И тази година по традиция хиляди българи посрещнаха първите минути от Великден в църквата. Храмовете бяха буквално обсадени от хора, желаещи да станат част от официалното честване на празника. Какво обаче ни кара да посрещнем Великден в църквата? Вникваме ли наистина в същността и смисъла на най-светлия православен християнски празник или правим всичко машинално, защото „така трябва”?
След отлива от християнските ценности и обичаи в периода на социализма в България, годините в зората на демокрацията се характеризират с възвръщане към традициите на вярата. Този факт съвсем не е изненадващ. След коренната промяна в живота на хората в началото на 90-те години ние, българите се обръща за морална подкрепа към опората, върху която сме се уповавали през най-тежките периоди от историята на народа ни – вярата.
С навлизането на пазарната икономика обаче, дори стожерът, какъвто е вярата, става обект на комерсиализация. Стоково-пазарните отношения проникват в най-висшия аспект от човешката същност – духовността. Крайният резултат на този процес е налице в момента: със споменаването на кой да е от големите християнски празници, в главата на повечето българи първо нахлуват мисли, чието естество е тъкмо противоположно на духовното.
Така например, с наближаването на Великден започват да се правят безбройни сметки и изчисления на разходите, които ще съпътстват празника. С настъпването на „Страстната седмица” страстите наистина са разбунени, но те най-често са свързани със стремежа към по-изгодната покупка на продукти за празничната трапеза. И така, грижите около консумацията стават водещи.
Давайки си сметка, можем да установим, че в мислите ни удобно се е настанила нова, съвременна религия, която поразително прилича на добре познатото православно християнство. Ритуалите ú приемат външния облик на християнските традиции, но им липсва най-същественият сакрализиращ фактор – тайнството. Тайнството, чийто първообраз е зададен преди хиляди години. Същото, което богослужещите преповтарят в храмовете на всеки празник. Онова тайнство, за което българите, ангажирани с материалните си проблеми, често оставаме безчувствени.
На негово място се е установила нова движеща сила – принципното схващане, че „така трябва”. Като че ли водени именно от него, боядисваме яйца, минаваме под масата на Разпети петък и обикаляме църквата в събота вечер. Именно тази инерция погубва същинския смисъл на празниците, защото те не са нищо друго, освен еманация на човешката духовност, а за духовността не е присъща инерция. За нея трябват грижи и отделено време за осмисляне – все неща, за които съвременният българин няма време.
Потопени в ежедневните си проблеми, сме запазили единствено черупката на своята сакрална същност и сякаш сме пропуснали да съхраним вярата, която придава истинското съдържание на всички действия, които обичайно извършваме по празниците. Без да мислим себе си като атеисти, сякаш сме се превърнали в такива, загубвайки пътя си към религията. Път, по който човек поема задължително с вяра и обич в сърцето.
Макар да сме се отклонили от него обаче, ние не сме отлъчени. Нужно е просто да се отърсим от битовите си мисли и да се вгледаме в себе си. Може би, по този начин свещите, които палим в съботната вечер преди Великден, биха осветили не само мрака около нас, но и този в нас.
Текст от читател на OFFNews
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
21.04 2014 в 01:01
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
20.04 2014 в 19:40
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
20.04 2014 в 13:22
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
20.04 2014 в 11:32
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
20.04 2014 в 10:56
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
20.04 2014 в 10:21
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
20.04 2014 в 09:39
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
20.04 2014 в 09:03
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
Последни коментари
4I4ATA
Исторически парк или държава в държавата, на която самата държава не обръща внимание
alfakentavur
След 4 ч. дебат за промените по Патриарха: Трайков не иска да е кмет на дупката на геврека, от която хората са си тръгнали
Бешката
След 4 ч. дебат за промените по Патриарха: Трайков не иска да е кмет на дупката на геврека, от която хората са си тръгнали
Mateevk
Гнусно! Училище връзва пионерски връзки на деца. Депутат от ГЕРБ гледа от първия ред (видео)
alcom4
Русия започна масирано настъпление в Харковска област