Човек трудно може да потисне позива за повръщане, докато върви в сградата на Националния център по съдебна медицина (Abu Kabir) в Тел Авив. Миризмата на гниещи човешки останки е твърде силна. Много не могат да бъдат разпознати като човешки поради жестокостта на нападението на терористите.

Журналисти от целия свят са поканени да видят с очите си ужаса на клането, извършено от терористичната организация „Хамас“, нападнала невинни израелски граждани в Южен Израел на 7 октомври.

За видяното разказват The Media Line и Jerusalem Post.

Съдебните патолози и присъединили се към тях доброволци са видимо потресени. Въпреки усилията им да запазят хладнокръвие, плачат почти през целия ден. Показват на журналистите овъглени ръце с белези, които показват къде ръцете на жертвите са били вързани зад гърбовете им с метална тел, преди да бъдат изгорени живи. Може би най-смразяващият образ е на напълно овъглена маса от плът. На пръв поглед не може да се рабере, че някога тя е била човешко същество. Едва след направен компютърен томограф експертите разбират това.

Два гръбначни стълба — един принадлежащ на възрастен, един на някой млад — родител и дете, свързани заедно с метални жици в последна прегръдка, преди да бъдат запалени.

"Когато работите на долния етаж, се откъсвате - казва д-р Чен Кугел, ръководителят на Abu Kabir, през The Media Line. - Но когато научите историите и ги свържете с хората, е трудно да не почувствате трагедията. Тя е толкова голяма! И когато отида до лагера Шура (където първоначално бяха събрани телата в Израел),  виждам контейнери като тези на пристанището, но те са пълни с тела... Чувате историите зад овъглените тела и разберете, че се е случило нещо ужасно - много е трудно. Видял съм много неща в 31-годишната си кариера, но мащабът и жестокостта (тук) са ужасни."

Много от телата имат огнестрелни рани в ръцете си, което показва, че са ги вдигали към лицата си, за да се предпазят. Много от тях са били изгорени живи в домовете си. … Знаем, че са били изгорени живи, защото има сажди в трахеите им, гърлата им – което означава, че все още са дишали, когато са били подпалени.“

Жертвите вероятно са починали от вдишване на въглероден оксид, на сажди. "Единствената милост, каза Кугел - ако има такава - е, че обгорените жертви вероятно са умрели от вдишване на въглероден окис и сажди, преди огънят да ги убие."

Възрастовият диапазон на жертвите е от 3 месеца до 80 или 90 години.

Много тела, включително тези на бебета, са без глави.

Запитан дали са обезглавени, Кугел отговаря утвърдително. Въпреки че признава, че предвид обстоятелствата е трудно да се установи дали те са били обезглавени преди или след смъртта, както и как са били обезглавени, „дали отрязани с нож, или отдухани с РПГ.

Кугел далеч не е единственият, който се разстройва, когато трябва да говори за доказателствата за стореното. „Абстрахираме се, защото трябва да работим, но от време на време стига до вас“, казва д-р Нурит Бублил, ръководител на ДНК лабораторията в Абу Кабир пред The Media Line.

„Вчера отворих доказателства от къща в южен кибуц и там беше популярна книга с готварски рецепти, покрита с кръв. ... Имам същата книга. Това те кара да спреш за момент и да помислиш: „Това можеше да е моята кухня, моите деца, моите родители, да съм аз“. Не можете да избегнете (тази мисъл).“

Освен това малкото население на Израел води до факта, че никой не е отдалечен от следите на клането. "Сестра ми има близък приятел, който е изчезнал" - казва Бублил, докато стои до окървавен матрак от бебешко креватче. ДНК проба от този матрак ще бъде използвана в опит да се идентифицира жестоко обезобразено изчезнало бебе.

Това е същността на настоящата мисия на Центъра по съдебна патология, в която участват около 200 експерти. Съдебни патолози, антрополози, радиолози и други специалисти от Израел, САЩ, Швейцария, Нова Зеландия и другаде по света са дошли не просто за да определят причините за смъртта на жертвите, но и да идентифицират телата за погребение.

Борейки се със сълзите си, израелският съдебен патолог д-р Хагар Мизрахи обяснява, че „както знаете, еврейският народ трябва да погребе мъртвите си възможно най-скоро“. Но вече са изминали повече от две седмици от клането и около 350 тела остават неидентифицирани. „Така че хората тук в Абу Кабир правят всичко възможно, за да помогнат и да идентифицират най-тежките случаи, които пристигат“.

Идентифициране на тела

В момента четири места в страната работят по идентифицирането и освобождаването на телата за погребение.

Централата на израелската полиция в Йерусалим обработва всички предсмъртни проби и лични предмети за ДНК сравнения. Израелските отбранителни сили работят върху ДНК сравнения, използвайки своите данни за войници, включително пръстови отпечатъци, зъбни досиета и ДНК. Абу Кабир работи за събиране на ДНК проби и идентифициране на най-тежките случаи. Това е и мястото, където пристигат всички ДНК проби от други места за допълнително изследване. А лагерът Шура близо до Рамла, в централен Израел, е мястото, където първоначално са събрани всички починали. В момента Шура притежава около 950 чувала за трупове.

Тук вместо „тела“ е изписана думата „торби“, защото не е ясно колко жертви има в тях.

^{Снимка: БТА/АП}

„Останките на повече от един човек може да са в една торба - обяснява Кугел - и останките на един човек може да са в няколко торби.“

И в много случаи единственото, което остава, са кости без дори следа от ДНК, която да може да бъде извлечена.

„Надяваме се, че с компютърна томография и биопсии можем да намалим неидентифицираните до по-малко от 200. Но някои хора никога няма да открием. Ние никога няма да ги идентифицираме. И хората трябва да бъдат подготвени за това.”

Бублил казва, че иска светът да знае, че „като цяло, "Хамас" се радваше на убийството“.

Според Бублил „това не беше битка, нито военен конфликт, нито държавен конфликт, нито политически конфликт. [Хамас] толкова много се радваше на убийствата, че направи всичко възможно, за да отпразнува убийството. Празнуваха (че има) горящи къщи с цивилни вътре, които не им бяха направили нищо. Те се забавляваха да грабнат 18-годишно момиче от парти, фестивал, да я замъкнат до кола и да я отведат в Газа. И кой знае какво се е случило [с нея] между тях. Те се радваха и празнуваха смъртта. … Това са чудовища. Те не са хора… Не са били милостиви към никого. Никой жив, който се е сблъскал с тях, не е останал жив. Никой".