"Инсултът се случва внезапно, поставя на колене цялото семейство, извежда един индивид от работното му място, блокира минимум още един член на семейството. Изходът като инвалидизация води до мащабни разходи за семейството и обществото.“

Думите са на Дорина Добрева, председател на Асоциацията за инсулт и афазия. В подкаста „Истории за доброто“ нейни са отговорите на важните въпроси:

Какви трудности преодоляват хората преживели инсулт и техните близки? Имат ли равен достъп до качествена медицинска помощ, рехабилитация и социални услуги? Как помага арттерапията при пациенти с инсулт и афазия? И кога България ще има Национален план за борба с инсулта?

Лична история, която прераства в гражданска активност

"Асоциацията е създадена в края на 2020 г. , но идеята съзрява от 2016 г. , когато моята майка получи инсулт. Това, което се случи със семейството ми, няма как да се опише. Реших, че ако мога да спестя мъчителното търсене на информация и подкрепа на други хора в моето положение и да подкрепям всеки, който минава през това, би си струвало. Стигнах до SAFE - Европейската Асоциация за борба с инсулта, до световната организация. Ясно си дадох отговор, че такава асоциация има място в България." Така описва началото на асоцията Дорина Добрева, нейният председател.

Тя и съмишлениците ѝ си поставят амбициозна цел – намаляване на тежестта и последиците от инсултите у нас. Работят и за създаване на достъпна среда за всички инвалидизирани; за достъп до правилния набор от услуги и терапия.

Нестандартният подход към превенцията

Асоциацията организира интерактивни лекции по програмата „И аз“, в които се насочва към младите – поколението, което работи в големи частни компании, седнало пред компютър. Това са хора, които забравят активния начин на живот и е добре да знаят как да се предпазят от инсулт, смята Дорина. В едночасов диалог екип на асоциацията им разказва за симптомите на инсулта и какво може да ги предпази. Интересен елемент е използването на интерактивно приложение Stroke рискометър, което измерва индивидуалния риск от инсулт.

Човек, освен че трябва да познава симптомите и превенцията, може да вземе решение какво да промени в живота си – нелекувано високо кръвно, аритмия, предсърдно мъждене и др.. Това са общи познания, които могат да бъдат от голяма полза. Хората са много активни след тези лекции, завършваме ги с експресивна арттерапия и остават с хубав спомен за натрупано знание, разказва Дорина. - България изостава много сериозно във всяко отношение - по достъп до съвременно лечение, до рехабилитация, като качество на живот след инсулт.

За кампанията „Живот след инсулт“

Тази година Европа избира този слоган, защото тенденциите са за 34% ръст на инсултите на континента към 2030 г. В българската кампания се включват над 100 общини с предоставяне на видно място на информация за симптомите на инсулта.

За първи път столица на кампанията е Велико Търново, където е отслужен молебен за пострадалите и техните близки. От Общината поемат ангажимент за откриване на приемна с обучен асоциацията специалист. Приемната консултира по всякакви въпроси - оформяне на документи, търсене на рехабилитатори, психологиченска подкрепа.
В рамките на кампанията се организират вторични прегледи за преживели инсулт. Сформирани са 28 социални групи, в отделните области, които работят в общността.

Никога не е късно за рехабилитация

"След инсулт мозъкът започва да се преобучава. Научава лявата ръка да стане доминантна, търси паметта на клетките и на това може да се разчита за успешно възстановяване. Дълго време след инсулт хората могат да постигнат глобална промяна в положението си", казва Дорина, която е видяла как се случва това на практика в опита с нейната майка.

За какво питат на линията за подкрепа

Хората се интересуват дали техният близък е на правилното място за лечение. В сайта ни сме поставили интерактивна карта на България, където човек може да потърси информация за най-близката клиника с опит, с утвърдени, модерни практики за лечение на остър инсулт, казва тя.

Според Дорина Добрева трябва да се създадат правила за рехабилитация, психологическа помощ, работа с афазиолог (специалист по говорните нарушения след инсулт) и логопед. Пациентите трябва да знаят какво да правят след като ги изпишат; семейството да е подготвено; да се преустрои домът.

Националният план за борба с инсулта

Еквивалентният европейски план е написан още през 2018 г. с план за действие до 2030 г.
В нашия план трябва да е обозначено колко Stroke центрове (първични центрове за лечение на инсулт), къде са разположени; как се работи за намаляване на броя на инсултите, познава ли обществото симптомите. Как са организирани вторичната профилактика, рехабилитацията на преживелите инсулт.

"Хората на Запад са успели да стигнат с посланията си до големия бизнес, който ги подкрепа. Ние правим първи стъпки. Една от идеите, за които търсим подкрепа от Столична община, заедно със сродните пациентски организации, е създаването на достъпна среда в парковете за инвалидизирани хора. Да имат достъп до площадки, където с правилните уреди да се рехабилитират", казва Дорина.

Арт терапията – българският принос в рехабилитацията на преживели инсулт

Хората, преживели инсулт, трябва да бъдат окуражавани. Благодарение на арт терапевта Жени Маринчева, майка ми започна да рисува и вече има организирани пет изложби, някои от тях в чужбина. Тази терапия работи, защото не допуска хората да изпаднат в депресия. Ефективни са и груповите терапии. Надяваме се Столична община да ни подкрепи за създаването на дневен център. Така преживелите инсулт ще могат да комуникират помежду си, да се вдъхновяват един от друг и да си вдъхват кураж, обяснява председателят на Асоциацията за инсулт и афазия.

Дорина Добрева няма да забрави думите на жена, която купува един от рисуваните шалове на майка ѝ:

„Ще подаря този шал на една приятелка, която непрекъснато се оплаква. Нека види какво може да направи една жена, преживяла инсулт.“

Вижте целия разговор с Дорина във видеото.

Подкаста "Истории за доброто" можете да следите в YouTube канала на OFFNews.