Защо БСП все повече се сближава с "Възраждане", срива ли Нинова партията и има ли истинско ляво в България?

OFFNews потърси отговори на тези въпроси от евродепутата Петър Витанов, с когото разговаряхме в Брюксел.

-Г-н Витанов, според последното социологическо проучване на „Алфа Рисърч“ БСП продължава да се срива и подкрепата за партията пада до 8,8%. Партийният лидер ли е виновен за този крах?

- Предполагам, че причините са много. Вероятно не е само ръководството, но със сигурност БСП има нужда от промяна, която да даде тласък и ново доверие. Вижте какво се случва в Европа. Ципрас подаде оставка при 18%, отказа се от партията, която той създаде. Взе една партия джудже и я направи в основна алтернатива и опозиционна сила. В Европа практиката е такава - когато някой се провали на изборите - отстъпва и идва следващият. Това се прави не в името на собственото си оцеляване, а в името на оцеляването на политическата сила. Аз винаги съм апелирал, когато имаме серия от каскадни, ниски резултати, то най-нормалното нещо е да се търси промяна. Да търсиш врага с партиен билет, да изключваш и гониш всички неудобни - очевидно това се оказа контрапродуктивно. Дори в тази ситуация не донесе прилив на нови гласове. Това е парадоксално, защото имаме безпрецедентна политическа ситуация, в която хората наистина са отблъснати от тази срамна коалиция. Самите участници в нея не желаят да я нарекат коалиция. Но в ситуация, в която наистина имаш отчаянието на хората, отблъскването от целия политически процес и това да не може да прелее в БСП.  Това е достатъчно красноречиво.

- Кой според Вас е подходящ да замести Нинова, за да се увеличи и подкрепата за партията?

- Според мен има много хора. Мога да говоря и с имена, и с профили. Според мен няма незаменими хора. Още повече, когато си взел партията с 1 милион, а си я оставил с 200 хиляди, сигурно има някой, който може да се справи по-добре.

- Назовете ги поименно.

- Аз винаги съм казвал и Крум (Зарков), и Весела (Лечева), все хора, които могат да възстановят доверието.

- Виждаме, че БСП все по-често влиза в реториката на „Възраждане“. Последен пример за това е референдумът на Костадинов за еврозоната. Каква е личната Ви позиция по този въпрос и как ще коментирате сближаването между левицата и „Възраждане“?

- Аз мисля, че през последните години БСП се отдалечава от западни ценности, от европейския си облик, от това, което е била през последните 20 години, и се сближава с маргинализирани позиции, към крайнонационалистически ултраконсервативни позиции в стремежа да достигне до нови националистически гласове. Но няма как да се бориш на терена на "Възраждане" за тези гласове, просто защото те винаги ще бъдат по-крайни. Добре е да го осъзнаят. За мен това също е доста притеснително, защото наред с това, че се превръщаме в една авторитарна структура, където неудобните биват премахнати, позициите не пасват. Ние сме хора, които са родени през 80-те години, израснали сме във време, в което не е имало култ към една определена държава, и се опитваме да държим европейски облик на БСП.  

Колкото до самия референдум - ами нашата лидерка го подкрепи, тя се разписа на това нещо. Темата е такава, много е атрактивно да казваш колко е лошо еврото, да обиждаш и упрекваш за собствената си политическа немощ Европа, само че Европа, Европейският съюз и европейските средства доказаха в други държави могат да бъдат изключително ефективни и да доведат до повишаване на жизненото равнище в пъти, и то в страни, които бяха от нашата черга.

Аз смятам, че стремежът трябва да е да приемем еврото, поради ред причини. Първо - това са политическите - всяко едно ниво на интеграция е полезно за България, защото така ще станем част от ядрото от държави, които взимат решенията. Иначе ние винаги можем да бъдем обект на взетите е решения, винаги сме били такива и няма проблем. От икономическа гледна точка също има предимства - например намаляване на таксите за превалутиране, лихви - по този начин хората биха си спестили пари, тоест има ясни икономически ползи. Това обаче, разбира се, не може да става без ясния ангажимент на държавата, която трябва да направи всичко, за да разсее съмненията на гражданите, че приемането на еврото ще доведе до увеличение на инфлацията. Когато се обясни внимателно, когато има орган, който наблюдава повишаването на цените и санкционира, ако има спекула, тогава мисля, че всички страхове са необосновани. Видно е и в Хърватия, където, след първоначалния скок, цените абсолютно се нормализираха. Съответно въпросът е не дали да има евро, а кога.

Голяма грешка е и другият референдум за джендърите. Ние на 10 години правим по един референдум. Предният беше свързан с АЕЦ "Белене" - тема, която в момента събира все повече подкрепа, но тогава в България близо милион граждани се разписаха. Сега отново виждаме тема, която е част от имагинерните страхове, тема, която на практика не е съществена и не определя живота и битуването на хората, но е много удобна, за да пренасочи фокусът от истинските проблеми на хората. А истинските проблеми на хората са бедност, неравенство, демографска катастрофа, но най-добре е някакъв въображаем джендър там, трети тоалетни, пети полове, полички за момчетата и тем подобни глупости и щуротии. Както виждате това дори не може да бъде възприето от мнозинството от социалистите. Тази подписка ще се провали с гръм и трясък. Гледайте следващите 20 дни какво ще се случи.

- Ще Ви върна на въпроса за референдума за еврото. Трябва ли да има такъв?

- Ако противоречи на Конституцията, то тогава това решение трябва да го вземат конституционалистите. Ако не противоречи - трябва да се проведе. Аз смятам, че този референдум е необходим, за да можем всички тези аргументи, за които говорихме, да ги изтъкнем и в крайна сметка хората да не бъдат заблуждаване.

- До момента обаче се чуват само тезите в подкрепа на референдума. Контрааргументите по-скоро отсъстват както от изявления на експерти, така и в пленарна зала. Защо?

- Винаги крайните тези са по-шумни. Според мен това не е изненадващо. Винаги радикалното остава в съзнанието. Аз мисля, че има достатъчно разумни хора, които виждат и чуват аргументите. Само кажете на хората, че няма гаранция, че лева може да бъде държан вовеки за еврото. Нека тогава да дадем свобода на еврото, но да не се окаже, че един лев няма да бъде половин евро, а ще бъде 10 цента. Няма ли тогава опасността за спестяванията да е много по-голяма?

Аз искам да има такъв дебат, за да се чуят и двете страни и да не е наратива само на едната по всички медии.

- Виждаме, че БСП води разговори за местните избори и извън партията, лансират се имена на хора, които не са членове. В София например Ваня Григорова е сред номинациите, които в момента се спрягат. Защо се случва това? 

- Причините са много. Първата е тази, че малцина са тези, които искат да се асоциират с БСП. Не заради друго, а защото тя вече не представлява сериозен политически фактор, 5-6% за един кмет не е много. Той калкулира, че излизайки от БСП може да му се нанесат допълнителни щети. Затова се излиза много често с формулата за независим кмет, подкрепен от някоя политическа партия. Опасявам се, че голяма част от кметовете на БСП ще излязат с тази формула не защото ги е срам от БСП, а защото БСП вече не носи това, което носеше преди години като електорална подкрепа. 

Колкото до Ваня Григорова - аз смятам, че тя е добър кандидат. Тя е изключително ярък представител на българското ляво. Още повече за град като София, където от едната страна ще имаме издигнатия типичен десен профил на преуспелия, харизматичен, богатия, хайде сега родът е друго (за мен няма нищо по-морско от това да се откажеш от рода си), но нека това да го оставим настрана. Но ще имаме успелия срещу работника, ако щете - срещу синдикалиста. Това ще е класова борба. От тази гледна точка, ако въобще Ваня се съгласи, ни чака интересна борба. Още нещо - аз изобщо, изобщо не отписвам ГЕРБ, защото с тази кандидатура т.нар. демократична общност отварят вратата пред ГЕРБ за спечелване на изборите. Иначе при други обстоятелства, ако БСП беше силна, тогава Ваня би взела максимума.

- На този фон бивши кметове на БСП преминават както към ПП-ДБ (кметът на район "Изгрев" Делян Георгиев), така и към Радев. Възможно ли е партията да не вземе нито един от големите градове?

- Най-обичаният кмет, без съмнение, е кметът на Перник. Той ще бъде преизбран, само че няма да бъде преизбран от БСП, дори и да му издигнат алтернативна кандидатура. БСП допусна грешката да изключва и изхвърля хората си, което няма как да доведе до положителен резултат. Грешка беше изключването на Делян. Разбира се всеки търси и личната си реализация, така че аз не мога да го обвинявам или упреквам. Аз не бих го направил, но има хора, които през това виждат оставането си за още четири години. Грешка беше и изключването на други кметове. Още повече, нека разширим въпроса, това няма да е тенденция, която да я има само в БСП. Това ще бъде тенденцията за много кметове, поради ред други причини. Просто политическите партии са слаби в момента, което дава възможност за еманципирането на кметовете и за излизането от орбитата и чадърът на голямата политическа сила, за търсене на странична подкрепа, включително това минава и през подкрепата на президентската институция, защото през последните месеци тя се обособи като единствената алтернатива на настоящото управление. Дори партиите, които се титулуват като опозиционни, не могат да съберат доверие и да, макар че рейтингът там (президентството - б.а.) пада, но той пада, когато си в политическа битка, няма какво да се заблуждаваме, там все пак се обособи като някакъв център. Затова някои от кметовете, според мен, ще разчитат на негласната подкрепа и на президентската институция.

- А Вие как оценявате ролята на Радев, ако влезе явно на терена на местните избори? Говори се не само за бивши партийни членове, но и за министри от служебния кабинет, областни управители, назначени от служечните правителства?

- Сега, обективно за нещо подобно - тип кметска партия или подкрепа за определени кандидати, можеше да се говори, ако беше останало служебното правителство, защото то разполага с инструментариума за подкрепа и влияние. Сега тяхната възможност за подкрепа е по-малка, тя може да е само имиджова. Всеки кмет разчита на колкото се може повече гласове, така че за мен да са обърнати негласно към президентската институция, не е нещо странно. Нали Ви казвам, още повече тя се обособи като опозиционен център, като център, който разполага със собствена подкрепа. Според мен е нормално. Друг е въпросът, че аз не считам, че оттам ще произтече някаква партия под егидата на Радев. Още повече не може да забраните на хора, които през последната година са били активни и са били на държавна и политическа позиция, което допълнително им е позволило да изградят своя авторитет, да се явят на изборите.

- Споменахте за подписката на БСП срещу „джендър идеологията“ и включването на осъден за трафик на хора в инициативен комитет? В този смисъл истински лява партия ли е БСП и какво е лявото? Защо леви политики като ЛГБТИ правата в България се поддържат от десни формации. Къде са разликите между левите европейски партии и БСП?

- Лявото в Западна Европа е прогресивно, то е младото поколение, което се стреми да направи промяна. В страните от Източна Европа лявото обикновено са наследниците на бившите комунистически и социалистически партии, които се опитват да съхранят влиянието. Тоест имаме една обърната инверсия.  

Колкото до ЛГБТИ правата - аз бях на прайда не заради друго, а защото според мен приляга на всеки един ляв човек да защитава онеправданите. В моите очи това не е бутафорен фест, а протест за права. Според мен БСП трябва да изглежда по различен начин. Сега изглеждаме ксенофобски, сега изглежда, че се заиграваме с най-тънките страхове на хората. Когато кажеш на бабата, че ще ѝ вземат детето за фронта, или ще превърнат внучето ѝ в гей... Да де, ама това не е заразно. Тук просто трябва да застанем до онези, които през годините са били обект на агресия и нямат същите права, които и ние. Вижте, хуманизмът е в основата на всичко ляво. Хуманизмът, любовта към човека и дори да има различия, ние да не се мразим помежду си. Това трябва да се промени в БСП.

- Какво ще кажете за позицията на БСП за войната за Украйна и разминаването на тезата за „нито един патрон“ и поръчките за милиони за оръжия, под които стои подписът на Нинова?

- Аз смятам, че ние трябваше да бъдем много по-честни, много по-откровени по тази тема. Може би това нямаше да се одобри от всички, но щеше да се приеме много по-добре. Ние имаме сериозен военно-промишлен комплекс, в който работят хиляди хора. Нали на всички ни е ясно, че този военно-промишлен комплекс се храни от военните зони. Той служи веднъж за превенция, за да се избегнат военните конфликти, а друг път - за нуждите на военните конфликти. Няма какво да се правим на ангели херувими, ясно ни е къде отиват. Щом сме решили да развиваме военно-промишлен комплекс, е нормално да продаваме на държавите, които имат нужда от тях. 

Така че, трябваше да бъдем по-честни. Да може би позицията да не се дарява, да не се продава директно на Украйна беше правилна, но да лъжем, че един куршум няма да стигне до Украйна, когато всички ние виждахме трансферите на боеприпаси, според мен беше малко лицемерно. 

Ако ме питате за военния конфликт - пак ще се обърна към хуманизма. Сега това, което не мога да възприема, е че всеки, който говори за мир, бива възприеман за путинист. Това е стигматизация, която трябва да избегнем. Мисля си, че няма друго решение, освен политическото решение, защото другото би означавало още сълзи, още кръв, още гробове. Моето разбиране е, че с повече война, не се приближаваме към мира. За мен обаче е ясно както кой е агресорът, така и кой е жертвата. Изобщо не оправдавам това, което направи Путин. В момента, в който ти нахлуеш на чужда земя и заграбваш чужди територии, ти си агресор.

- Догодина предстоят европейски избори. Как виждате бъдещето си?

- Аз винаги съм виждал бъдещето си в България и дори съм използвал възможността да работя тук, да имам контактите като плацдарм за връщането си в политиката в България. На мен България ми е скъпа. За тези пет години аз дори не успях да се преместя тук, продължих да си живея в "Надежда". Разбира се, работата тук е страхотно предизвикателство. Виждаш президенти, министър-председатели, които променят политическата история на своите държави. Изкушаващо е. Да имаш хора като тях на бързо набиране е привилегия. Още повече тук политическата дискусия е от различен порядък. Тук виждаш темите глобално, паневропейски, което ти помага да избягаш от нападките и личностните характеристики и обиди в България. Смятам, че съм уплътнил позицията си, бих се радвал, ако мога да продължа, но винаги голямото предизвикателство е България. Ако може нещо да се направи в България, бих предпочел България пет пъти.