„Мотото на Световния бъбречен ден тази година е – „Живей добре с бъбречно заболяване“. Идеята е пациентите с бъбречни заболявания да са информирани, мотивирани и да знаят, че поставянето на диагнозата не означава, че са социално изолирани, напротив могат да продължат да работят, да мечтаят, да са активна част от обществото, защото има много възможности за лечение и все повече нови медикаменти за подобряване на качеството им на живот,“ казва д-р Ива Костадинова, специализант в Клиниката по нефрология на УМБАЛ „Александровска“. Преди година, в кампания за профилактични прегледи за бъбречно заболяване, специалисти от клиниката установяват, че 70% от хората, при които е било диагностицирано увреждане, не са предполагали, че имат такъв здравословен проблем. По думите на д-р Костадинова в продължение на години бъбречно болният може да няма симптоми и да бъде диагностициран в късен етап на болестта. Затова профилактичните прегледи са много важни, особено при пациентите с хронични заболявания.

Д-р Костадинова, при какви симптоми хората трябва да бъдат внимателни и да потърсят специалист? Може би е добре да следят бъбречното си здраве, дори ако нямат конкретни оплаквания?

Има група заболявания, които водят като следствие до бъбречна патология. Около 20% са случаите на първично бъбречно заболяване – всички други са вторични, резултат от артериална хипертония, захарен диабет, като в последните години захарният диабет изпреварва хипертонията като причина за краен стадий на бъбречна увреда. Пациентът знае, че е хипертоник, но не предполага, че с времето това ще е причина и за влошаване на бъбречната функция. Същото е с диабетиците. След 5-та година от захарния диабет ние вече очакваме промени в почти всички малки кръвоносни съдове, включително и в бъбрека. Симптомите на повечето бъбречни заболявания са много деликатни. Затова трябва да има профилактика и превенция.

Какво трябва да се изследва?

Пълна кръвна картина с допълнителни биохимични показатели - кръвна захар, серумен креатинин, урея. Пикочната киселина е самостоятелен рисков фактор за бъбречна увреда, сърдечна патология и задължително трябва да се изследва обикновена урина. В нея може да се установят промени още в началото на бъбречното заболяване – като белтък или кръв в урината. Има ли изменения в тези показатели, вече може да преминем и към допълнителни количествени тестове, които са по-точни.

При диабетиците например най-важно е проследяването на албумин-креатинин отношението в урината. Това е тест, който се препоръчва на всеки диабетик, през 6 месеца. Големият проблем при пациентите със захарен диабет е, че ограниченията в диетата на основното им заболяване са доста по-различни от тези при бъбречно увреждане. При бъбречна болест се редуцира белтъчният внос – препоръчва се нископротеинова диета, която подобрява бъбречната функция. Трудно е да обясниш на един пациент, който дълги години е със захарен диабет, че трябва да ограничи още хранителни продукти в своя режим. И това трябва да стане рано. Пациентите вече знаят и се проследяват за диабетна невропатия, ретинопатия, но все още не са добре започнати с диабетната нефропатия, която е много честа патология.

Какво се случва с бъбреците при диабет?

При захарния диабет се увреждат както малките, така и големите съдовете в организма, т. нар. микро- и макроангиопатия. Това се наблюдава и в съдовете на бъбрека, както и нарушаване структурата на бъбречния гломерул, филтрационна бариера, която нормално не е пропусклива за белтък.

Възможно ли е с добър контрол да се избегне напълно увреждането им при диабетиците?

Около една трета от диабетиците развиват в даден етап от живота си диабетна нефропатия, водеща до влошаване на бъбречната функция. Има много генетични маркери, които предопределят това. Тези пациенти обаче трябва да знаят как могат да забавят процеса, за да не се стигне до краен стадий на бъбречна увреда – бъбречна недостатъчност, когато диализата е неизбежна. Ние трябва да забавим този процес с времето. Тук подходът е мултидисциплинарен, заедно трябва да работим ендокринолози, нефролози, лични лекари и на първо място – пациентът. Той трябва да има желание, да е мотивиран и да спазва нашите препоръки.

Оказва се, че бъбречните заболявания са доста разпространени в нашата популация. Това на какво се дължи? Начин на живот – вредни навици, ендемичен район?

По цял свят бъбречните заболявания са с висока честота. Това е шестата по честота причина за смърт. У нас има много хора с високо кръвно налягане, диабетици, с наднормено тегло, хората не се хранят качествено, не спортуват. Всички тези фактори водят до вторична бъбречна увреда.

Споменахте „вторична увреда“. Какво значи първична и вторична увреда?

Първичните бъбречни заболявания са гломерулонефритите. При тях имаме увреждане на най-малката структурна единица на бъбрека – нефрона и по точно на бъбречния гломерул. Болестта се изявява най-често с високо кръвно, отоци, белтък в урината, както и хематурия – кръв в урината. Диагнозата може да бъде потвърдена само с бъбречна биопсия.

Има и системни заболявания – това са системния лупус еритематозус, васкулит - автоимунни болести, при които има нарушаване на имунната система. Голяма част от тях засягат млади хора и една от проявите на болестта е влошаването на бъбречната функция.

Вторично бъбречно заболяване, освен при хипертоници, диабетици, хора с наднормено тегло, може да очакваме и при всички пациенти, които приемат нестероидни противовъзпалителни лекарства във връзка с хроничен болкови синдром. Бъбрекът е орган, който притежава компенсаторни възможности, но това не трябва да ни успокоява. Най-важното за организма е да се поддържа равновесие.

Как да поддържаме в добра форма бъбреците си?

От важно значение е приемът на течности - около 30 мл на килограм тегло. Минимум литър-литър и половина вода на ден, особено в топлите дни. Трябва да се има предвид обаче, че повечето сокове, които се предлагат на пазара, са с консерванти богати на калий. Това е противопоказано, особено за пациентите, които вече имат бъбречно заболяване.

Освен това човек трябва да бъде активен, да спортува – минимумът е 30 минути ходене на ден. Обездвижването води до затлъстяване, а както споменахме това е рисков фактор за бъбречна патология.

Храната трябва да е разнообразна, да се избягват пържените и сладки храни, при необходимост може да се изготви и специален режим, съобразен подлежащите заболявания.

Ежегодните профилактични прегледи са задължителни, ранната диагностика предопределя по-добри резултати и възможности за лечение.

Профилът на пациентите променя ли се с годините? Повече ли са хората в активна възраст, които заболяват?

2400 – 2500 са новодиагностицираните пациенти с бъбречно заболяване всяка година. Увеличават се пациентите с метаболитен синдром, захарен диабет, артериална хипертония, наднормено тегло. В забързаното ежедневие хората масово не обръщат достатъчно внимание на здравето си, не се хранят здравословно, а това уврежда и бъбреците.