Честит незнайсти ноември

Николай Фенерски
25 ноември 2019 в 19:24 | 3124 |0

Всяко чудо за три дни. Най-точната поговорка за нашето българско чудо. Липсата на трайност за каквото и да е ни обрича да бъдем общество без хард диск, единствено с RAM (random access) памет, която се губи, като изключим компютъра. Като преспим една нощ и се събудим на сутринта, от предния ден не е останало нищо. Затова ни се налага все да препотвърждаваме нещата, които ни се струват важни. Всяка година препотвърждаваме значението на големите ни български празници. И всяка година се дърляме за това същото значение, все не можем да стигнем до една обща истина – защо будителите например са по-значими от тиквите и как допускането на тиквите омаловажава будителите; защо 10. 11. 1989 е толкова противоречива дата и как точно я тълкуваме след 30 години – и т. н.

Изписваме една камара текстове, спомени, предупреждения, пълним мрежата със словоблудства, а трийсетгодишните и по-младите се опитват да се ориентират във всичко това и да схванат идеята за близкото ни минало. Или не се опитват, понеже си имат по-важни неща за правене.

На трийсетгодишните не им дреме. А на петнайсетгодишните им е още повече безразлично. Митичното същество „български преход“ вълнува единствено неговите жертви. Младите отказват да бъдат такива. След още трийсет лета, ако сме живи, ще седим по пейките, ще зяпаме тъпо и ще се опитваме да си спомним. Обаче паметта ни ще е още по-случайна и още по-нетрайна. Преход? Какво беше това? Откъде е тръгнал и накъде върви? Успя ли да свърши този преход или още се мъчи? Може би страда от прекалена мекота и поради това все не свършва? Може би трябваше по-твърдо? Ще сменим речника си за трийсет години. Тази дума дори няма да я ползваме. Цялата ни битийна парадигма ще бъде друга. Играта ще е съвсем различна. Основите на следващите поколения земляни се градят днес и вече сме на втория ред тухли. България е част от света и нищо световно няма да ни пропусне.

Светът не се вълнува от българския преход, а с удивителни последни напъни спори по въпроса що е изкуство. Понеже Марвел и Дисни определят правилата. В началото бяха житията, после дойдоха шедьоврите, днес сме на бестселърите. Първо словата бяха свещени, в Библията има Послания, Проповеди, Откровение, после книгите се превърнаха в майсторска работа и както казва Патрик Зюскинд в своя шедьовър – талантът вече е над морала, а днес хартиените тела само ги продаваме. Един от най-добрите продавачи е Гришам. Колкото продадеш – толкова. Като не можеш повече – ами не можеш. Пазарната стойност се измерва в левове (лъвове), значи литературната трябва да я мерим в зайци. Такъв е пътят на литературата, в началото сакрална, после престижна, накрая дъвки и захарен памук на селската сергия. Ако е жив след трийсет години Скорсезе, ще бъде на 106. Обзалагам се, че спорът му с производителите на дъвки ще е приключил. Обзалагам се, че те ще са победители.

Философската категория „преход“, обяснена за ученици – миналата година Любен Каравелов беше в учебниците ви, тази година вече го няма. Защото ви е нужен преводач от български на български, за да го разберете. Затова преходът скоро няма да свърши – все ще има какво да се изхвърля от учебника. Накрая хвърляме самия учебник и почваме да ви водим на кино да гледате продълженията на „Аквамен“. После закриваме училището. Това е преход. Върви се отгоре надолу. Но не го наричаме пропадане, за да не ви плашим. Изкуството някога служеше за възпитание. Възпитанието е да разберете, че преди нас е имало хора, както още хан Омуртаг е надраскал върху един камък. И тези преди нас навярно са били по-умни от нас. Но като не са ни останали сетива – зрението, слухът, вкусът са осакатени от дъвките и сергиите – диалогът ще бъде неосъществим. Няма да можем да разбираме миналото и да стигаме до посланията на предците си. Ще изгубим чувството за време. Деменция. Забрава. Алцхаймер. Шизофрения. Оперативна памет само от събуждане до заспиване. Добре дошли в света на Джордж Оруел.

А чувството за време започва от днес. И от този миг. Честит празник – всеки ден е празник, защото никога повече няма да се повтори. Преходът на този преходен свят се състои от отделните преходи на съставляващите го. Посоката на прехода – нагоре или надолу – е дело лично.

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !