Безсрочните лични карти на българите над 58 г. ще останат в миналото, ако парламентът приеме предложените от Маноил Манев, Христо Терзийски и Младен Маринов от ГЕРБ промени в Закона за българските лични документи. Измененията са във връзка с регламент на Европейския парламент и на Съвета на ЕС от 20 юни 2019 г. за повишаване сигурността на личните карти на гражданите от Евросъюза.

Промените ще засегнат около 2 млн. българи според статистика на НСИ.

ГЕРБ предлага личните карти да са със срок на валидност 10 г. заради "ограничената трайност на документите за пътуване и променящия се вид на неговите притежатели с течение на времето".

Досега имаше два вида лични карти - срочни и безсрочни, като за хората от 14 до 18 г. те се издаваха за 4 г. За онези до 58 г. бяха за 10 г., а над тази възраст ставаха безсрочни. От измененията не става ясно дали безсрочните карти трябва да се подменят веднага след приемане на поправките или след изтичане на 10-годишната им давност.

Според новите правила, предложени от ГЕРБ, се запазва регламентът за тинейджърите от 14 до 18 г. За лицата от 18 г. нагоре личните карти са с 10-годишна валидност.

Тримата депутати предлагат за възрастните над 70 г. личните карти да са с валидност 30 г., ако те изрично пожелаят това. Иначе валидността остава 10 г. Изтъква се, че освен документ за самоличност с личните карти може да се пътува зад граница. В мотивите си вносителите пишат, че според европейския регламент има обща норма, която позволява на страните да предвиждат за над 70-годишните да се позволява повече от 10 г. валидност и се дава възможност на всяка страна сама да определи какъв да е този срок.

България ще трябва да уведоми граничните власти на всички страни от ЕС. Вносителите изрично отбелязват, че ще трябва да се уведомят гражданите над 70 г., че имат право на карти с валидност 30 г., но че след изтичането на 10 г. е "възможно да имат затруднения при преминаване на границата".

Изрично се подчертава, че измененията няма да доведат до необходимост от допълнителни финансови средства, повече администрация и структурни промени.

Междувременно и 10 депутати от "Продължаваме промяната-Демократична България" също са внесли поправки в Закона за българските лични документи, които обаче се отнасят до биометричните данни. Те предлагат "в МВР да не се съхраняват пръстовите отпечатъци на лицата, които те са дали при заявяване на български лични документи, освен ако те не дадат изрично съгласие в заявлението".

В мотивите към законопроекта е записано, че промените са свързани с европейското законодателство и регламента на ЕП, който "не дава основание за създаването или поддържането на бази данни на национално равнище за съхраняване на биометрични данни в държавите членки". Пръстовите отпечатъци са специална категория лични данни и трябва да се съхраняват само ако има нужда от това. И ако снимките могат да се съхраняват, защото са необходими за граничния контрол, за отпечатъците това не е необходимо, са записали в мотивите си депутатите от ПП-ДБ.

Като аргумент изтъкват изтичането на пръстови отпечатъци на над 1 млн. души от частна компания. Ако при хакната парола тя може да се промени, пръстовите отпечатъци са непроменими биометрични данни, се изтъква в мотивите. 

Депутатите от ПП-ДБ предлагат и две мерки за намаляване на тежестта за граждани при заявяване на лични документи - ако едно лице има вече издаден личен документ, то да може да се идентифицира с него за издаване на последващ такъв, а не с акт за раждане. Другото е да отпадне необходимостта да се предоставя копие от акта за раждане при издаване на личен документ.