Добрите неща са възможни, когато сме заедно

Добрите неща са възможни, когато сме заедно, казва в интервю за OFFNews Иван Балабанов, председател на новосъздадена неправителствена организация Сдружение „Съединението прави силата”. Учредиха я група ентусиазирани ученици от елитните гимназии в Пловдив на 13 септември тази година. Дейността им е изцяло посветена на доброволческата кауза: да провеждат благотворителни инициативи, целящи подобряване на средата, която ни заобикаля – училище, град, държава.

Защо създадохте този проект? Как започна всичко?

Истината е, че през изминалите години в гимназията, въпреки епидемичните препятствия, се запознах с невероятни хора, будни младежи, способни на много повече от това, което показват. Анализирайки обкръжаващата ме среда и нейните проблеми, осъзнах, че с малко повече усилия можем да постигнем наистина отлични резултати.

Какво имаш предвид?

Искам да кажа, че не можем да си представим каква сила имаме самите ние – младите, когато сме обединени и гледаме в една посока. И колко неща може да промени тази сила. Необходими са единствено желание, воля и добре координирана работа в екип. Понеже сме доброволческа организация, една от нашите цели е осигуряването на парични и материални средства за нуждаещите се хора. А тези пари лесно могат да бъдат събрани, ако всеки от нас отдели една символична сума. Сума, която вероятно би могъл да си позволи и по-бедният българин. Става въпрос за елементарна гражданска отговорност, за доблест и благородство на духа. И аз вярвам, че тези качества съществуват в душите на днешните българи.

Защо се захващате с подобно нещо на тази крехка възраст? Повечето от вас дори не са пълнолетни...

Как така крехка? Нима може да се намерят личности с по-голям ментален и физически потенциал в обществото от младите хора на възраст между 15 и 25 години? Не защото имат голям опит, а защото главите им са още пресни и свежи, а силите им – бодри и несломими, и не носят тежестта на ежедневието, което обременява по-възрастните. Винаги в историята големите промени и революциите са правени от студентите и учениците – гръбнака на обществото. Ние не правим изключение и вярваме, че също имаме дълг, който трябва да изпълним в най-дееспособните си години, когато кръвта ни още кипи от желание и ентусиазъм за промяна. Сигурни сме, че ще заразим с примера си нашите връстници не само от Пловдив, но и от цялата страна, защото трябва цялото ни поколение да осъзнае отговорността си към съвременния свят, чието бъдеще изцяло зависи от нашите действия.

В Устава на сдружението няма ограничение за възрастта на членовете ви, освен долната граница – навършени 14 години. Каква е преобладаваща възраст на участниците в организацията ви около два месеца след учредяването й?

Да, всеки може да участва в проекта, стига да има желание и да притежава лична карта. А такава в страната ни получава по закон всеки с навършването на 14-годишна възраст. Това е моментът, в който за първи път ставаме официално български граждани и получаваме съответните права и задължения, носейки отговорност за собствените си действия. Това е също и моментът, след който се очаква всяко дете да се превърне в самостоятелна и осъзната личност. Или иначе казано – пролетта на човешкия живот, най-будното време, в което индивидът осъзнава себе си, своя смисъл в живота. Членовете на организацията са предимно на възраст от 17 години, на колкото съм и аз, което обяснява факта, че страстта към включване в проекта сред моите връстници е най-силна. Имаме членове на 16 години, на 18, на около 30 и на доста повече години, имайки предвид респектиращата възраст на някои наши учители, които всячески ни подкрепят и насърчават. Най-младите ни съмишленици са деветокласници, на 15 години. Смея да твърдя, че сме се събрали едно мотивирано и енергично обществено звено. Гордея се безкрайно много с всички.

Поставили сте си амбициозни цели: цялостно подобряване на училищната среда и на учебния процес, подпомагане на различни патриотични и благотворителни каузи в обществото ни и др. Все пак, трябва да се започне отнякъде – кои са първите ви приоритети?

Към момента в полезрението на нашата работа влиза това, което засяга ежедневието на повечето от нашите връстници. Всекидневно се сблъскваме с училищната среда, която за жалост далеч не е процъфтяваща и европейски развита. Има твърде много проблеми, които трябва да се решат в българското училище, дори на базово хигиенно ниво. Тези проблеми ни засягат лично и полагаме всевъзможни усилия за тяхното решаване. Знаем, че сами към момента не можем да направим кой знае какви промени, но със сигурност даваме пример сред една будна прослойка, която вече вижда, че добрите неща са възможни, когато сме заедно, и ги заразява с пламъка на градивния ентусиазъм.

Доброто си е добро, но може да окаже истинско влияние на средностатистическия манталитет само когато е в наистина голям мащаб. Твърдо сме убедени, че доброто трябва да се афишира. Затова сега сме се захванали с инициативи, които пряко засягат училищния живот и ще привлекат вниманието на нашите връстници: постоянно снабдяване на училището с тоалетна хартия и течен сапун, осигуряване на кошчета за боклук в междугимназиалното пространство (което е силно замърсено с какво ли не), реновиране и закупуване на пейки, създаване на кът за отдих в училищния двор, осигуряване на таблици с формули по математика за всеки кабинет, позволени и необходими за нашите изпити и тестове.

Предстои да учредите и фондация „Съединението прави силата”. Какви ще са основните й функции и как виждаш нейното бъдеще?

В момента функционираме като клуб на доброволни начала. Всеки в България може свободно да се събира с други хора и да организира доброволни общественополезни мероприятия, които не нарушават закона. Все още не сме регистрирани в съда, но след няколко месеца ще го направим, когато седемте учредители навършим пълнолетие в началото на следващата година. Бихме искали ние лично да направим регистрацията на фондацията (а не нашите родители или настойници), затова предпочетохме да изчакаме и да извършим вписването с нашите собствени правомощия.

Амбициите ни са големи и няма да спрем започнатото. Крайната цел е да дадем световен пример, променящ глобално хората, от които се очаква да осигурят едно по-добро бъдеще за цивилизацията. Пример, извиращ не откъде да е, а от България. И не от нас или от нашите възрожденци и революционери, дали живота си за Обединението, а още от зората на българската държавност. Имам предвид легендарния завет на хан Кубрат към неговите синове, интерпретиран днес в най-новата ни история чрез три прости, но велики думи: Съединението прави силата.

Звучи перфектно и е съвършено правилно, но за жалост хората често неглижират този израз и го приемат за обикновено клише. А това е наш национален девиз – трябва да му се обръща много повече внимание. Неслучайно го избрахме за име на нашата организация. Простичко е, разпространено е и в същото време е една невероятна сентенция, в която трябва да се вникне с внимание. Тези думи олицетворяват цялостната ни идея да бъдем единни, да носим силата на осъзнатата общност. 

Пловдив има богата културна традиция при отбелязване на Деня на народните будители. Като пловдивчанин, председател на младежка организация с благотворителна цел, ти самият чувстваш ли се будител?

Не мога да отрека, че участвам активно в много образователни и културни програми, но смятам себе си за още много малък и не бих си позволил в никакъв случай да сложа името си до това на светини, отдали дните си в името на общностната кауза. Знам, че имам мисия, като българин и като човек, която трябва да изпълня. Родени сме в необикновени времена с невероятни възможности. На прага сме на ключови цивилизационни промени и това го усещаме всички. Не смятам себе си за нещо повече от моите връстници. Забавлявам се като всички тях; падаме си по купони, почивки, всякакви човешки съблазни и като цяло животът ни зове. Но имам нравствен дълг, защото осъзнавам важността на действията си. Тук и сега. Затова ще направя всичко възможно да изпълня замисленото. Оттам нататък само хората имат право да ме оценяват и да решават дали съм достоен да бъда будител.