Бившият китайски премиер Ли Къцян почина от инфаркт на 68 години, 10 минути след полунощ в петък, съобщиха местните държавни медии, цитирани от Би Би Си.

Той беше смятан за бъдещ лидер на страната, но беше изпреварен от президента Си Дзинпин.

Ли Къцян заемаше втората най-висока позиция в Китай, въпреки че през последните години беше изолиран сред висшето ръководство на държавата.

Той беше единственият действащ висш служител, който не беше част от групата на лоялните управляващи на Си Дзинпин. 

„Смъртта на Ли означава загуба на виден модераторски глас сред висшите нива на Китайската комунистическа партия, като очевидно никой не може да поеме мантията. Това вероятно означава още по-малко ограничения върху упражняването на власт от Си.“, казва пред Би Би Си Иън Чонг, чуждестранен учен в мозъчния тръст Carnegie China.

Ли, който се оттегли като премиер през март тази година, е получил внезапен инфаркт в четвъртък и е починал рано в петък, докато е бил в Шанхай.

Смъртта му е широко оплаквана в китайските социални медии, като мнозина изразяват шок и скръб, въпреки че коментарите на много публикации изглежда са били ограничени.

„Това е твърде внезапно, той беше толкова млад“, каза потребител на китайската социална медия Weibo. Друг пише, че смъртта му е като загуба на "стълб на нашия дом".

Държавните медии обаче са омаловажили кончината на бившият китайски премиер. В лаконично изявление на новинарското издание Xinhua не е бил предоставен официален език, предоставящ оценката на партията за кариерата на Ли.

За сравнение, когато бившият премиер Ли Пен е починал, той е бил възхваляван като „отличен член на партията, изпитан във времето, лоялен комунистически войник и изключителен пролетарски революционер, държавник и лидер на партията и държавата“.

Кой е Ли Къцян?

Ли беше известен като една от най-умните политически фигури на своето поколение. Той беше приет в престижния Юридически факултет на Пекинския университет скоро след като университетите бяха отворени отново след Културната революция на Мао, по време на която се смята, че са загинали милиони хора.

Той е най-известен извън Китай с индекса Li Keqiang, термин, въведен от The Economist като неофициално измерване на икономическия напредък на Китай.

Ли идва от скромно семейство и е син на местен служител. Той е роден през юли 1955 г. в окръг Дингюан в източната китайска провинция Анхуей.

Издига се в йерархията, като става най-младият губернатор на провинция в Китай и по-късно печели място във висшия ешелон на централното ръководство на партията- Постоянния комитет на политбюро.

В един момент имаше спекулации, че той ще бъде подготвен да наследи предшественика на Си - Ху Дзинтао.

Ли е смятан за протеже на Ху и е последният назначен от администрацията на Ху, останал в Постоянния комитет на политбюро, преди да се оттегли през март тази година. Управлението на Ху се разглежда като време на отваряне към външния свят и повишена толерантност към нови идеи.

Ли беше известен с това, че е прагматичен в икономическите политики, с акцент върху намаляването на разликата в богатството и осигуряването на достъпни жилища.

„Той беше много ентусиазиран открит човек, който наистина се стремеше да изведе Китай напред и улесняваше открития диалог с хора от всички сфери на живота“, казва Берт Хофман, професор в Националния университет на Сингапур, пред програмата Newsday на Би Би Си.

Ли ще бъде запомнен с това, че е „отворен и реформист в своята икономическа ориентация“, казва д-р Чонг и добавя, че е бил повече технократ, отколкото идеолог или лоялист.

Ли настояваше за политики за насърчаване на предприемачеството и технологичните иновации, особено сред младите хора.

В партия, доминирана от инженери, той беше икономист, станал известен с това, че „казва нещата такива, каквито са “ – публично признавайки икономическите проблеми на Китай като средство за намиране на решения.

Неговата икономическа политика на структурни реформи и намаляване на дълга, наречена "Likonomics", е имала за цел да намали зависимостта на Китай от растежа, подхранван от дълга, и да насочи икономиката към самоустойчивост, но през 2016 г. статиите в партийния рупор People's Daily са "изоставили" „Likonomics“. 

Като министър-председател Ли е ръководил и голямата кампания на Китай срещу замърсяването на въздуха, известна като „обявяване на война“ срещу замърсяването през 2014 г. и признаване на най-високо ниво, че това е криза за страната, което води до значително намаляване на замърсяването и свързаните с него здравословни рискове.

Краят на мандата на Ли беше белязан от COVID-19. Тогава Китай се пребори с пандемията.

По време на най-критичният период за страната той предупреждава, че икономиката е под огромен натиск и призовава служителите да внимават и да не позволяват на ограниченията да спрат растежа. Ли дори се появи без маска публично, преди Китай да отмени политиката си за нулев COVID-19.

Zero-COVID-19 удари силно икономиката на Китай, възпрепятствайки веригите за доставки и затваряйки бизнеси, от икономическия център Шанхай до селата.