"Закупуването на военни самолети ще трябва да изчака. Първо трябва да си оправим финансовата дисциплина и едва тогава може да мислим за подобни харчове". Това беше мнението на премиера Бойко Борисов само преди половин година. В края на седмицата обаче правителството рязко смени курса и ревизира едно от първите решения в началото на мандата си, с което замрази големи проекти, изискващи държавна гаранция. Единият от тях беше именно покупката на нов тип многоцелеви изтребител. 

Рязката промяна в позицията и на премиера, и на финансовия министър Владислав Горанов за бъдещето на бойната авиация дойде след неочакваната оставка на командира на ВСС ген.-майор Румен Радев. Първоначално причината за нея мнозина потърсиха в тихата война, която водят по между си генералът и военният министър Николай Ненчев. Нещо повече - шефът на бойната авиация почти се беше превърнал в лицето на "хибридната война", която преследва министъра на всяка негова крачка. 

В деня на оставката си Радев се срещна с премиера, който обеща 80 млн. лв. за авиацията. Това доведе до оттегляне на оставката на генерала. Въпреки че военният министър побърза да припише на себе си тази заслуга с твърдението, че средствата са договорени от него, последва втора среща на Радев с премиера и финансовия министър, отново в отсъствието на Ненчев. Източници на OFFNews от правителството обясниха, че на нея генералът е дал подобни разчети и възможните решения за развитието на авиацията.

Това обяснява и бързата еволюция в мнението на финансовия министър. Ден след оставката на Радев, той заяви, че не може да задели 1 млрд. лв. за нови самолети. Седмица по-късно той вече е бил наясно, че тези пари не трябва да бъдат изплатени наведнъж в рамките на една година. Това поставя под въпрос доколко военният министър е информирал детайлно колегите си за възможностите за модернизация на армията.  

До скоро само намерение, проектът за подмяна на бойната ни авиация днес изглежда все по-реален. За следващата година към бюджета на Министерството на отбраната ще бъдат отпуснати допълнително 160 млн. лв. От тях по равно за Военновъздушните сили (ВСС) и бойния флот. Част от парите за авиацията ще са за първата вноска от сделката по купуването на нов тип изтребители. С останалите средства ще трябва да бъдат покрити разходите по доставките на резервни части и ремонта на наличните МиГ-29.  

През юли на закрито заседание правителството даде зелена светлина на министъра на отбраната да води преговори за купуването на изтребители. До момента такива преговори не са водени, а едва през тази седмица Ненчев издаде заповед за формиране на група, която да задвижи проекта за купуването на самолети. В нея, неясно защо обаче, отсъства командирът на ВВС, който е пряко ангажиран с проблемите на авиацията.

Това няма да е първата група от експерти, която ще прави оценка на това от какви изтребители се нуждае армията ни. През последните няколко години стана ясно, че ще са необходими около 1 млрд. лв., което включва въоръжение, наземна техника, логистика и обучение на пилотите. Парите ще бъдат платени разсрочено за период от 10 или повече години.

Проектът за купуване на изтребители е ключов, тъй като кардинално ще реши два проблема - буксуващата модернизация на авиацията ни и зависимостта ѝ от руския военно-промишлен комплекс. 

Към момента опциите за купуване на нови бойни самолети са ограничени. Единият вариант, който е и по-вероятен заради по-силното политическо лоби, е правителството да купи американски F-16. Тук отново има два варианта - това може да са неупотребявани, консервирани немодернизирани американски изтребители, и изтребители втора ръка. Такива самолети българското правителство беше на косъм да купи, но сделката пропадна в последния момент. Потенциалните държави, от които могат да бъдат взети машините, са Гърция, Холандия, Белгия, Дания или Норвегия.

Неполитически ангажираният вариант е купуването на чисто нови шведски изтребители "Грипен". Основното предимство тук е, че тези самолети имат живот 40 години и ще бъдат оборудвани със съвременна техника. Освен това шведите са отворени и за допълнителни инвестиции в производството на бяла техника например (т.нар. офсет). 

Към момента американското лоби изглежда непоклатимо. Още през 2014 година стана ясно, че с посещението си в София бившият генерален секретар на НАТО Андерс фог Расмусен е поставил въпроса пред българските власти, като е получил уверение, че при наличен финансов ресурс страната ни ще предпочете американските изтребители. 

Каквито и да са новите изтребители, придобиването им, освен стъпка към модерна армия, несъмнено е и политически акт, с който страната ни ще затвърди прозападната си ориентация. 

Първите стъпки за това бяха направени при договарянето за поддръжката на 6 двигателя на изтребители МиГ-29 в Полша. Споразумението беше подписано от военните министри на България и Полша в последните дни на полското правителство. Въпреки всичко обаче с това проблемите се закърпват частично. Първо, защото става въпрос за временно удължаване живота на бойните ни самолети и заради опасността руската компания РСК "МиГ" да атакува споразумението в арбитражен съд. От компанията вече декларираха, че ще прекратят сътрудничеството си с българската страна, въпреки че първите стъпки за това бяха направени от нашето правителство.

До момента не е ясно също каква е съдбата на два вече подписани договора на Министерството на отбраната с руската компания за удължаване на ресурса на два двигателя и за ремонт на два двигателя и една кутия за самолетни агрегати (КСА), които от началото на година са "заключени" в касата на зам.-министърката на отбраната Десислава Йосифова.  

Друга неяснота около ремонта на самолетите ни в Полша е дали в споразумението са заложени неустойки при неизпълнението му, а също така и на какъв етап са преговорите за модернизация на изтребителите ни. Не е ясно и по какъв начин ще бъдат доставяни резервни части. Подобни преговори трябва да стартират с новото полско правителство тепърва. 

Има и още една сериозна пробойна: със стартирането на дълго забавената процедура по покупката на нови самолети, първите от тях няма да бъдат доставени веднага. В преходния период (най-малко една година), страната ни ще трябва да има годни изтребители за охрана на въздушното пространство. Ако трябва да бъдат спазени западните стандарти, един пилот трябва да навърта със самолета 180 часа годишно. Споразумението с Полша гарантира ремонта на шест двигателя, което прави три изтребителя, при необходими минимум четири. Удължаването на ресурса им ще бъде с 350 летателни часа или 8 години. Това означава отново по-малко нальот за пилотите, за да не бъдат изразходвани гарантираните летателните часове на един двигател само за по-кратък период. В случая става въпрос не толкова за техниката, колкото за човешкия фактор, необходимостта от неговата адекватна подготовка и пресичане на евентуална вълна от напуснали авиатори. 

Още по темата

21/10/2015

Общество

До 20 дни Полша ни праща два двигателя за МиГ-29

01/07/2015

Общество

"Сааб" предложиха "гъвкаво финансово решение" за нови изтребители

01/07/2015

Политика

Полша проявила интерес към охраната на небето ни

01/05/2015

Анализи и Коментари

Небе в ликвидация