"Така съм живял и така живея, че в житейската ми съдба има винаги един ден повече за добри чувства, за приятелство, за любов и за възхищение от природата." Това каза за БТА писателят и поет Георги Константинов, който днес отбелязва своя 80-и рожден ден.

Празника си той посрещна с две нови книги - стихосбирка „Живея високосно“, която съдържа около 120 нови стихотворения и книгата за деца „Котка пешеходка“. Именно с този ден в повече, посветен на приятелството, любовта и природата е свързано произведението на автора, дало заглавието на юбилейната му книга с поезия. „Освен това самото стихотворение е посветено на факта, че първата година от моя живот, непосредствено след моето раждане е високосна. А и тази, която предстои сега също е високосна. Така че съм между две високосни години“, разказа Георги Константинов.

Приятелството, любовта и природата са и основните теми в стихосбирката „Живея високосно“. „Още големият наш поет Валери Петров твърдеше, че от новата поетическа вълна като че ли аз най-добре усещам природата и най-добре я изразявам в своите стихове. Сигурно е така, защото между най-хубавите ми стихотворения - тези, които са най-възприемани от читателите, има такива стихотворения за природата“, каза Константинов.

По думите му особено място в творчество му заема още лириката, която е посветена на любовта. „В изминалите десетилетия имам много стихотворения за любовта и издателство „Хермес“ поиска да направя един подбор и така издадохме книгата „Миг като вечност“ със 120 стихотворения. Тя беше приета великолепно, просто за броени дни свърши първото издание, второто издание последва на следващия месец“, отбеляза авторът.

Според него литературата днес трябва да облагородява човека, (както изобщо трябва да прави изкуството, бел. ред.). „Трябва да вдига погледа му от делничните, понякога доста мрачни, черти на днешния ден и да му помогне да заживее с по-високи, по-висши чувства и мисли. Поезията, всъщност, винаги е вдигала погледа от земята. Тя прави човека по-уверен и му дава по-светли мисли и чувства“, каза Константинов.

За „Котка пешеходка“ той разказа, че се е появила учудващо за него. „Почти случайно зазвуча у мен една историйка за двама опашати герои, които обикалят големия град самотни и без приют в този град. Но те тръгват да го търсят първо в един парк, след това на други места“, каза Георги Константинов. Той е автор на повече от 10 книги за деца, повечето от които обаче са в проза. „Изведнъж сега се появи - и то в стихотворна форма - „Котка пешеходка“, отбеляза писателят.

Той допълни, че връзката с малките читатели и читателите в юношеска възраст е чиста и вълнуваща. „В моето творчество за деца характерна частица е хуморът и много ме радва, че особено българските малки читатели имат чувство за хумор и съм разбран от тях... Разбира се и в чужбина имам успех“, посочи Константинов.

След навършването на 80-ата си годишнина той има намерение да започне да пише и мемоарна книга, свързана с негови пътувания и срещи с интересни хора. „Имал съм възможност почти цял ден да разговарям с първия космонавт Юрий Гагарин. Имам среща, макар и кратка, с папа Йоан-Павел II. С него разменихме думи, които ще помня цял живот. Неговите думи бяха: „Радостен съм, че разговарям с писател от родината на Кирил и Методий“. С тях той, така да се каже, благослови това, че България е страната, съхранила и развила делото на Кирил и Методий“, разказа Георги Константинов. Сред писателите, с които е разговарял, са Ърскин Колдуел, Евгений Евтушенко, Андрей Вознесенски, Тумас Транстрьомер, Алберто Моравия, а в книгата си би описал още познанството и приятелството си с български автори като Никола Инджов, Андрей Германов, Елисавета Багряна, Веселин Ханчев.

Георги Константинов е роден на 20 декември 1943 г. в Плевен. Завършва гимназия в родния си град, а по-късно - българска филология в Софийския университет (1967). Работи като редактор в Българската национална телевизия (1967–1971), заместник главен редактор на в. „Народна младеж“ (1972–1973), главен редактор на сп. „Родна реч“ (1973–1983), главен редактор на сп. „Пламък“ (1983–1993). Народен представител е в VII Велико народно събрание (1990–1991), заместник министър на културата (1995–1996). В периода 2000–2014 е председател на българския П.Е.Н. център.

Константинов дебютира с три стихотворения: „Еделвайс“, „На път“ и „Хижа“, публикувани в сп. „Родна реч“ през 1959 г. Сътрудничи на в. „Литературен фронт“, „Пулс“, сп. „Читалище“, „Септември“, „Пламък“, „Тракия“, „Хоризонт“ и др. От 1993 е издател на възстановеното сп. „Пламък“. Дебютната му поетическа книга „Една усмивка ми е столица“ излиза през 1967 г.

Негови книги са „Аспиринов сняг“, „Лявата ръка на бога“, „Дърво и птица“, „Вечерна дъга“, „Любовно разписание“, „Папагалчето Браво“, „Вечно подранил“, „Човек за споделяне“, „Приказки за Румпи-Румп“, „Роднина на дъжда“, „Непадаща звезда“, „Вечерни слънчогледи“, „Неделен човек“, „Миг като вечност“, „Приключенията на Туфо рижия“ и други. По повече от 200 негови стихотворения са създадени песни. Сред тях са „Миг като вечност”, „Предутрин", „Вечер”, „Пасторално”, „Обичам те дотук”, „Неделен човек”, „Любов” и други.

Носител е на наградите Меdalika Pontificia Vatikan (1996), Национална награда за поезия (1979, 1983), Национална награда за детска литература (1987), награда „Петко Р. Славейков“, награда на Министерството на образованието и науката (2001), национална награда за цялостен принос в дететско-юношеската литература „Константин Константинов“ (2005).

Негови творби са преведени на гръцки, испански, немски, нидерландски, полски, македонски, румънски, руски, сръбски, украински, чешки и други езици.