МОН дава 70 млн. лв. за 11 мащабни научни програми

Александра Маркарян
11 май 2018 в 19:10 | 11356 |2

Изключително амбициозен проект за национални научни програми обяви на 10 май министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. Той свика нарочна пресконференция, за да представи 11-те проекта, които вече са публикувани за обществено обсъждане.

Общото финансиране за програмите е близо 70 млн. лв. от бюджета на МОН, като за една от тях е предвидена възможността то да нарасне.

"Нисковъглеродна енергия за транспорта и бита" (ЕПЛЮС)

е първата национална научна програма е. Тя ще се изпълнява до края на 2020 г., а общият ѝ бюджет е 7 300 000 лв. За 2018 г. са предвидени 2 920 000 лв., а индикативната стойност за следващите две е по 2 190 000 лв.

Темата чиста енергия за транспорта и бита е определена като стратегическа за икономическото развитие на България. Необходимо е научноизследователският потенциал и капацитет на страната да се мобилизира и координира, така че да се постигне качествено ново ниво на познанието в няколко взаимноприпокриващи се икономически сегмента: съхранение и преобразуване на възобновяема енергия, водородбазирани технологии и екомобилност, се казва в обосновката на министерството за програмата.

Предизвикателствата, към които е насочена тя, са получаването, съхранението и преобразуването на възобновяемата енергия, водородно базираните технологии и еко-мобилност.

В програмата са включени следните приоритетни теми:

- съхранение и преобразуване на възобновяема енергия;

- електрически превозни средства и водородна мобилност;

- ефективни методи за улавяне и оползотворяване на СО2.

Втората национална научна програма е

"Опазване на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни явления и природни бедствия"

Срокът на изпълнението ѝ е краят на 2022 г., а общият ѝ бюджет - 6 млн. лева. Те се разпределят по 1.2 млн. лева през всяка от годините.

През последните години България е засегната от бедствия, които отнемат човешки животи и нанасят значителни щети - наводнения, екстремни температури, бури, пожари, земетресения. Влошеното качество на въздуха е причина за част от смъртните случаи. Затова програмата предвижда разработване или усвояване на методики и провеждане на надеждни, изчерпателни и детайлни изследвания, в резултат на които се предвижда:

- картографиране на риска от екстремни сеизмични събития с голям период на повтаряемост, екстремни температури, лошо качество на въздуха и водите, бури, засушавания, порои, слани, градушки, обледенявания на съоръжения, наводнения, морски вълнения, пожари, свлачища, срутища, калнокаменни потоци, загуба на природни местообитания и други;

- изграждане на системи за прогнозиране на неблагоприятни и катастрофални явления;

- изграждане и развитие на системи за ранно предупреждение при бедствия;

- изграждане на системи за ранно предупреждение при изменения в екосистемите с елементи на риск за влошаване качествата на жизнената среда или загуба на важни биоресурси и други екосистемни услуги;

- изграждане на системи за подпомагане на действията при катастрофални явления и бедствия;

- формулиране на стратегически мерки за редукция на емисиите на вредни вещества в атмосферата с цел намаляване на здравния риск и неблагоприятното въздействие върху екосистемите.

- формулиране на дългосрочни стратегии и набор от мерки за превенция на неблагоприятни и катастрофални явления, влошаване на жизнената среда, загуба на биоразнообразие и екосистемни функции.

Третата национална научна програма е

"Здравословни храни за силна биокономика и качество на живот"

Тя ще се изпълнява до края на 2021 г., бюджетът ѝ е 6 млн. лева, по 1.5 млн. през всяка от годините.

Предвижда се в рамките на програмата да се проведат фундаментални и приложни научни изследвания за създаване на адаптирани съвременни модели и технологии за производство на здравословни храни за силна регионална биоикономика и за подобряване качеството на живот на населението в България.

"Културно-историческо наследство, национална памет и прогрес на обществото" (КИННППО)

е четвъртата национална научна програма. Изпълнението ѝ ще продължи до 31 декември 2020 г., а предвиденият бюджет е 4 млн. лева. През 2018 г. се отпускат 1.6 млн. от него, а за следващите две са заложени по 1.2 млн. лева.

Съхранението, поддържането и разпространението на българското културно-историческо наследство, запазването на националното самосъзнание и родовата памет на българите е в центъра на тази програма. За целта ще бъдат създадени интерактивни карти; онлайн енциклопедия на културно-историческото наследство в Югоизточна Европа от праисторията до днес; програми за културно наследство. Ще бъде създадена и виртуална интерактивна платформа „Култура“, а хората ще имат достъп до резултатите от изследванията върху културно-историческото наследство. Програмата ще предоставя и иновативни форми за обучение за учители, студенти, ученици, българи в чужбина, бежанци.

Следва на стр. 2

Страница на статията : 010203
Препоръчани материали
Стефан

Рейтинг : 15036

11.05 2018 в 23:58 2
+ 0
- 0
:)))
За другите дивотии не знам. За природонаучните задачи това не са и стотинки, не е нищо. Ще стигнат само за безсмислени командировки и кьорсофри на чиновниците. Понеже за толкова пари, по така обявените заглавия, не може да искаш нищо, освен литературен обзор. И естествено, никой не може да даде никакъв реален резултат.
Лион

Рейтинг : -118

11.05 2018 в 21:49 1
+ 0
- 0
На сайта на МОН пише "близо 18 млн" ?