Властта прокарва законова промяна, която ще ѝ разреши увеличаване на държавния дефицит на годишна основа да надвишава 3% от брутния вътрешен продукт (БВП) и обяснява това с "извънредни обстоятелства извън контрола на Министерския съвет, имащи сериозно въздействие върху финансовата позиция на сектор "Държавно управление", тоест с пандемията от коронавирус.
Промяната е внесена в Закона за публичните финанси от ресорния министър Кирил Ананиев днес. Срокът за общественото обсъждане на законопроекта е съкратен наполовина и за мнения по проекта са дадени едва 14 дни.
Сегашният таван от 3 на сто е идентичен с определения в Договора за функционирането на ЕС, но в мотивите на Ананиев се посочва следното:
"Разразилата се в световен мащаб пандемия от COVID-19 и последвалата я глобална икономическа стагнация, довела до свиване на икономическата активност и заетостта и отразила се крайно неблагоприятно върху редица сектори от икономиката, поставиха на тежко изпитание фискалните рамки на огромен брой държави, в т.ч. и на България. В тази връзка спазването на фискалните правила, които понастоящем са в сила, се превърна в огромно предизвикателство за почти всяка държава от ЕС, като прогнозите са за значително влошаване както на бюджетните дефицити, така и на нивото на държавния дълг през настоящата година, а също така евентуално и в бъдещ период. По тази причина в рамките на ЕС беше активирана клаузата за дерогация (частична отмяна), която позволява по време на извънредни обстоятелства за известен период от време разходите, пряко свързани с последиците от преодоляването на пандемията, да бъдат изключени от обхвата при изчисляването на бюджетния баланс".
В проекта се предвижда също промяна в размера на ограничението на годишния бюджетен дефицит по консолидираната фискална програма, изчислен на касова основа. Той се променя от сегашните 2% от БВП на 3% от БВП. Надвишаването на националното ограничение е свързано единствено при извънредни обстоятелства - става ясно от мотивите на министъра, който допълва, че това е свързано с осигуряване на възможности за по-голяма гъвкавост при наличието на извънредни обстоятелства.
Изключват се разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС, вкл. по други международни програми и договори, които са с режим на сметки за средства от ЕС, от обхвата за максималния размер на разходите по консолидираната фискална програма, който не може да надвишава 40% от БВП, с цел да не се ограничава усвояването на средства от европейските фондове и програми.
Това министърът обяснява с подсигуряването на достъпа до милиардите по Плана за възстановяване на Европа:
"Следва да се отбележи, че в отговор глобалните предизвикателства, свързани с овладяване и преодоляване на последствията от възникналата пандемия от COVID-19 е в ход реализация на Плана за възстановяване на Европа, предвиждащ възможности за държавите членки на ЕС за достъп до ресурси от фондове, програми и механизми, което налага промени на фискалните правила, за да се позволи безпроблемното им използване. Това доведе до необходимост от преразглеждане на регулациите и правилата в областта на фискалната политика и тяхната гъвкавост на фона на глобалните предизвикателства пред икономиката и бюджета, което е водещ мотив за разработването на настоящия законопроект".
Съкратения срок за обществено обсъждане той обяснява с малкото време, което остава за подготовка и внасяне на законопроекта за държавния бюджет за 2021 г.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Последни коментари
alfakentavur
Симеоновският лифт спря завинаги, няма части за него
alfakentavur
Симеоновският лифт спря завинаги, няма части за него
Mateevk
Орбан: Роберт Фицо е между живота и смъртта
avitohol
Резултатът от ''Русия всичко свали'' - минус два МиГ-31, един МиГ-29, един Су-27 и ЗРК С-400
alfakentavur
Симеоновският лифт спря завинаги, няма части за него