Българинът доплаща все повече в сферата на здравеопазването. Сред основните ни проблеми са още пушенето, алкохолът и наднорменото тегло, става ясно от данните от изследванията на Световната здравна организация за България. 

СЗО сравнява данните на България с тези за Европа и за 13 държави членки, присъединили се след 1 май 2004 г., като посочва и новите данни в сравнение данните за страната ни от 2000 г.

Данните сочат, че парите за здраве в държавата са се увеличили от 6,2% от БВП през 2000 г. до 8,4% от БВП през 2014 г. Въпреки това обаче парите за здраве, които държавата отделя, продължават да са на по-ниски нива в сравнение с европейското ниво.

Разходите в здравеопазването са се увеличили с 264% между 2000 и 2014 г., но пак остава почти двойно по-ниско от европейското ниво.

Високо остава и нивото на доплащане от страна на пациентите - то е по-високо от това в повечето европейски страни, но продължава и да се увеличава, сочат данните. 

Между 2000 и 2014 г. доплащането се е увеличило с 13% - от 39,1% на 44,2% от всички средства, които се отделят за здраве, което оказва голямо значение за достъпа до здравеопазване, подчертава СЗО. То е почти двойно по-високо в сравнение с нивото в Европа - 26,6% за европейските страни и 23,2% за последно присъединилите се 13 държави членки. 

36,8% от българите над 15 г. са пушачи, сочат данни от 2013 г., като броят на пушачите се увеличава. 

59,1% от българите са с наднормено тегло или затлъстяване, сочат данни от 2014 г. Според данните на СЗО 64,1% от мъжете и 54,4% от жените у нас са с наднормено тегло, което показва увеличение от 2,5% при мъжете и 1,6% при жените между 2010 и 2014 г. Със затлъстяване са 24,5% от жените и 21,8% от мъжете у нас, което е приблизително същото като европейското ниво.  

Според данните от 2009 г. над 32% от калориите, които поемаме, идват от мазнини, което обаче е на приблизително еднакво с европейското ниво. В същото време обаче българите ядат много по-малко плодове и зеленчуци в сравнение с Европа и с присъединилите се последно държави членки. Българинът яде по 105 кг плодове и зеленчуци на година при 228,3 кг на човек за европейския регион. Приеманите от българите плодове и зеленчуци са и по-малко от половината от препоръчваните от СЗО 400 г на ден.

Количеството алкохол, което се пие у нас, също е по-високо в сравнение с другите европейски страни. Според данните от 2014 г. българите над 15 г. изпиват по 12 литра алкохол за година при 8,6 литра на човек за европейския регион и 10,9 литра за присъединилите се последно 13 държави членки. Според данните консумацията на алкохол у нас се е увеличила с 24,1% между 2000 и 2014 г.

За последните 15 години детската смъртност е намаляла наполовина, но все пак остава по-висок от средния за 13-те държави членки - според данните от 2013 г. детската смъртност у нас е 7,3 на 1000 при 5,2 на 1000 за присъединилите се последно 13 страни членки на ЕС. Данните сочат, че намалява и майчината смъртност, макар тя за България да не е била висока и в предишните години на фона на нивото за Европа. 

Продължителността на живота в България общо взето следва тенденциите, характерни за Европа. Между 2000 и 2013 г. продължителността на живота се е увеличила с 2,9 години за жените и 3,6 години за мъжете - за жените тя е 71,4 години, а за мъжете - 78,7 години. 

Продължителността на живота в добро здраве също се увеличава, като е достигнал средно 66,4 години - 63,8 години за мъжете и 69,2 години за жените, но остава под средния за региона - 68,3 години. 

Сърдечносъдовите заболявания остават основна причина за смъртта на населението. 

Броят на болнични легла в България остава висок. Той е намалял само с 4% от 2000 до 2014 година до 713 на 100 000 души, което е с около 11,9% повече в сравнение с нивото на 13-те страни членки и с 28,7% повече от европейското ниво. 

В същото време кадрите в здравеопазването продължават да намаляват, като особено голям е проблемът при медицинските сестри. 

По повод увеличаването на броя на пушачите и на броя на хората с наднормено тегло се търси съдействието на министерствата на здравеопазването и на образованието, за да се измислят заедно начини за увеличаване на културата на българина за здравословното хранене и физическите занимания, обясни д-р Скендер Сила - представител на СЗО и ръководител на офиса за България. 

Главният държавен здравен инспектор Ангел Кънчев пък допълни, че е време да обърнем по-голямо внимание на превенцията, тъй като наливане на пари в болниците и за нова техника е необходимо, но не е достатъчно за подобряване на здравето на българина.