Изключително амбициозен проект за национални научни програми обяви на 10 май министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. Той свика нарочна пресконференция, за да представи 11-те проекта, които вече са публикувани за обществено обсъждане.
Общото финансиране за програмите е близо 70 млн. лв. от бюджета на МОН, като за една от тях е предвидена възможността то да нарасне.
"Нисковъглеродна енергия за транспорта и бита" (ЕПЛЮС)
е първата национална научна програма е. Тя ще се изпълнява до края на 2020 г., а общият ѝ бюджет е 7 300 000 лв. За 2018 г. са предвидени 2 920 000 лв., а индикативната стойност за следващите две е по 2 190 000 лв.
Темата чиста енергия за транспорта и бита е определена като стратегическа за икономическото развитие на България. Необходимо е научноизследователският потенциал и капацитет на страната да се мобилизира и координира, така че да се постигне качествено ново ниво на познанието в няколко взаимноприпокриващи се икономически сегмента: съхранение и преобразуване на възобновяема енергия, водородбазирани технологии и екомобилност, се казва в обосновката на министерството за програмата.
Предизвикателствата, към които е насочена тя, са получаването, съхранението и преобразуването на възобновяемата енергия, водородно базираните технологии и еко-мобилност.
В програмата са включени следните приоритетни теми:
- съхранение и преобразуване на възобновяема енергия;
- електрически превозни средства и водородна мобилност;
- ефективни методи за улавяне и оползотворяване на СО2.
Втората национална научна програма е
"Опазване на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни явления и природни бедствия"
Срокът на изпълнението ѝ е краят на 2022 г., а общият ѝ бюджет - 6 млн. лева. Те се разпределят по 1.2 млн. лева през всяка от годините.
През последните години България е засегната от бедствия, които отнемат човешки животи и нанасят значителни щети - наводнения, екстремни температури, бури, пожари, земетресения. Влошеното качество на въздуха е причина за част от смъртните случаи. Затова програмата предвижда разработване или усвояване на методики и провеждане на надеждни, изчерпателни и детайлни изследвания, в резултат на които се предвижда:
- картографиране на риска от екстремни сеизмични събития с голям период на повтаряемост, екстремни температури, лошо качество на въздуха и водите, бури, засушавания, порои, слани, градушки, обледенявания на съоръжения, наводнения, морски вълнения, пожари, свлачища, срутища, калнокаменни потоци, загуба на природни местообитания и други;
- изграждане на системи за прогнозиране на неблагоприятни и катастрофални явления;
- изграждане и развитие на системи за ранно предупреждение при бедствия;
- изграждане на системи за ранно предупреждение при изменения в екосистемите с елементи на риск за влошаване качествата на жизнената среда или загуба на важни биоресурси и други екосистемни услуги;
- изграждане на системи за подпомагане на действията при катастрофални явления и бедствия;
- формулиране на стратегически мерки за редукция на емисиите на вредни вещества в атмосферата с цел намаляване на здравния риск и неблагоприятното въздействие върху екосистемите.
- формулиране на дългосрочни стратегии и набор от мерки за превенция на неблагоприятни и катастрофални явления, влошаване на жизнената среда, загуба на биоразнообразие и екосистемни функции.
Третата национална научна програма е
"Здравословни храни за силна биокономика и качество на живот"
Тя ще се изпълнява до края на 2021 г., бюджетът ѝ е 6 млн. лева, по 1.5 млн. през всяка от годините.
Предвижда се в рамките на програмата да се проведат фундаментални и приложни научни изследвания за създаване на адаптирани съвременни модели и технологии за производство на здравословни храни за силна регионална биоикономика и за подобряване качеството на живот на населението в България.
"Културно-историческо наследство, национална памет и прогрес на обществото" (КИННППО)
е четвъртата национална научна програма. Изпълнението ѝ ще продължи до 31 декември 2020 г., а предвиденият бюджет е 4 млн. лева. През 2018 г. се отпускат 1.6 млн. от него, а за следващите две са заложени по 1.2 млн. лева.
Съхранението, поддържането и разпространението на българското културно-историческо наследство, запазването на националното самосъзнание и родовата памет на българите е в центъра на тази програма. За целта ще бъдат създадени интерактивни карти; онлайн енциклопедия на културно-историческото наследство в Югоизточна Европа от праисторията до днес; програми за културно наследство. Ще бъде създадена и виртуална интерактивна платформа „Култура“, а хората ще имат достъп до резултатите от изследванията върху културно-историческото наследство. Програмата ще предоставя и иновативни форми за обучение за учители, студенти, ученици, българи в чужбина, бежанци.
Следва на стр. 2
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
23293
2
11.05 2018 в 23:58
За другите дивотии не знам. За природонаучните задачи това не са и стотинки, не е нищо. Ще стигнат само за безсмислени командировки и кьорсофри на чиновниците. Понеже за толкова пари, по така обявените заглавия, не може да искаш нищо, освен литературен обзор. И естествено, никой не може да даде никакъв реален резултат.
Последни коментари
БотоксПутю
Ива Иванова е новият изпълнителен директор на Държавен фонд ''Земеделие''
Trabajo
Поръчаното от СССР Септемврийско въстание. Лекция на проф. Вили Лилков за пътя към атентата в Света Неделя - част II
alfakentavur
България ще продължи с подкрепата си за Украйна, обеща Главчев
Kilca
''Върнете ни паркоместата''. Протест по ''Фритьоф Нансен'' срещу новата организация на движение
alfakentavur
''Върнете ни паркоместата''. Протест по ''Фритьоф Нансен'' срещу новата организация на движение
alfakentavur
''Върнете ни паркоместата''. Протест по ''Фритьоф Нансен'' срещу новата организация на движение