В България има 130 000 асансьори, 90 000 от които са произведени от Асансьорния завод в София. И повечето от тях са опасни по две причини. Първо, заводът беше затворен преди повече от 30 години. Части за неговите асансьори няма и техниците са принудени да ги поправят с подръчни материали. 

Ще припомня само два от инцидентите. През 2014 г. паднал асансьор в 12-етажен блок на бул. „Цариградско шосе” в София отне живота на една жена, а друга пострада тежко. Асансьорът е бил ремонтиран основно, но с подръчни части. С предписания за ремонт е бил асансьорът в „Майчин дом”, който пропадна през 2010 г. В него са пътували 12 души, сред които 9 бременни жени. Цяло чудо е, че нямаше жертви.

Второ, тази остаряла технология не създава интерес у младите хора да работят с такива съоръжения. А и отговорността е огромна – става въпрос за човешки живот. 

Така с поддръжката на старите асансьори, които са около 70%, се занимават предимно хора в предпенсионна и пенсионна възраст. Средната възраст на техниците в Централна и Северозападна България е около 73 г., а в София около 70 г.
Това означава, че само след няколко години старите асансьори в големи жилищни комплекси като „Люлин”, „Младост”, „Овча купел”, „Дружба” и много други в цялата страна може да останат без поддръжка. В някои градове проблемът вече е факт – за асансьорите се грижат, както могат, електротехници, които живеят в блока, само и само майките с малки деца и трудно подвижните хора да не стават затворници в собствените си домове.

Тези асансьори дори не минават годишен технически преглед, което ги прави опасни за живота на хората, които ги ползват. 

Липса на кадри има и в частните фирми за надзор на СПО (Съоръжение с повишена опасност), които проверяват асансьорите в жилищните и промишлените сгради (б. а. - за тези в обществените отговаря държавна фирма). Там средната възраст е около 62 г. и по принуда е професия само за пенсионери. За да стане човек инспектор в частния надзор, където са регистрирани повечето асансьори в България, той трябва да има инженерно образование и стаж в тази сфера 5 години или 10, ако е със средно образование. На тези критерии отговарят хора в пенсионна възраст. Това прави професията безинтересна и дори невъзможна за по-млади хора. 

Друг проблем, който също ги отблъсква, е трудното изкарване на правоспособност за монтьор на асансьори. Причината отново е в нормативната уредба. В този случай тя изисква образование „машинен монтьор“ или „електромонтьор“, а такива дисциплини не се преподават в училищата отдавна. Няма и паралелки за асансьорни техници, с изключение на едно столично училище, в което този предмет се преподава от две години. Но това е крайно недостатъчно.

Напоследък бизнесът все по-успешно влиза в училищата, за да обучава и подготвя бъдещите си кадри. Големите фирми в бранша предлагат стипендии и платени стажове, оборудват учебни зали, планират да създадат обучителни центрове, където да представят най-новите технологии в асансьорната индустрия.

И не на последно място, разбира се, предлагат добри заплати. Стартовите за хора без опит са 1200-1500 лв. на месец, а за тези с опит – около 2500 лв. Възнагражденията в бранша достигат и до 20 000 лв., когато се ходи командировка в чужбина. Много от по-големите фирми изпращат свои служители да монтират асансьори в Западна Европа. 

Професията е интересна – новите асансьори са с компютърно управление. И вероятно някои млади хора биха се насочили към нея, ако има къде да я учат. Като начало би било добре във всеки областен град да се открият асансьорни паралелки с преподаватели от бранша.

Имаме и други идеи, но без интерес от страна на държавата и обществото, трудно бихме могли да ги реализираме. А вече сме закъснели много и това може да струва скъпо. Ако някой може изобщо да изчисли цената на човешкия живот. 

-----------------------------------------------------------------------------

Инж. Христо Таков е говорител на Българската асансьорна асоциация