Днешният пътепис е една своеобразна  приказка за пътешествието на нашият приятел Stas от Offroad-Bulgaria  до Сингапур , с каквато всъщност започва и пътеписът.  Предстои да видим уникална зоологическа градина, както и невероятни архитектурни творения.

Ето и разказа на Stas :

 

 

Историята на принца

В столицата на империята Шривиждая Палембанг живял един красив млад принц. Като наследник на трона той решил, че е редно да опознае не само остров Суматра, на който се намирала империята на баща му, но и прекрасните по-малки острови наоколо.

След като се подготвил и подбрал верни поданици да го придружат, Санг Нила Утама тръгнал по море с малка флота. След няколко дни те пристигнали на група острови, където гостоприемно ги посрещнала местната кралица. Погостували, повеселили се, а няколко дни по-късно принцът отишъл на лов за елени на съседно островче.

Както си крачел тихо, изведнъж съзрял един елен на хълма точно пред него. Докато се покатери на върха  -  животното било изчезнало. Качил се на един голям камък, за да види по-добре и тогава се случило нещо съдбовно. Еленът бил изчезнал, но за сметка на това мъжът съзрял в далечината непознат остров с бял пясъчен плаж, който му заприличал на бяла дреха. Принцът попитал първия си министър кой е този остров и той му отвърнал, че това е Темасек - Морският град. Младият благородник веднага решил да посети този прекрасен бряг.

Качил се на кораба си заедно със своите хора и необходимите провизии и потеглил. Не щеш ли, точно излезли в открито море и ги застигнала ужасна буря. Корабът заподскачал по огромните вълни като черупка и започнал да се пълни с вода. Принцът заповядал да изхвърлят всички тежки предмети, за да олекотят кораба и да не потънат, но въпреки това бурята безмилостно тласкала екипажа към гибел. По мнение на капитана на кораба, богът на морето не желаел да ги пусне да стигнат до острова и затова изпратил страшната буря да ги спре. Тогава принцът свалил короната си и я хвърлил в морето като дар за неговия господар. Тутакси бурята спряла и корабът безпрепятствено акостирал на брега - точно в устието на една река.

След като изгубили всички свои запаси от храна по време на бурята, се наложило всички да отидат на лов навътре в острова. Както си вървели по устието на реката, изведнъж пред принца изскочил страховит, див звяр. Той бил с черна глава, бели гърди и оранжево тяло. Те застанали един срещу друг, очи в очи, но принцът не показал и капчица страх. Звярът усетил, че срещу него седи достоен и смел противник и се оттеглил в гората. По мнението на първия министър това бил лъв, който вероятно бил пазител на острова. Оттеглянето му в гората се приело като добра поличба и тогава принц Утама решил да построи град при устието на реката.

Нарекъл града Сингапура – „синга” на малайски означава лъв, а „пура” е думата за град. Годината, в която се появил Градът на лъва била 1324-та.

Впоследствие принц Санг Нила Утама установил дипломатически връзки с Китайската империя и официално бил признат за владетел на Сингапур. Той управлявал в продължение на 48 години и бил погребан до съпругата си, но техните гробове и до ден днешен не са открити.

СИНГАПУР

Историята, с която започвам описанието на своето пътуване до Сингапур, е историята на името и символа на този град-държава. На това място никога не е имало лъвове и най-вероятно въпросният принц е срещнал тигър, защото до 20. век там имало такива. Това не е толкова важно. Най-същественото в момента е, че близо 700 години след принца, кацнахме на едно от местата, които толкова отдавна исках да посетя и за което съм слушал много легенди!

Излетяхме от Бали в 12:55 и пристигнахме в Сингапур в 15:30 с полет на AirAsia - най-добрата азиатска нискобюджетна авиокомпания според мен. На летището всичко беше указано перфектно и лесно се ориентирахме към багажа и изхода. Взехме си такси без никакво притеснение, че ще ни излъжат – това в Сингапур просто не може да се случи. Единствено е добре да се внимава, да не би  някой случайно да се качи на луксозна лимузина-такси. И такива има (само да поясня още, че в Сингапур такситата използват цяла система от надценки – за превоз от и до летището, за час-пик, за нощни превози и т.н.). Все има за какво да Ви вземат повече пари, но всичко е регламентирано. Нашата сметка до хотела беше 18,40 SGD. Сингапурския долар върви 1 SGD за 1,20 лв.

Хотел Fairmont се намира в много популярния комплекс Raffles City - на пешеходно разстояние до всички забележителности в центъра на града. За местата, които са по-далеч, има организиран удобен транспорт.

Регистрирахме се на рецепцията и се качихме в стаята, която намирам за уютно обзаведена, просторна високотехнологична.

 

 

От дистанционното управление върху нощното шкафче се контролираше почти всичко – цялото осветление, радиото, будилникът и дори завесите.

Точно под прозорците ни, от другата страна на улицата, беше хотел Raffles, изглеждащ доста луксозно с ниските си етажи и приятна обстановка. Като добавим и басейн на покрива, се получава цялостната картинка. Тук всичко е... Raffles! Какво значи това, щяхме да разберем малко по-нататък.

 

 

Какво би могъл да направи човек, като пристигне късно следобед в Сингапур? Да, естествено че първо ще се настани в хотел. Следващото обаче е на всяка цена да се разходи в района и да го опознае, да се потопи в обстановката, да свикне с хората и да си набележи местата за хранене, за смяна на валута, за транспорт и най-накрая - да си намери супермаркет в близост, от който да си пазарува напитки и леки закуски за стаята и препусканията из града. Това и направихме.

Задачата ни беше крайно улеснена от самия хотел. Той се намираше буквално над МОЛ Raffles City. Слязохме с асансьора на втория етаж и влязохме директно в меката на търговията. Мернах магазин на Canon и помолих да си оставя батерията на единия фотоапарат за зареждане. Да, бях си забравил зарядното у дома и това е едно решение на проблема. Същото направих и в Куала Лумпур.

И така... Последва кратка вечерна разходка по улиците на един от най-интересните градове в света. Установих със задоволство, че легендите за чистотата и реда на това място са си абсолютна реалност.

Пресякохме през подлез, в който се натъкнахме на вечерна сбирка на младежи, които танцуваха и се забавляваха без да пречат на когото и да било.

 

 

Държа да отбележа, че търкалянето по земята в подлеза не е нехигиенично, тъй като всичко свети от чистота.

Водейки се по светлините на града стигнахме до устието на реката, превърнато преди две години в огромен водоем и служещо за воден резервоар на града. Около него станахме свидетели на умопомрачителна светлинна феерия.

 

 

Гледката към знаковия, относително нов хотел Marina Bay Sands, беше прекрасна.

 

 

Първата ни вечер тук беше доста обещаваща. По пътя към хотела единодушно решихме следващия ден да започнем със зоопарка на Сингапур. По думите на приятели това е сериозна забележителност и едно от местата, които трябва да се видят.

Хотелът и рецепцията вечер предлагаха доста приятна обстановка. Единствено температурната разлика навън и във фоайето бе толкова голяма, че човек беше хубаво да си носи връхна дреха при влизане.

 

 

 

Наспахме се и се събудихме готови за нови подвизи. Още беше рано и слънцето едва се беше показало, за да видя от терасата силуетите на високите кули.

 

 

Беше рано, защото специалният автобус от хотела към зоопарка тръгваше в 9:20, а преди това трябваше да закусим. За възрастен се плаща 4,50 SGD, а за дете - 2,00 SGD. Пътуването не беше много кратко, защото мястото беше на около 30 км северно от града в едни големи паркове. Минути преди да пристигнем небето потъмня и се изсипа страхотен дъжд!

Така и така бяхме дошли и независимо че вали, решихме да разгледаме Сингапурския зоопарк. Купихме си билети от касите – комбинирани с вход за парка с птиците. За възрастен цената беше 38, а за дете 23 сингапурски долара. Абсолютно излишно си купихме и билети за влакче, по 5 долара, а крайно наложително си взехме дъждобрани - също по 5.

 

 

Влязохме и около входа решихме търпеливо да изчакаме пороят да спре.

 

 

Да, но дъждът така и не спря напълно. Нахлузихме цветните дъждобрани и тръгнахме да обикаляме из алеите.

Първото атрактивно място беше Tiger Trak. Пътеката на тигъра ни заведе до два бели, прекрасни екземпляра от този рядко срещан вид.

 

 

 

Оттам, под вече слабия валеж, минахме покрай пристанището за разходки с лодки. Подобно нещо въобще не ми беше хрумнало да предприемам в това време.

 

 

Спяхме се на сухо при аквариумите...

 

 

... и излязохме отново на мокрото – точно при островчето на орангутаните. Не бяха в клетка, а просто бяха заобиколени от вода, за да не излизат.

 

 

 

В ценоразписа се предлагаше закуска с орангутани. Пропуснахме я.

Така и така сибяхме платили за влакчето – поне да се възползваме. Каквото видяхме возейки се, се наложи после да го обиколим и пеша. Нито имаш време да разгледаш добре, нито пък стигаш навсякъде, за да видиш всичко. Движихме се само по алеите и спирагхме на 3-4 места. Абсолютно излишно упраженение!

Азиатските деца ни гледаха като динозаври от 20. век, попаднали в детска градина.

 

 

Най-накрая слязохме от безсмисления транспорт и хванахме по алеята, за да разгледаме животните.

Много красиви бяха носорозите, но взеха, че се сбиха!

 

 

 

Последваха гепард, зебри, жирафи, леопард, слонове, пингвини и много други.

 

 

 

 

 

 

 

Тук срещнахме отново от онези лотоси, по които можело да се ходи. Те бяха част от ботаническия кът, в който децата, а и възрастните като нас, можеха да видят различни видове плодове, зеленчуци и растителни видове, които хората отглеждат за консумация.

 

 

 

За мен беше изненада, че папаята, която толкова много обичам и прилича на пъпеш и диня, всъщност расте на дърво.

 

 

А пък плодът ананас расте като зеленчук!

 

 

Разбира се, не мога да не покажа и прекрасните орхидеи.

 

 

Продължихме да разглеждаме отделните части на парка. Някои животни бяха в клетки, някои просто оградени от ров. Имаше обаче и такива огромни павилиони, покрити отгоре с мрежа, в които животните бяха пуснати, а ние се движехме по мостче между дърветата и ги наблюдавахме отблизо.

Ето така се озовахме на 2 метра от един ленивец. Много странно същество!

 

 

А следващите създания щях просто да ги подмина без да ги забележа. Прилепи!

 

 

 

Последният гризеше настървено  една бамбукова треска с изключително острите си зъби. И отново се оказахме съвсем близо до действието.

Като излязохме от павилиона, попаднахме на едни от най-редките маймуни в света. На входа на залата за наблюдение много на място имаше една стара индианска мъдрост:

 

 

„Само след като последното дърво бъде отсечено,
само след като последната река бъде отровена,
само след като последната риба бъде уловена,
само тогава ще разберете, че парите не могат да се ядат!”

Звучи страшно! За това ли се бори човечеството?

В този дух  в Сингапурския зоопарк  се намираше най-голямата колония от дългоноси маймуни в света – около 25. Това е изключително застрашен от изчезване вид, обитаващ третия по големина остров в света – Борнео. Животното беше много миролюбиво и симпатично!

 

 

В този зоопарк основната идея е да се покажат жовотните в тяхната природна среда. За целта са създадени много отделни пейзажи, в които обитателите да се чувстват като в естественото си местообитание.

 

 

И самото местоположение на зоопарка е сред природата, а не като Софийския – разхождаш се сред бетон и клетки и като фон на снимките постоянно попадат жилищни кооперации и строежи.

 

 

В нещо като амфитеатър вървеше представление, началото на което изтървахме, но краят беше любопитен. На орангутан и на човек дадоха по един кокосов орех. Състезанието беше кой пръв ще го обели. Докато човек от публиката се бореше неистово с кората, през това време маймуната го обели, счупи го и изпи сока! Мъжът едва бе успял да отчупи малко парченце от обвивката – пълен провал!

 

 

 

Наближавайки изхода, се отбихме да видим още веднъж белите тигри. Точно решихме, че няма какво повече да видим и на пътеката се изпречи паун с малки паунчета.

 

 

След това мернахме едно скрило се в храстите кенгуру и симпатични видри.

 

 

 

На вход-изхода бяха докарали стар сафари-джип за снимки.

 

 

Него пропуснахме, но малко след това ни изненада едно невероятно симпатично животинче.

 

 

 

Обърнете внимание на изражението на лицето му. Това е поредният критично застрашен от изчезване вид – памукоглав тамарин. Дребна маймунка, от която в Южна Америка са останали едва около 6000. Популацията и бързо намалява поради обезлесяване на горите и незаконния улов с цел да бъдат продавани като домашни любимци.

Надявам се никога да не дойде времето, когато за подобни крайно красиви и симпатични същества ще можем да четем само в книжките и да гледаме снимките на бащите си.

Обиколихме зоопарка и тъй като бе едва около 14:00 часа, решихме следващата точка в програмата ни да бъде най-дългата търговска улица в света – Orchard Road.

Срещу 15 SGD таксито ни закара до Tanglin Shopping Center - в самото начало на спряганата по всички пътеводители забележителност на Сингапур. Улицата е дълга около 3 км и от двете и страни, и под нея всичко е само... молове! Цветът на всички световни търговски марки се е събрал на това място.

 

 

Преди години улицата е била двупосочна, но сега вече всичките 5 ленти водят към центъра на града. Никакво задръстване и респективно въздухът не може да се категоризира като мръсен. Разходката беше приятна като изключим високите температури и влажност.

 

 

Тротоарите бяха широки, a сградите впечатляващи. Най-много привлече погледа ми Ngee Ann City – огромен мол, облицован от всички страни с гранит. Не ми се мисли какви инвестиции са направени тук! Само надникнахме вътре и бързо-бързо излязохме, подгонени от студа на климатиците.

 

 

Порядъчно изтощени продължихме по Оршард Роуд, тъй като според GPS-а тя щеше да ни отведе при нашия хотел.

 

 

Аз лично не търся точно това от местата, които посещавам. Историята и животът на хората ме вълнуват много повече. Тази улица изглеждаше като един лъскав автосалон. Всичко беше супер и струваше много пари, изглеждаше перфектно и впечатляващо... Да, но ... това ли е истинската страна на Сингапур? Може би донякъде да, защото в крайна сметка той е град на бизнеса. Да, животът е перфектно уреден, може би по най-добрият начин измислен от хора засега, но това съвършенство ми се струва някакси скучно, лишено от онова очарование, което духа на жителите придава на селището.

Ето това е краят на легендарната търговска улица:

 

 

След това минахме покрай президентството, кметството и редица административни и бизнес сгради. Улиците бяха все така супер чисти и изпълнени по перфектен архитектурен план.

 

 

 

Не липсваха и черкви.

 

 

А в един такъв мегаполис не мога да не снимам и някой строеж. Работи се бързо, чисто и без излишен шум. Спокойствието на гражданите е гарантирано.

 

 

В Музея на изкуствата на Сингапур вървяха дни на някаква екстравагантна изложба на модерно изкуство. Бих го сложил в кавички, но нека не ги обиждам. Пред входа – статуя на Супермен без глава, на афиша - някакви странности. Не го разбирам аз това изкуство. Сградата обаче от архитектурна гледна точка си струваше – институт „Св. Джоузеф”, основан през 1853 г.

 

 

Прибрахме се в хотела и докато семейството си почиваше от дългия пешеходен преход, с който ги мъчих цял следобяд, отскочих до няколко магазина, от които един приятел ме бе помолил да му взема някои неща. Това да се разхождаш сам си има сериозни предимства. Вместо да гледаш постоянно къде са хукнали децата, можеш да се оглеждаш наоколо и да хванеш по някой и друг красив градски пейзаж.

 

 

 

Последното е Raffles City Center като на предна позиция е кулата на Swissotel, вляво едва се забелязва Raffles Tower (кулата Рафълс), а вдясно се вижда нашия хотел Fairmont, който дребнее въпреки 28-те си етажа.

Прибрах се в стаята точно навреме за поредната фотосесия от прозореца. На залез слънце сградите се оцветиха в злато.

 

 

 

След около час разпускане се отправихме на вечерна разходка. Предния ден  направихме вече един пешеходен тур от едната страна на залива Марина Бей. Сега решихме да вземем едно такси и да отидем до Singapore Flyer – Виенското колело на Сингапур.

От хотела ни спряха такси, обясниха му къде отиваме и човекът подкара. Разстоянието не беше голямо, но краката ни просеха милост. По пътя шофьорът ни поразпита какво ще правим и вече пристигайки до дестинацията ни препоръча да не се занимаваме със скучното Виенско колело, ами да отидем и да се качим на покрива на хотел Марина Бей Сандс. Според него гледката от там беще значително по-атрактивна.

Тръгвах. Спирах. Вдигах фотоапарата. Снимах. И гледах – недалеч пред нас сякаш търси пристанище загадъчен фееричен кораб, а ние се опитвахме да му разгадаем тайните.

Стигнахме пеша и бях доволен, защото по пътя очите попиваха гледка след гледка, а колкото по-тъмно ставаше, толкова светлините на Skyline (редичката на небостъргачите) ставаха все по-красиви.

Влязохме във фоайето на Марина Бей Сандс и пиколото ни посочи отделния вход за посетители. На подземния етаж имаше каса за билети – 20 SGD за възрастен и 14 SGD за дете. От касата тръгваха асансьори, на които имаше копчета само за двата етажа на покрива – 56-ти и 57-ми. Пред асансьорите – макет на хотела и търговския център пред него.

С асансьора се качихме точно за една минута с две спирания на етажи, за които няма копчета. Слязохме на 56-ия, защото следващия беше за някакъв бар. Оттам излязохме директно на терасата при магазин за сувенири на космически цени.

Няма как да опиша гледката, освен да покажа скромните снимки, които успях да направя без статив. (Стативите на покрива са забранени).

От едната страна се виждаше Виенското колело на Сингапур, откъдето дойдохме пеша. Снимах и шосето, по което пресякохме Марината за да стигнем хотела.

От втората страна се виждаше ярко осветеното футболно игрище на града, където в този момент, за наш късмет, се играеше някакъв футболен мач.

Да, построено е във водата и има мрежести огради срещу излизане на топката от терена. Представям си ако ги нямаше, кой щеше да гони топките!

От третата страна видях отново Skyline – небостъргачите на Сингапур. Думите са излишни.

Каквото и да се опитам да кажа, ще звучи скромно пред открилата се гледка. От последната страна се виждаше едно огромно голф игрище, но него не успях да снимам като хората. Длъжен съм обаче да покажа какво има на останалата част от терасата, до която нас не ни допуснаха – тя е само за гости на хотела.

Басейн, водата на който стига до ръба. Много кадри има в интернет от това място и много често те са именно от този басейн.

Докато се наслаждавахме на гледките от покрива, хотелът ни предложи още едно зрелище – светлинно шоу, което се прожектираше върху пръски вода от специални инсталации в Марина Бей, непосредствено до красивия магазин на Louis Vuitton.

Цветовете се сменяха, пламна огън, прожектираха се картини... Страхотно.

Време беше да си ходим, защото освен че времето напредна, ни чакаше един приличен преход до нашия хотел, който настоявах да направим пеша.

На излизане от терасата ни изкушиха да си купим от Skypark Photo за 45 SGD. Аз започнах да се мръщя и те ми набутаха две за същите пари – промоция! Спазарихме се и... те спечелиха!

Излязохме от хотела и минахме през търговския му център, който видяхме на макета. Искам да го покажа, за да видите мащабите.

 

Това е една малка част от мола. Излязоме през една от вратите му към залива и се натъкнахме на една странна постройка с форма на бял лотос.

Музей на науката и изкуството! Каква комбинация – наука и... изкуство! Да, наистина, това е нещо специфично за този край на света и основната нишка на всяка експозиция тук е как науката и изкуството вървят ръка за ръка и какво ги свързва. Изложенията бяха предимно съвременни и бяха свързани с влиянието на науката и изкуството върху сфери като медии, технологии, дизайн и архитектура и други. Конкретно в този момент тук имаше изложба на Анди Уорхол.

Минахме покрай това забележително като идея архитектурно творение и пресякохме залива по красив пешеходен мост, който ни изведе точно до футболното игрище. Обърнах се и погледнах назад. Ръката сама посегна към фотоапарата...

Прибираме се в хотела след около час вечерна разходка, която ни подейства стимулиращо на апетита. Вечеряме индонезийска храна в Рафълс Сити и тъй като децата не я одобриха минахме през МакДоналдс да си доядем с по един сладолед.

На масата до нас седеше един местен жител на видима възраст около 45 години. През цялото време ни гледаше с повишено внимание и нескрито любопитство. Аз не му останах длъжен и го заговорих. Човекът се оказа много културен и възпитан, говореше доста прилично английски. Може би тук е момента да спомена, че всички хора в Сингапур говорят синглиш, нещо като инглиш в сингапурски вариант. Английския, наред с малайски, китайски и тамилски, са официални езици. И все пак английския си е основен.

Та от дума на дума се заприказвахме за това как се живее в Сингапур и по света. За мен беше интересно да чуя дали всички тези легенди за чистотата, липсата на престъпност и невероятно високия стандарт на живот са истина. Оказа се, че да! Всичко каквото се говори за тази малка държава е истина.

За чистотата – не било чак толкова чисто... Не знам как така го твърдеше, но аз не видях нито един боклук на улицата! И все пак според него министерството на чистотата се бори много успешно с нарушителите. Всеки може да си изхвърли фаса или касовата си бележка на улицата, но трябва да е готов да го спре някое цивилно лице, което даже може да е и чужденец. Следва глоба от 200 до 300 SGD (някъде от 240 до 360 лв.) и предупреждение, че следващия път няма да му се размине толкова леко. Може би затова и в Сингапур е забранена продажбата на дъвки. Да, глобата за изхвърлена дъвка мисля, че беше 1000 SGD. Въобще не препоръчвам на никой да внася и да консумира дъвки.

Престъпността – една болна тема за всички страни. Тук нещата са решени кардинално. Едва ли има държава в целия свят с по-ниска престъпност от Сингапур. Започва се с това, че тук няма никакви наркотици – наказанието за притежаване и на минимално количество е смърт! За останалото нашият събеседник ни изтъкна, че в тяхната държава идват да живеят многодоларови милионери, защото се чувстват на сигурно място. Например представете си някой как ходи вечер по улиците и крещи: „Хораааа! Имам 1 кг злато в мен!”. Аз му казах, че у нас веднага ще се намери някой, който да му реши проблема. Събеседникът ни обясни, че най-многото, което може да се случи в Сингапур е някой да си отвори прозореца и да му каже да престане да крещи, че им пречи да спят. Това е. Колкото и да не ни се вярва, има такава държава, в която престъпност няма.

За стандарта на живот мога да кажа, че тук всичко е на цени около тези в България, но разликата е, че единицата е сингапурски долар = 1,20 лв. Това значи, че през нашата валута животът в Сингапур е с около 20% по-скъп. Да, но идва ред на доходите. Никак не е необичайно да взимате заплата от около 10 000 SGD. Представете си какво бихте правили с 10 000 лв. заплата в България! Ей така се усещат самите сингапурци.

Говорихме си дълго с човека. Обясни ни за водата, за това, че търговията и бизнеса са водещи за тази земя и че никакви кризи не са усетили. От обща култура знаят, че в Европа имало такава, но те не могат да си позволят такова нещо.

Часът стана 22:30, извиних му се и станахме да се прибираме за сън. Утре планирхаме посещение на острова на забавленията – Сентоса. Автобусът за там тръгваше в 9:14, така че нямаше да можем да спим до късно.

И така, в очакване на следващите приключения в Сингапур си пожелахме лека нощ!

 

Следва.....