Гаранцията, която ГЕРБ даде през 2013 г., че новите закони за съвременните разузнавателни служби няма да бъдат тълкувани с цел ограничаване на закона за досиетата, изненадващо е изпаднала от законопроектите, които депутатите от партията на Борисов внесоха неотдавна в парламента.

Това констатира desebg.com при сравнение между законопроектите на ГЕРБ, внесени в края на май 2013 г. в 42-то Народно събрание и законопроектите, които ГЕРБ внесе отново този месец.

Става въпрос за пакета от законопроекти, включващи Закон за управление и функциониране на системата за защита на национална сигурност, Закон за Държавна агенция „Разузнаване”, Закон за военното разузнаване и Закон за Националната служба за охрана.

В проекта на Закона за управление и функциониране на системата за защита на национална сигурност от края на месец май 2013 г., когато беше гласуван кабинетът Орешарски, а ГЕРБ изпадна в опозиция, съществуваше специален текст, който гарантираше възпиране на евентуални опити за ревизия на процеса на отварянето на архивите на тоталитарните комунистически служби и огласяването на техните сътрудници във властта.

Текстът беше част от основните принципи, на които се основава управлението и функционирането на системата за национална сигурност (т. 4 на чл. 4) и гласеше: 

„Осигуряване на пълно и безусловно сътрудничество с Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.”

В новия законопроект, внесен на 11 март 2015 г. в парламента от група депутати от ГЕРБ и двама народни представители от АБВ (Михо Михов и Кирил Цочев), такъв текст липсва.

В заключителните параграфи на останалите три законопроекта на ГЕРБ от май 2013 г., а именно за Държавна агенция „Разузнаване, за военното разузнаване и за Национална служба охрана, беше включен специален параграф, който също поставя в равноправно положение законодателството на съвременните специални службите със законодателството за достъп и разкриване но сътрудниците на комунистическите тоталитарни служби. Параграфът е идентичен в трите законопроекти и гласеше:

Разпоредбите на този закон не могат да бъдат тълкувани в смисъл, ограничаващ приложението на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Органите по този закон осигуряват пълно и безусловно сътрудничество с Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

В законопроекта за Държавна агенция „Разузнаване” това е параграф 20, в законопроекта военното разузнаване – параграф 7, а в законопроекта за Националната служба за охрана – параграф 17. Този текст също е изпаднал в новите три законопроекти, внесени за разглеждане в 43-то Народно събрание от депутати от ГЕРБ и АБВ на 11 март 2015 г.

Пробив и в законопроекта за военното разузнаване

За сметка на орязаните текстове, гарантиращи необратимостта на отварянето на досиета, в новия законопроект за военното разузнаване е включен текст, който напълно удовлетворява креатурите на подчиненото на съветското ГРУ Разузнавателно управление на Генералния щаб на БНА (РУ-ГЩ) в Служба „Военна информация” (СВИ, военното разузнаване). СВИ от няколко години отказва да изпълни закона за разкриване на сътрудниците на тоталитарните служби и да предаде всичките архиви на своя предшественик РУ-ГЩ на Комисията по досиетата.

В новия законопроект (чл. 29, ал. 3) за военното разузнаване е записано дословно:

„Материалите, отнасящи се до връзките на чужди граждани със служители на службата не се предоставят на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА.”

С този текст противниците на предаването на всички архиви на РУ-ГЩ на Комисията по досиетата са потърсили законодателна формула за узаконяване на досегашния демонстративен отказ за изпълнение на закона за досиетата и за предаването на въпросните архиви за дейността на РУ-ГЩ до закриването на тоталитарните служби през лятото на 1991 г.

Фрапиращото в случая е, че законопроектът за военното разузнаване е първият устройствен документ за военното разузнаване, което вече 25 години работи без закон и съответно без необходимия контрол, а в същото време проектът се използва, за да се удовлетвори задкулисната политика на военното разузнаване, в което 39% от ръководните кадри към днешна дата са се клели във вярност на БКП и братската дружба със СССР и са трупали оперативен опит и идеологическа закалка преди 10 ноември 1989 г.

Още по-скандалното е, че този текст се прокарва в момент, в който министърът на отбраната Николай Ненчев освободи досегашния директор на СВИ Веселин Иванов, отказващ да предаде архивите на РУ-ГЩ на Комисията, и когато в ГЕРБ и Реформаторския блок говорят за реформи в сектор „Сигурност”.

КОЙ е авторът на промените

Към момента не е ясно КОЙ точно е авторът на промените, които напълно противоречи на досегашната политика на ГЕРБ за последователно прилагане на закона за досиетата и гарантиране на процеса за пълното предаване на архивите на тоталитарните комунистически служби под контрола на Комисията по досиетата.

Сайтът desebg.com потърси за коментар председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, чието име присъства на първо място сред депутатите, вносители на 4-те законопроекта, но той не отговаряше на мобилния си телефон. При представянето на законопроектите преди десетина дни той коментира най-общо, че с тях се предвижда парламентарен контрол на службите и се запазва балансираната роля на президента, с чиито укази се назначават директорите на съответните служби.

Прави впечатление обаче, че ГЕРБ са включели като вносители и двама народни представители от АБВ. Единият от тях - Михо Михов - вече направи изявление в Парламентарната комисията за контрол на службите, че законът за досиетата и Комисията, която го прилага, са се изчерпали. По тази позиция Михов има пълно припокриване с възгледите на депутата от БСП Атанас Мерджанов, който също вече неколкократно се обяви против дейността на Комисията по досиетата, а коментарът му за закона за досиетата, който през 2006 г. БСП подкрепи, е че той е грешка.

Лидерът на АБВ в оставка Георги Първанов също е върл противник на отварянето на досиетата още от времето му на лидер на БСП, а след това и като президент. Самият той беше разкрит от настоящата Комисия по досиетата през 2007 г. като секретен сътрудник "ГОЦЕ" на Първо главно управелние на ДС.

Законопроектите започнаха да се обсъждат в съответните парламентарни комисии, но към момента няма коментари от депутати по тези проблеми, включително и представители на Реформаторския блок.

Разликите в законопроектите от 2013 и 2015 г.

Внесени законопроекти в Народното събрание от група депутати на ГЕРБ през май 2013 г. 
проект на Закон за управление и функциониране на системата на защита на националната сигурност;
проект на Закон за Държавна агенция „Разузнаване”;
проект на Закон за военното разузнаване;
проект на Закон за Националната служба за охрана

Внесени законопроекти в Народното събрание от група депутати на ГЕРБ и АБВ през март 2015 г.
проект на Закон за управление и функциониране на системата на защита на националната сигурност;
проект на Закон за Държавна агенция „Разузнаване”;
проект на Закон за военното разузнаване;
проект на Закон за Националната служба за охрана.

Още по темата

19/03/2015

Политика

Паравоенна структура ще пази властта от народната любов

12/03/2015

Законите за службите – минно поле за отношенията ГЕРБ-РБ

12/03/2015

Политика

Нов закон спира предаването на архивите на Военното разузнаване