Необходими са още данни за ефективността на бустерната или допълнителната доза при всички налични в Европа ваксини. Това заяви проф. д-р Мариана Мурджева - ректор на Медицинския университет в Пловдив, цитирана от пресцентъра на Министерството на здравеопазването.

Какви са данните за ваксинирани пациенти на болнично лечение в САЩ?

Според информация, публикувана на сайта на Центъра за контрол на заболяванията в САЩ (CDC), за периода 30 януари - 24 юли т.г. неваксинираните хоспитализирани са 17 пъти повече от ваксинираните. На 31 август 2021 г. Sanford Health (интегрирана система от 45 болници и 289 клиники) съобщи за 134 хоспитализирани, от които 7 са били ваксинирани, а 124 - неваксинирани. От всичките хоспитализирани 37 са били в интензивни отделения (от тях 2-ма - ваксинирани и 35 - неваксинирани) и 19 - на вентилация (1 ваксиниран и 18 неваксинирани).

Трябва ли да се поставя бустер или допълнителна доза при ваксинирани?

Конкретни препоръки относно приложимостта и необходимостта от поставяне на трета доза на лица със завършен ваксинационен цикъл, както и относно условията, при които може да се постави бустерна или допълнителна доза (колко време след поставяне на втора доза, при какви групи от населението е препоръчително поставянето й и др.) засега няма.

В някои европейски държави, както и в страни извън ЕС (Израел, Обединеното кралство, САЩ), прилагането на трета доза ваксина започва да се прави въз основа на локалните решения на държавите, независимо от липсата на препоръка на ЕМА и ECDC. Необходими са още данни за ефективността на бустерната или допълнителната доза при всички налични в Европа ваксини.

Ако при изследване на антитела и специфични клетки за вируса един или повече месеци след приключване на ваксинационния курс резултатът е липса на антитела и клетки или те не са в защитния диапазон, може да се постави трета игла с различен тип ваксина, поне един месец след ваксинационния курс. При отрицателен резултат за антитела следва да се направи предварителна оценка на имунния статус с цел изключване на първичен или вторичен имунен дефицит, който да обясни липсата на адекватна имунна реакция. Изследва се и вирус-специфичен Т-клетъчен имунен отговор.

Могат ли да се ваксинират пациенти с туберкулоза и ХИВ/СПИН ?

Могат, при условие, че:

1) имат компетентна имунна система с възможност за образуване на очакваната имунна реакция срещу ваксиналния продукт;

2) са в ремисия на основното заболяване, без клинични и лабораторни данни за обостряне или рецидив на процеса.

Прилаганите в страната ни ваксини не са живи и не могат да предизвикат заболяване.

При лечение на ХИВ/СПИН и туберкулоза не е доказана несъвместимост с ваксината, т.е. дали терапията отслабва ваксиналния имунен отговор. Затова при ваксиниране не е необходимо да се спира антиретровирусната терапия за ХИВ/СПИН или антибиотичната комбинация при латентна и резистентна туберкулоза. Тези лица не биха могли да се ограничават от ваксиниране въобще, но включването им във ваксинационната програма може да стане, ако моментното им състояние бъде добре преценено от лекар-специалист и отношението полза/риск превалира за ползата.

Британската ХИВ асоциация (BHIVA) и Terrence Higgins Тrust (THT) са публикували препоръки за имунизиране при пациенти с ХИВ независимо от броя на CD4+ Т клетките в периферната кръв. Подобни препоръки има и от UNAIDS. Според тях лицата с ХИВ/СПИН се считат за група с повишен риск и се препоръчва да се ваксинират срещу COVID-19, особено ако имат и други заболявания - астма, диабет, хипертония, бъбречни, чернодробни болести, Паркинсон.

Все пак ограничения при прилагане на ваксините за лица с туберкулоза и ХИВ/СПИН се явяват наличие на текуща остра тежка инфекция, вкл. COVID-19 и опортюнистична инфекция при СПИН, както и тежко остро фебрилно състояние (висока температура), които могат да се усложнят при ваксиниране.

Силно потиснатата имунна реактивност води до неадекватен постваксинален имунен отговор с невъзможност за образуване на специфични имунни молекули и клетки. Препоръчително е в такива случаи за оценка на имунната реактивност да се изследват маркери на хуморален и клетъчен имунитет в специализирана имунологична лаборатория. Всеки случай обаче е необходимо да се преценява индивидуално от общопрактикуващ лекар или специалист съобразно състоянието на пациента.