Руската художничка Людмила Зинченко, която сега живее във Франция, отпечатва военни снимки от Украйна върху хартия, напоена със собствената й кръв. Тази година тя стартира проекта си „Една кръв“. 

Оказва се, че кръвта е фоточувствителна. За да създам творбите, вземам хартия за рисуване с акварел и я намазвам с кръв. Понякога с четка, но най-често с ръце - защото ми се струва, че има кръв по ръцете ми, чувствам се виновна, въпреки че, разбира се, не съм аз тази, която издава заповеди, разказва Зинченко в интервю за сайта Медуза. 

Тя обяснява техниката си на работа: "кръвта изсъхва на хартията за една нощ, след това оставям негатива, притискам го със стъкло и така стои на слънце три дни. го оставям на лятно слънце три дни. Там, където има светли места в негатива, слънцето напича кръвта и тя се втвърдява. След това не се отмива с вода". 

Художничката разказва, че избира снимки от публични места, например "от сайта на украинския мемориал, където публикуват снимки на жертвите и техните истории". 

Мъртвите са скъпи за някого хора, затова се опитвам да се докосна до паметта им много внимателно, свеждайки всичко до художествен образ, до негативен образ. След това преминах към разрушените сгради, към местата на обстрел, разказва Зинченко. 

Тя споделя, че на изложба в град Етол, състояла се неотдавна, са присъствали 15 украинци. Сред тях един украински военен, който й показал снимки на телефона си и заявил, че Зинченко е първи руски гражданин-противник на войната, когото той среща. Всички сте като зомбита, казал й украинският войник. на снимките в телефона му имало руски затворници, млади момчета на около 20 години. 

Досега нито един украинец не ми е казал "майната ти", въпреки че трябва да сме готови за това. Заслужаваме си го, трябва да мълчим и да търпим. Още нямам отговор на въпроса как да гледам украинците в очите, как да общувам с тях. Срамувам се, казва Зинченко.