 г. всеки брой на бюлетините носел подписа на главния директор.) Първият бюлетин на пишеща машина е от 1901 г., но още две години след това паралелно се пишело и на ръка.
До 1928 г. телеграмните съобщения, изпращани по телеграф, се разчитали и публикували в емисиите на БТА с един ден закъснение. След това до 1932 г. съобщенията се изпращали по морз. През 1932 настъпила същинска техническа революция в БТА – били въведени радиоапаратите ХЕЛ.
През 1957-58 г. всички връзки на БТА са преобразувани от морзов и хелов тип в радиотелетип. Електро-механичната пишеща машина, позната като телепринтер или телекс, е въведена в агенцията също по това време. Телепринтерите остават в употреба до края на 80-те г. на миналия век, когато постепенно навлиза национална електронна мрежа за пренос на информация НЮЗНЕТ.
С течение на времето бюлетините и емисиите на агенцията се увеличават - през 1910 г. се появява „Преглед на чуждестранния печат”, после „Български бюлетин” (1925 г.), „Дирекция на печата” (1915 г.), „Дневни вести” (1944 г.). През 1951 г. започват да излизат двата основни бюлетина за България и света: „Вътрешна информация” и „Международна информация”. През 1955 г. стартира „Материали от печата”, а през 1958 г. - „Информация за чужбина”.
През годините агенцията е издавала и т.нар. специални бюлетини, които са съдържали информация, разпространявана с ограничен достъп. През 1934 г. излиза строго поверителен бюлетин Т-4, в 4 екземпляра - за двореца, министър-председателя, директора на печата и за архив. През 1935 г. излиза поверителния Hors Bulletin, в който са публикувани материали с неблагоприятно съдържание за България. През 1938 г. се издава таен бюлетин Т-3 (в 3 екземпляра) – с неблагоприятно отзиви за България от чужди медии.
На 31 март 1952 г. е утвърден Правилник за задачите и организацията на работата на всички звена в БТА., според който редакция "Международна информация" на БТА издава явни и поверителни бюлетини. В правилника е отбелязано, че "Справочна редакция" при БТА има за задача да събира и подрежда документален материал, като в специален сектор "Поверителен" събира и съхранява досиета с поверителен документален материал от вътрешен и международен характер. С Решение 360 от 22 декември 1964 г. на Политбюро на ЦК на БКП в БТА се създава специален център, който да следи антибългарската пропаганда в чуждите издания и радиостанции и да снабдява българския печат, радиото и телевизията с материали. Бюлетините - явни и поверителни, са разграничавани по цветове: служебните са черни, поверителните червени, а явните - сини на цвят. С новия правилник от 1 януари 1965 се създава специален отдел „Наблюдатели”, който подбира информация и изготвя материали за специално осведомяване на партийното и държавно ръководство на страната.
БТА е единствената институция в страната, която разполага с подобен архив. Това прави тази документация изключително ценна за поколенията, които биха искали да научат за правилата и случилото се през онези години.

Преди и сега
Между 1958 и 1990 г. БТА изгражда 24 кореспондентски бюра в чужбина. През 1991 г. те постепенно биват закрити.
В момента БТА има 30 кореспонденти в страната, а от 2007 г. и кореспондентски пункт в Брюксел.
Първият фотограф в БТА е назначен през 1940 г. През 1952 г. се появява самостоятелната редакция “Пресфото”. Едно от най-големите постижения на агенцията е наградата през 1972 г. на "Уърлд пресфото" за снимката на фотографа Стефан Тихов на пленен американски пилот в Ханой.
В момента БТА разполага с най-големия и уникален фотоархив у нас с над пет милиона снимки от 1952 г. до наши дни (който само до 1989 г. съдържа над 130 хил. черно-бели и 5 хил. цветни филма).
Началото на службата за документация е поставено през юни 1934 г. Ръководела се е от един човек, аташе по печата, който имал за задача да събира български и чужди вестници и списания, и да прави изрезки от тях на статии, отнасящи се до България. Днес „Справочна редакция” на БТА разполага с най-богатия тематичен архив в страната. Над 500 000 материала са систематизирани в тематични досиета от 1950 г. до наши дни. В архива има около 4000 кутии с повече от 80 000 тематични досиета, 22 000 микрофиша, 63 000 картотечни фиша. Най-търсените досиета през последните 15 г. са за делото Антонов, възродителния процес и биографските досиета.
Сред знаковите символи в дългогодишна история на БТА са издаваните от агенцията списания - “Паралели”, „ЛИК”, а заедно с тях и „Наука и техника” и „По света”. Започват да излизат през 1965 като издания, които ползват най-интересните факти от световния информационен поток в областта на изкуството и културата. Логото на БТА - символно земно кълбо с паралели, първо е създадено като лого за лицевата страница на тези списания. Рисува го големият български художник Борис Ангелушев. През 1991 г. под знака е добавена годината на създаване на БТА и в този вид логото е регистрирано през 1994 г. в Патентното ведомство.

***
На 13 май 1991 г. се открива първият пресклуб в сградата на агенцията. След 2003 г. БТА създава мрежа от пресцентрове в София и регионите, която вече обединява петнайсет пресклуба (в София, Велико Търново, Хасково, Видин, Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Шумен, Сливен, Плевен, Кюстендил, Казанлък, Враца и два извън България - в Босилеград, Сърбия и в Тараклия, Молдова).

Агенцията е в постоянен обмен е с най-влиятелните медии от 5 континента. В БТА се работи с петнадесет чужди езика, сред които китайски, арабски, гръцки, турски, полски, чешки и унгарски. През последните години всеки ден в реално време БТА излъчва над 1000 снимки и още толкова заглавия от България и света - новини, видеоматериали, анализи н коментари, информационна емисия на английски език.

БТА е национален независим информационен институт на Република България. Наблюдава се от Народното събрание. Законът за Българската телеграфна агенция, който урежда устройството, дейността и управлението й e приет от ХLI Народно събрание на 1 декември 2011 г.

Дейността на агенцията е част от комуникационната политика на държавата. Чрез коректната информация, която излъчва ежедневно, БТА изпълнява функциите си на обществена медия, работи за изграждане на позитивния образ на България по света, подкрепя популяризирането на националните каузи, българската култура и журналистика. Осъществява кампании и инициативи в подкрепа на българските общности в чужбина.

От 1973 г. БТА организира анкетата "Спортист на Балканите", в която участват националните агенции на страните от региона. Първата носителка на наградата "Спортист на Балканите" е българската състезателка по лека атлетика Светла Златева, а за 2017 г. - българският тенисист Григор Димитров.

От 2011 г. Българската телеграфна агенция връчва годишна награда за значим обществен принос на територията на област Видин. Наградата е учредена по повод седемгодишнината от откриването на Регионалния пресклуб на агенцията във Видин (19 септември 2004). Отличието представлява статуетка "Бялата птица" от бронз и сребро, изработена от скулптора Александър Пройнов - АПЕР и се присъжда на физически лица и неправителствени организации. Носители на наградата през годините са "Лайънс клуб" Видин, „Видахим” в лицето на Борислав Лоринков, негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, кметът на Монтана Златко Живков, игуменът на Троянския манастир - епископ Сионий, дамските Инер Уил клубове - дистрикт 248 България, дарителят Борислав Великов и кметът на община Ружинци Александър Александров.

БТА е организатор на тринайсет Световни срещи на българските медии, които от 2005 г. досега се провеждат ежегодно в България или в държави с големи български диаспори и силно присъствие на български медии. Първата среща е в София (23-25 май 2005), следват Чикаго, САЩ (20-22 май 2006); Рим, Италия (19-23 май 2007); Мадрид, Испания (18-22 май 2008); Бургас/Варна, България (16-21 май 2009); Виена, Австрия (16-20 май 2010); Амстердам, Холандия (25-29 май 2011); Букурещ, Румъния (17-20 май 2012); София/Пловдив/Велико Търново, България (13-18 октомври 2013); София, Босилеград и Цариброд, Сърбия (19-23 октомври 2014); Атина, Гърция (4-8 ноември 2015); Прага, Чехия (17-21 май 2016) и Кишинев, Молдова (4-8 октомври 2017).

***
Най-ценното в историята на Българска телеграфна агенция са хората, свързани с нея. През различни периоди в БТА са работили Йордан Йовков, Николай Лилиев, Димитър Бояджиев, проф. Боян Дановски, проф. Д.Б Митов, едни от най-добрите наши преводачи - Кръстан Дянков, Вера Ганчева, Димитри Иванов, Петко Бочаров, Цветан Стоянов, Владимир Мусаков, Александър Шурбанов, Мариана Мелнишка.

Журналистите от БТА винаги са били на особена почит в медийната гилдия. Осведомителната агенция е призната като доказана школа за професионализъм, етика, коректност. 

При отбелязване на 106-годишнината на БТА генералният директор Максим Минчев връчва няколко десетки карти „Бетеанец завинаги” на бетеанци, работили в агенцията през различни периоди.