Човек може да се превърне в безсимптомен носител на коклюш. Поради това е необходимо карантина на контактните лица, каза инфекционистът д-р Трифон Вълков.

Класическото протичане на коклюш не води до трайни последици за организма, обясни той по БНТ. "По данни на немската здравна система между 70-75% от хоспитализираните деца, с доказана диагноза коклюш, са с клинични данни за пневмония. Около 5% от случаите се стига до по-тежка форма на енцефалопатия", посочи лекарят.

При възрастните е характерна пристъпната кашлица. При нея нея се поеме въздух се получава реприс, от където идва наименованието магарешка кашлица. Инфекционистът бе категоричен, че когато има кашляне, сухота в гърлото, течащ нос - трябва да потърсим лекарска помощ. Според него, колкото по-рано се започне лечението, толкова по-успешно е то. Той обърна внимание, че обикновено коклюша върви с други вируси.

След смъртта на двете бебета в Кюстендилско, заразени с коклюш, главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев предупреди за национална епидемия от магарешка кашлица. 

Проф. Кантарджиев: Семействата, които чакат бебе, да се ваксинират срещу коклюш

Да се сформира работна група за обсъждане на ваксинация срещу коклюш при бременните. За това призовават лекари, като дават за пример практиката в страните от Западна Европа.

В момента у нас имунизацията започва при бебетата след два месеца, затова новородените са най-застрашени от разболяване. Сред останалите предложения на медиците е въвеждане на реимунизация при възрастните.

В страната в последните месеци се наблюдават сериозен ръст на заболелите от коклюш, като за сравнение за цялата минала година случаите на заболяването са били едва 4, а от януари до момента те са 280, като две бебета починаха.

В много държави от Западна Европа, а бременните жени в последния триместър от тяхната бременност се ваксинират срещу коклюш. Това осигурява трансплацентарно на антитела от майката към плода и пази бебето през тези 2 месеца след раждането, когато е изложена на риск от инфектиране. В България това все още не се случва и много се надявам да се сформира една работна група и това решение да бъде обсъдено и е добре да се помисли при възрастните пациенти, сред които има и здрави заразоносители, на всеки 10 години да се поставя нов бустер, както е при ваксините за дифтерия и тетанус, обясни д-р Наталия Габровска, зам.- началник на Клиниката по детска пулмология в СБАЛ “Проф. Иван Митев” - София.