Младите хора в България са значително по-склонни да даряват пари и да работят като доброволци за каузи, от които се интересуват, в сравнение с по-възрастните поколения. Това сочи докладът „Дарителството в България 2019", публикуван днес от Фондация BCause.

Проучването има за цел да осигури по-добро разбиране за това как, защо и за какво даряват хората в България.

Най-младите хора, тези на възраст между 18 и 24 години, е по-вероятно да са дарили през последните 12 месеца от по-възрастните от тях (72% спрямо 51%). Също така, хората на възраст между 18 и 34 години са по-склонни да бъдат доброволци от всички останали - 45% срещу 34%.

Анализът показа следните ключови данни за индивидуалното дарителство в България:

Половината от хората (51%) са дарили пари през последните 12 месеца – в полза на благотворителни организации, религиозни организации/църквата или директно са подкрепили някого. Подкрепата за деца е най-популярната кауза за българите - над 53% от даряващите са избрали тази кауза.

Типичното дарение за последните 12 месеца е на стойност 100 лв.

Даряването на пари в брой е най-популярният метод за даряване (57%), следвано от дарителски кутии в магазини/супермаркети (52%) и изпращане на дарителски SMS-и (46%).

Най-често срещаното обяснение за причината за дарителския акт е убеждението, че всички ние трябва да подкрепим решаването на основните социални проблеми. Това споделят всеки двама от петима анкетирани (45% ).
Около една трета (34%) споделят, че са участвали с доброволен труд през последната година, като отново първото място заема каузата "подкрепа на деца" (46%).

34% от анкетираните са подписали петиция през последните 12 месеца.

Мнозинството от българите чувстват, че благотворителните организации оказват позитивно влияние върху държавата като цяло, на международно ниво, както и в тяхната общност и населено място.

Най-популярните каузи сред доброволците са: подкрепа за децата (46%), следвани от възрастните хора (34%), бедните (33%) и хората с увреждания (26%).

Убеждението, че всички ние трябва да помогнем за решаването на социални проблеми, е най-честата причина, дадена от българите за това защо са дарили пари, като почти половината (45%) казват това. Това е особено важно е това за жените - 51% казват, че това е в основата на тяхното дарителство, в сравнение с 39% от мъжете. Следващите най-цитирани причини са: това кара дарителите да се чувстват добре (43%) и искат да помогнат на хората, които са по-малко щастливи от тях (37%).

Да знаят със сигурност как ще бъдат похарчени парите им – това в най-голяма степен би насърчило българите да даряват повече пари (61%). Повече от половината (54%) казват, че биха дарили повече, ако печелят повече. По-голяма прозрачност в сектора също е от значение, като една трета (33%) се позовава на тази причина. Само 3% казват, че нищо няма да ги насърчи да дадат повече в бъдеще.

Елица Баракова, изпълнителен директор на фондация BCause коментира проучването:

В доклада са "твърдите" факти. Но ние не можем просто да броим числата и показваме диаграми. Дарителството е топло и лично. Когато мисля за даряване, мисля за страст и въодушевление, за надеждата за спасение и мечтата за най-доброто. За тези, които отговарят на нуждата, без да чакат "държавата", за тези, които работят системно и проактивно, защото разбират силата на дългосрочната благотворителност; за родителите, които учат децата си и за организациите, които се обръщат към дарителите с откритост и достойнство.

За сравнение Световният дарителски индекс на КАФ 2018 показва по-ниски нива на дарителска активност за България: Помощ на непознат – 42%, Даряване на пари – 18%, Доброволчество – 5%. Разликата идва от това, че Световният дарителски индекс се основава на поведението на хората само през един месец на годината, обикновено летен.

Затова можем да твърдим, че като правило хората в България даряват и работят като доброволци, но не през цялата година, а кампанийно. Редовното дарителство е по-слабо разпространено сред нашите сънародници.

Все пак, резултатите от новото проучване „Дарителството в България" ни дават надежда, че у нас живеят активни и ангажирани млади хора и е въпрос на време това поведение да се превърне в масова култура.