"В Руската федерация въпреки някой по-строги политики целящи консолидирането и централизирането на властта в ръцете на управляващата партия има ясно изградени демократични институции и действащи граждански организации, контролирани от обществото..." ""...Положението в страната не се е променило драстично в негативно отношение през последните две десетилетия". Това не са цитати от архивни публикации за Русия, не са и от изказвания на руския посланик Елеонора Митрофанова, това са заключения на заместник-председател на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) (правописът е запазен, бел. авт.) "относно актуалната обстановка в Руската Федерация и службата в руската армия" през юли, пет месеца след началото на войната на Русия срещу Украйна.  

Тези "заключения", които противоречат на реалността, на десетки решения на Съда по правата на човека за Русия и на документи от ЕС и ЕП, са цитати от решението за отказ за даване на бежански и хуманитарен статут на руския гражданин Александр (Александър) Стоцки, подписано през юли тази година от заместник-председателят на ДАБ Димитър Киров.

Стоцки успява да хване последния полет от Москва до София след нападението на Русия над Украйна и каца в София на 25 февруари. Влиза в страната с туристическа виза. Към тази дата той вече има получени в пощата три призовка от армията и минало на опозиционен активист, бил е наблюдател на фалшифицираните избори за руската Дума към щаба на московските опозиционни политици Анастасия Брюханова и Пьотр Карманов и поддръжник на платформата „Умно гласуване" на опозиционния политик Алексей Навални. "24 февруари (денят на нападението над Украйна, бел. авт.) е позорна дата за тази терористична държава (Русия, бел. авт.), не можех да живея повече там и беше ясно, че това, което се случи ще се случи. Бях прав", каза Стоцки пред OFFNews. Димитър Киров, който има властта да решава за човешки съдби, обаче е бил на друго мнение. 

Но нека да оставим Александър да разкаже историята хронологично: 

Без да е особено запознат със закона и видовете убежища, без да е говорил с юрист, няколко дни след пристигането си, Александър решава да следва процедурата, а в закона и в сайтовете за съвети за търсещи убежище пише, че "молбата за статут и закрила може да се подаде пред всеки държавен орган в България". Той отива във Второ районно управление в София: "Казах, че искам политическо убежище и те ме гледат с големи кръгли очи". Полицаите били изненадани, че руснак може да иска политическо убежище, защото по тяхна информация в Русия всичко е нормално.

"Един-двама говореха английски. Не знаеха какво да правят. Казаха ми, че трябва да отида в Първо. Там също ме изслушаха с широко отворени очи. Погледнаха ме и ми казаха да чакам на пейката. Само един говореше английски. И те не знаеха какво да правят. В крайна сметка този полицай ми върна паспорта с тъжен вид и ми каза, че трябва да отида в руското посолство. А аз бягам от Русия. Вероятно не ме разбра, че искам убежище, а си мислеха, че искам да се върна в Русия, че съм заседнал в България, заради началото на войната. После ми дадоха адреса на РПЦ Враждебна. Поисках някакъв документ, че съм бил там, но не получих. Отидох с метрото до летището, мислех си, че после може да стигна на адреса на бул. "Ботевградско шосе" с автобус или такси. Чак после разбрах, че това е лагер за бежанци. На летището, тъй като ми е ясно, че паркиралите отстрани коли са "копърки", питах за цени. Един таксиджия каза 10 лв., което ми се стори нормално. Питах го какво е това "РПЦ", за да знам дали полицаите не са ме е пратили пак към руското посолство. Бях много объркан. Шофьорът ме наплаши, че отиваме някъде в Гулаг, едва ли не. А на "Враждебна" и е името му е враждебно. Таксиджията каза - теб ще те затворят там, няма да те пуснат въобще от там. Аз имах туристическа виза към този момент, не бях нелегален.

Разказах на полицаите, които бяха пред центъра за бежанци, за себе си, за репресивния апарат в Русия. Единия ме разбра на английски. Те ми казаха, че въобще не ми е там мястото. Че хората просто живеят там в центъра за настаняване на бежанци. Полицаят, който говореше английски излезе от колата, попита администрацията на лагера и след десетина минути ми съобщиха, че ще ми приемат документите за регистрация. Аз се успокоих. Таксиджията също беше с чувство на изпълнен дълг. Тези 10 лева междувременно се бяха превърнали в 50, че и нагоре, според апарата. Като му казах, че слизам, той изключи апарата - "Няма проблем". След това си поиска бакшиш за съдействието. Дадох му 1000 рубли, защото нямах повече левове."

След като молбата му за убежище е регистрирана Стоцки се явява на интервю пред ДАБ, където "нямаше някакви особени въпроси". От документа за решението на ДАБ се виждат и какво е питан, макар, по думите му, отговорите му да не са преведени особено точно. Пред служителите на ДАБ разказва, че свързаните с платформата на Навални активисти са обявени от властите за екстремисти, че е забранено на медиите да наричат войната в Украйна - война, а „военна операция", че е очаквал, че като бъде призован в запас, ще го накарат против волята му да подпише договор, че е съгласен да се сражава в Украйна. Обяснява, че може да бъде въдворен в затвора за политическата си дейност и моралните си принципи, защото е против войната във всичките и форми и защото е участвал в няколко протеста против властта. Разказва все неща от руската действителност, които са ясни на всеки интересуващ се от Русия и негов мотив защо оставането там е опасно за живота му.

Но Димитър Киров прави друго заключение: "Молбата на СТОЦКИЙ АЛЕКСАНДР АЛЕКСАНДРОВИЧ е неоснователна, тъй като той не обосновава необходимостта от предоставяне на международна закрила и не посочва причини за основателни опасения от преследване в държавата си на произход". "Анализът" на Киров стига дотам, че ако руската армия "искала непременно да го мобилизира в запас, то най-вероятно е щяла да изпрати в дома му военна полиция, която да го задържи, тъй като не се е явил на три последователни изпратени му по пощата призовки. От друга страна, ако местната полиция и властите са били заинтересовани дори най-малко от тъй наречената му „политическа дейност и пристрастия", то тогава надали чуждият гражданин щеше да може да напусне напълно легално Руската федерация и действията му да останат без санкцията на граничните власти." Освен това Киров твърди, че ако искал, Стоцки можело да не отиде на фронта, защото в Русия имало алтернативна военна служба. Към същия момент и в медии и в доклади на правозащитни организации има извадени наяве десетки истории за изпращане на фронта на войници против волята им. 

През това време и до днес Александър Стоцки е на почти всеки антивоенен протест организиран от увеличаващата се група на руските опозиционери в България. Участва и протестите организирани от украинските бежанци, както и от българи. Явява се по медии и обяснява защо властта на Путин е вредна, а Русия е страна агресор в Украйна.

По закон "опасенията (от преследване) в страната по произход може да се основават на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон". Киров решава, че "представената бежанска история е съчинена с користната цел чужденецът да получи декларираното от него в българските медии „политическо убежище". И нещо повече: След подробен анализ на представените доказателства в пълнота може да се заключи, че за чуждият гражданин няма реални основания да се смята, че може да бъде изложен на преследване и риск за живота му в Руската Федерация.

"Заключенията за правата на човека в Русия въобще са пълна нула, а човека пише за 20 години демокрация в Русия и всичко е прекрасно. Или  живее в паралелна съветска действителност или Митрофанова е участвала в създаването му", коментира Стоцки. И добавя: Не очаквах това от чиновник от Европейска държава. Стоцки обжалва решението на ДАБ, като този път използва помощта на адвокат от БХК.

Или затвор или армия, каза Александър Стоцки на въпрос какво го очаква в Русия. "Говорих много неща срещу войната и всяко заявление се преследва жестока". Междувременно има и нова призовка за военна служба за мобилизацията обявена от Путин: "Или ще ме изпратят на войната, а аз ще откажа. Това е безсмислена и престъпна, позорна война.  Пропагандистите, политици, клоуни, открито заявяват, че всички които са заминали са предатели и врагове на народа".

Стоцки припомни, че в Русия бяха прието закони, според които всяко изказване срещу войната се смята за дискредитация на въоръжение сили и е обявено за престъпление. Назоваването на войната - война е престъпление. 

Стоцки завършва, че в момента много негови приятели се опитват да не отидат на фронта и се чудят как да напуснат страната или как да минат в дълбока нелегалност. В момента, и според Стоцки, и според истории в медиите има случаи в които мъже са прибирани от военните на улицата и изпращани на фронта. "Не можех да живея повече там и беше ясно, че това, което се случи ще се случи. Бях прав", казва Стоцки за развитието на събитията откакто е заминал на 25 февруари, обявената мобилизация на стотици хиляди души и изпращането им да убиват и да биват убивани в Украйна.

В същото време, на 19 юли, 5 месеца от началото на войната и повече от фактическото унищожаване на всякакво инакомислие в Русия, заместник-председателят на агенция на държава членка на ЕС от когото се очаква да прави елементарен анализ пише в официален документ: "има ясно изградени демократични институции и действащи граждански организации, контролирани от обществото...","...положението в страната не се е променило драстично в негативно отношение през последните две десетилетия".

На 13.10.2022 г. от 19:00 часа Сдружение "За свободна Русия" провежда митинг в близост до Съдебната палата, за да помолят българските власти да дадат убежище на Александър Стоцки и всички противници на войната, които са заплашени от военна мобилизация в Русия.