Един българин на изчезване

Николай Фенерски | 10 ноември 2017 в 14:3534963

Той е построил три къщи със собствените си ръце. И е ремонтирал още двайсетина, без да е строител по професия. Много години е бил лесничей. По професия той е всякакъв. И прави много неща. Затова днес, на 70, ръцете го болят и не може дълго да ги натоварва. Приспособил си е една поставка в лодката, която да му държи въдицата, докато той навива макарата. И поставката, разбира се, я е изобретил и заварил сам. Заваряването и риболовът са част от уменията му. Яни може всичко. И като казвам всичко, имам предвид неща, които се правят с ръцете и ума, неща за дома, за градината, за колата и моторчето.

Примерно, има нужда от нова конструкция за парник. Без да сяда да я чертае предварително, единствено с представата в съзнанието си той изважда електрожена от работилницата, подготвя си железата и чука-трака – за един ден цялата му инженерна мисъл е претворена в нещо видимо и напълно завършено.

А знаете ли защо му е парник? Не знаете, затова ще ви разкажа. Яни умее да вземе от магазина или от някой съселянин семенца на домати, чушки, краставици, да ги положи внимателно едно край друго в необходимата топлина и влага на едно сандъче, което след това да разположи на място със слънчева светлина още в средата на февруари. Построяването на парника, подготвянето на почвата, окопаването, фрезоването са процеси, които поглъщат голяма част от деня. Бавно, полека, без да се напряга, по изпитан тертип човекът сутрин си поставя задачите и на два етапа от деня ги изпълнява. От 6 до 10 е първият етап. В зависимост от месеца вторият започва още в 14 или през лятото в 18 часа и продължава до залез слънце. Припряността е непозната за него. Той не може по друг начин.

Ако го помолиш да ти свърши някоя услуга, да ти поправи лопатата или да ти ремонтира някое лагерче на велосипеда, Яни първо оглежда внимателно ситуацията, преценява възможностите и тържествено изрича свещените думи: ще стане! Каже ли ги, значи работата е опечена. Ако забележи, че си твърде забързан и нетърпелив, добавя още една думичка към тези двете: Спокойно. Ще стане. Това е. Няма смисъл да бързаш, по-бързо няма да се получи. В днешния мързелив, нетърпелив и непостоянен свят Яни се труди всеки ден, знае да чака, никога не бърза и държи на думата си докрай. Работата няма свършване, но почнеш ли една работа, тя свършва – тия думи са негови.

Пред очите му, изпод ръцете му семенцата, посадени в почвата, покарват нагоре тънички стъбълца, като пружинки изникват от земята, чудото се е случило, животът им е започнал. Кроткият взор на стопанина им ги кара уверено да поемат нагоре по своя слънчев път. Към март - април вече са укрепнали, листенцата им разперват пръсти и са готови да бъдат пресадени от сандъчетата и кофичките в земята под парника, където да израстат, да цъфнат, да вържат, да родят и да остареят. Но в началото още нощите са хладни, понякога мразовити, затова човекът е инсталирал вътре под найлоните една печка на дърва, която, много ясно, сам е конструирал. Вечер я запалва, вътре става приятно топло, сяда на едно столче и от време на време добавя по една - две цепеници в кюмбето. Има си наблизо и легло за този период от годината. Там се храни, там спи, бди и си говори с рижия котарак Велико, който също се е присламчил на топличко. Като деца отглежда Яни тия свои растения.

През юни и юли те вече дозряват и почват да се отблагодаряват. Работата обаче не спира, трябва да бъдат поливани и пазени от разни животни с голям апетит. В свободните часове вечер през август Яни кърпи рибарските си мрежи, защото знае, че в следващите месеци морето може да му даде паламуд, чернокоп, сафрид или друга риба.

Всичко в градината за сезона приключва около средата на октомври, когато Яни събира последните домати, за да си направи вечерта една заключителна салата. Октомврийските домати са със сладък и кисел, но плътен вкус. По-сладки са от юнските и по-кисели от августовските. Салатата върви с ракия, а ракията с приказка. Човекът има много познания за растенията и животните. Обича да гледа научнопопулярните канали и да разсъждава. Как например растението разбира, че трябва да придвижи едни частички от корените към листенцата и други частички по обратния път. Защо в една гора като отрежеш едно дърво, съседните живи дървета започват да раждат повече семена, кое им е съобщило, че има опасност. Разговорите с него никога не са скучни.

В някои от тези разговори може да чуеш и историята на едното от децата му. Някога, преди доста години, се прибирали с жена си от Бургас към своето градче. На автогарата ги заговорило малко момиченце. Било от дома, изоставено от своите родители. Не ги познавало. В дома само други сирачета и възпитатели. Момичето ги гледало ето с такива големи очи. Може ли да дойда при вас за празника. От приказка на приказка момиченцето се оказало в автобуса с тях, за празниците да бъдат заедно. И през следващите празници пак. И накрая решили въпроса с дома и документацията по осиновяването – одъщеряването. И повече не се разделили.

Днес дъщеря им вече е омъжена, има свои деца, живее наблизо и не пропуска почивни дни и празници да се види с хората, които са я отчували с много милост и търпение като мъничко семенце край огъня на своя топъл парник.

Препоръчани материали
поп Дръвчо

Рейтинг : 5388

13.11 2017 в 13:30 3
+ 10
- 0
Фенерски като се откъсне за момент от северозападното мърморене пише много прилично.
peter vlahov

Рейтинг : 833

11.11 2017 в 20:44 2
+ 11
- 0
Много хъбав разказ. Слава Богу, че има такива хора.
sp666

Рейтинг : 1020

11.11 2017 в 14:36 1
+ 1
- 0

Моят баща е един от тези хора- скормен, честен, работлив, природно интелегентен, майстор на всичко. Няма нещо което е направил да се е оказало неудобно за употреба или пък да е взело да се развали. Поклон пред тези достойни човеци!!!

Днес е чупи-купи, а доматите ( с вкус на пластмаса) растят по щанодвете на магазина.
 
2490