Българското юридическо образование навършва 130 години утре, 2 ноември.

Тогава е открит Юридическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", който поставя началото му.

Негови възпитаници са един президент, петима министър-председатели, 10 председатели на Народното събрание, 38 министри на правосъдието и 12 председатели на Върховния касационен съд.

В чест на годишнината на 2 ноември 2022 г. Юридическият факултет организира Национална конференция „130 години юридическо образование в България“. Тя ще започне в 9 часа в аудитория 272 на Софийския университет и ще бъде открита от декана и бивш министър на образованието проф. д-р Даниел Вълчев.

На конференцията ще бъдат представени съвременни погледи към традициите и настоящето на обучението по право, изучаването на правото и взаимодействието между правната наука и юридическите професии, информират от факултета.

Същия ден, от 19.00 часа, в Аулата на Университета ще се съберат настоящи и бивши преподаватели и студенти, ръководители на магистратури и институции, колеги от другите правни факултети, партньори и приятели.

Честванията на 130-те години юридическо образование в България ще бъдат отбелязани и с представяне на книгата „История на Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. 130 години от създаването му“ с автори проф. Искра Баева и доц. Венцислав Петров, откриване на специална фотоизложба пред Аулата на Ректората, посветена на годишнината, а на първата самостоятелна сграда на Факултета ще бъде поставена паметна плоча.

Историята на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ започва през 1892 г., когато е създаден юридическият отдел към Висшето училище в София. Той е третият факултет на основания през 1888 г. Софийски университет, след Историко-филологическия и Физико-математическия.

Един от видните представители на факултета и знакова личност в българската история е Екзарх Йосиф, който през 1902 г. е избран за почетен магистър на правото.

Първият декан на Юридическия факултет след въвеждането на тази длъжност е видният български юрист и държавен деец Марко Балабанов. От 1894 г. като преподавател постъпва и Антон Каблешков (Гражданско право, Търговско право). През учебната 1893-1894 г. преподавател по немски език във факултета е българският революционер,
политик и журналист Кириак Цанков. През 1894 г. като частен хоноруван доцент по международно и международно частно право постъпва бележитият юрист и политик, министър-председател на България в четири кабинета д-р Стоян Данев. През 1897 г. за доцент по углавно съдопроизводство е избран големият български писател Алеко Константинов, но преждевременната му смърт му попречва да встъпи в длъжност.

Студенти в Юридическия факултет са били и писателите Йордан Йовков, Ран Босилек, Георги Стаматов, Антон Дончев, Димитър Мантов, Стефан Дичев, Константин Константинов, Дамян Калфов, Атанас Мандаджиев, Ана Каменова, Владимир Свинтила, Петър Увалиев, Дико Фучеджиев, Петър Славински; поетите Димчо Дебелянов, Христо Смирненски, Асен Разцветников, Асен Босев, Радой Ралин, Йордан Стубел, Александър Геров, Леда Милева, Константин Павлов, Трифон Кунев, Веселин Ханчев; литературният и театрален критик и основател на списание „Златорог“ Владимир Василев; изкуствоведът и белетрист Драган Тенев; драматургът Иван Радоев; актьорите Константин Кисимов и Константин Коцев; оперните певци Борис Христов и Михаил Попов; композиторите Йосиф Цанков и Дечо Таралежков и др.

В края на XIX в. и през първото десетилетие на XX в. в преподавателския състав на Юридическия факултет се включват редица изтъкнати юристи, които впоследствие играят важна роля в българската правна наука и практика – Стефан Киров, Петър Абрашев, Михаил Поповилиев, Йосиф Фаденхехт, Стефан Бобчев, Георги Данаилов, Тодор Кулев, Симеон Ангелов, Венелин Ганев, Петко Стоянов и др.