Лекари, учители и родители се обявиха против намерението на Министерството на образованието, младежта и науката да закрие болничните училища със закон. Промяната е записана в проектозакона за предучилищното и училищното образование, приет от Министерски съвет и внесен за обсъждане в Народното събрание.

Проектът за нов закон на първо място е дискриминиращ в тази му част, убедена е Елка Смерикарова, директор на 99-о ОБУ в София.

След приемането му няма да съществуват не само болнични (сега те са 4 в страната), а и помощни училища. Последните или ще се преобразуват (в общинско училище или център за работа с деца), или ще бъдат закрити.

„Проектът предлага на децата с различни заболявания само две възможни форми на обучение – индивидуална и самостоятелна. Това ограничава правото им на достъп до качествено образование. След закриването на част от училищата много деца реално ще отпаднат от образователната система", сподели тя.

Опасенията на родители и учители са, че различните деца ще бъдат изхвърлени от неподготвената за интеграцията им училищна среда.

Проектозаконът предвижда децата, които сега са в специализирани училища, да бъдат прехвърлени в общите, а за интеграцията им там да работят т. нар. ресурсни учители. Според Смерикарова обаче в неспециализираните училища няма достатъчно подготвени специалисти, които да работят адекватно с децата.

„Отделен е въпросът, че не всеки учител би се съгласил да работи като ресурсен. Много учители ми казват, че не могат да работят това всеки ден. Работата е много специфична и е свързана с личен избор. Не може да се върши от човек, който не е специално обучен за целта“, споделя тя.

В 4-те болнични училища работят 27 подготвени преподаватели по общообразователните предмети. „По-добре е да се помисли как да се разшири дейността им, а не да се затварят“, категорични са родители на болни деца.

Директорката на 99-о ОБУ определи като абсурдно предвиденото изискване от 30 последователни учебни дни, в които детето да отсъства, за да се обърнат родителите към съответното регионално управление на образованието (сега регионални инспекторати) и да му бъде разрешен достъпът до образование. "Това прави най-малко 45 календарни дни, а като се прибавят и евентуални ваканции, включително непредвидените през зимата, срокът може да се окаже и два месеца."

„В момента екип от учители на болничното училище се намира ежедневно в болницата и осигуряват на детето обучение от първия ден, в който състоянието му го позволява. В същото време освен учителите в екипа влизат още психолог, логопед, медицинско лице. Те не само обучават децата, а им осигуряват и емоционална и психическа подкрепа, което е изключително ценно“, разясни Смерикарова.

Въпреки притесненията и аргументите срещу затварянето на болничните училища от МОМН са категорични, че въпросът вече е решен.

"Болничните училища са със затихваща функция. Средногодишният прием за страната е едва 235 деца", заяви Грета Ганчева,  държавен експерт в отдел "Подкрепа на развитието. Специални училища. Интеграция" в Министерството на образованието, младежта и науката.

Според Елка Смерикарова обаче цифрата е почти десет пъти по-голяма – над 1500 – 2000 деца годишно.

Думите ú подкрепи Теодора Арменкова, председател на Националния съвет на хората с увреждания: „Има добра европейска практика, що се отнася до тези училища. Те дават по-добро и по-евтино образование на децата, които се нуждаят от него“.

Годишната издръжка, която държавата плаща за дете в такова училище, е 1400 лева. Почти двойно по-висока - 2400 лева, е сумата за ученик, обучаващ се индивидуално.

На подозренията, че истинският мотив за предложеното закриване на училищата от МОМН е финансов Ганчева отговори: „Въпросът никога не е бил финансов. Мислим първо за децата".

В същото време в интервю за OFFNews.bg от преди месец зам.-министърът на образованието Милена Дамянова заяви:

"Сега училището получава средства от държавата за обучението на ученика. Когато се разболее и влезе в болница, го обучават на място учители от болничното училище, което получава финансиране за същия ученик. Същевременно първото училище продължава да получава субсидия от държавата. Така се получава двойно финансиране. Съмнявам се какъв е ефектът по отношение на образованието."

Родителите обаче са на страната на защитниците на болничните училища.

„Детето ми не може да бъде обучавано в общообразователно училище. Рада не можеше да сяда на чин, не можеше да се ориентира в пространството. Благодарение на работата с екипа от специалисти в болничното училище тя преодоля много трудности. Сега реди сама пъзели, разпознава и посочва буквите, научи се да брои. И за мен, и за нея това е най-добрата форма на обучение", разказа Поля Томова, майка на ученичка в 99-о училище.

Проектозаконът за предучилищното и училищното образование вече е внесен в Народното събрание и беше обсъждан в комисията по образование на първо четене.