Аз съм от поколението в България, което е преживяло късния социализъм, купонната система, Лукановата зима, Виденовата зима, дефицита, спекулата, хиперинфлацията и кафето втора-трета цедка. 

Като малък съм се бил с друго дете за парче шоколадово яйце, каквито по онова време не можеха да се купят в обикновен магазин дори да имаш пари, а днешните хлапета с досада изхвърлят в кофата, наполовина нахапани.

Баба ми се е редила по произволни опашки, като ги види, без да знае какво са пуснали - просто защото явно са пуснали нещо дефицитно (поколението, родено след 1990 г., дори на понятийно ниво не разбира какво значи едни „те“ да са ти „пуснали“ нещо в магазинната мрежа). Майка ми е ставала в 3 часа заран, за да се нареди за прясно мляко като 150-ти човек в списъка.

Екстремният шопинг е в гените ми. Развил съм специална скелетна структура, която улеснява спринтирането между стелажите. Имам специфичен захват на ръката, с който мога да изтръгна за милисекунди последните мокри кърпички изпод носа на завтеклия се към тях озверял 20-годишен, почти със силата на мисълта си мога да вкарвам в количката си за пазаруване всички пакети леща и консерви русенско варено в радиус 300 м и долавям аромата на варен боб в буркан от разстояние 13 км.

Ако дойде време обезумели хора да се млатят с тояги пред хипермаркета за последното руло тоалетна хартия, от бърлогите си ще изпълзим ние, мутантите на Прехода, и вие нямате никакви шансове!

(А междувременно, като хора, преживели всякакви форми на недоимък и знаещи колко опасни са те за уязвимите хора, ви молим засега с добро: не се презапасявайте като за война, излишно е и не е гот!)

Текстът е от фейсбук. Заглавието е на редакцията.