Здравейте. Казвам се Диана. На трийсет и две навършени години съм. Няма да ви кажа всичко за себе си, само най-важното.
И така, живея с родителите си, но това няма да продължи вечно; все някой ден ще се изправя лице в лице със съдбата, която може и да мирише зле, знам. Закусвам кафе с цигари. Закусвам по няколко пъти на ден. Вечер обичам да си угаждам – с парче гауда и бутилка червено френско вино. От най-евтиното, разбира се. Работя за малко пари, в свободното време чета. Не се разхождам гола из апартамента, а нося няколко ката стари пуловери и плетени чорапи. Летните жеги не ми понасят, затова живея само през преходните сезони – пролетта съм я отредила за енергични начала, а есените за романтика. В сърцето ми има любов, в живота – само приятелство.
Обичам и старите филми, и много ме е яд, когато някой въздиша по американски комедии или политиканства. С Бергман изпитах чистота и спокойствие, а с Вим Вендерс, освен насладата, почувствах и лекота, и освобождаване. Гледам и други филми, не отричам. Хареса ми „Бохемска рапсодия“ и се разграничих от хулите, макар и основно защото не исках да плюя.
И ето ме – тази средностатистическа единица, която може да се превърне във ваш клиент, стига да я поставите в правилната таргет група. Тя може да получава вашите оферти и мейли с промоции, тя ще купува вашите продукти целогодишно и ще се връща във вашия магазин с удоволствие.
И Черният петък е перфектното време да я приобщите към вашата общност с някоя свежа промоцийка.
Бих разгледала колекцията ви от вълнени жилетки за дами. И го правя, но освен че са намалени до 115 лева най-евтината, изглеждат тънки и съставът им е съмнителен. И няма номера за трийсет и две годишни – хикс ес размерът не би побрал целия натрупан физически, интелектуален и емоционален багаж.
За сметка на това бих купила някоя книга от поредицата модерна класика на онова издателство. Или поезия – ако намалят Пабло Неруда и Жак Превер, защо не? По-добре това, отколкото да си купя ваучер за маникюр или грим.
Разберете, имам нужда от коронки, а не от избелване на зъбите!
И не, онази рокля с принтове с дядо Коледа не ми харесва. Освен това, вместо да се редя на опашка сред истеричните кукли в мола, ще поканя онзи приятел – дето е само приятел – и ще му изпека баница. Ще пусна джаз и ще си поговорим – нещо простичко и топло.
Сигурно се сещате, че щом живея с родителите си, вероятно най-често майка ми готви. Точно така. Не си правете труда да ме зарибявате с повехнала пилешка пържола, опакована от смугъл, зле платен работник.
Че го имаме, някога казваха само кинорежисьорите.
А днес, освен че всички го имат, всички се и маскират, при това не като добри самаряни, а като вампири и чудовища. Днес всички подаряват или най-малко споделят червени сърчица, а статуси на чист български език се пишат в най-краен случай. Който дръзне да проговори за родните традиции, бива наречен „патреот“ и изобщо изверг. На това аз му казвам „обратно отразен фашизъм“.
Съдещият винаги греши. Да осъждаш е противно и издава дребнава душевност и липса на каквото и да било усещане за толеранс, хармония, дори естетика. Бергман и Вендерс не осъждат. Затова са велики.
Та, мисля си отново за Черния петък. Какво още да откраднем от Запада и колко още да се откажем от смисъла? Който започва да убягва на по-будните. Това ли е – да купуваме, да купуваме, да купуваме? Да ползваме, да консумираме, да употребяваме и сменяме?
Впрочем, все по-некачествени стоки.
Защо за Коледа не подарим споделено време, добра дума и топла усмивка на близките си, вместо да изкупуваме регалите с китайски пластмаси и полиестерни дрехи? Защо вместо Черен петък не организираме Тиха събота? В която да спим до късно, да почетем, да се разходим с приятели и да поговорим за важните неща.
Защо празниците и специалните дни стават все по-жестоки, все по-задължаващи и приканващи към харчене за боклуци? Вече не гледаме навътре, нито наоколо. Гледаме в дисплеите – предимно емотикони и грабни-сега-оферти. Взираме се в пространството на кифленските пози и евтините вицове и търсим харесване, когато сами не знаем какво да харесваме.
И докато тук ние си бърборим, в провинцията хората страдат от тежки заболявания. Пръстите на някои от тях се разлагат заради диабета, гледката не е никак красива. Други не могат да съберат двеста и петдесет лева за операция на става, а едва ходят. С времето на възрастните им става все по-трудно да отопляват стаите, в които преживяват самотните си дни, а в малкото останали заводи работниците остават без черен дроб, взривове ги осакатяват или зъбите им окапват.
Няма Черен петък, на който можем да купим здраве – за нас и за всички нуждаещи се. Но аз познавам хора, които помагат и те именно, ако бяха повече, биха направили мястото хубаво и за онези, които страдат. Белият котарак на нашето нещастно, жестоко време.
Белият котарак, който се появява от време на време и светва в сумрака, за да покаже, че има и друго.
Казвам се Диана и съм на трийсет и две. Ще бъда кратка. На Черния петък ще купя не повече от три книги. Ще приготвя вечеря и ще нахраня онзи, който през целия ден е работил на студено и мокро. Не се нуждая от нищо повече от кори за баница, няколко яйца и две кофички кисело мляко. Не бих се презапасила с ненужни вещи, които да подаря за Коледа. Не бих участвала в тази пластмасова истерия. Ценното не е на промоция. Но и не е скъпо, когато го носиш в сърцето.
„Ако хвърлиш петдесет стотинки на улицата, не знаеш кой ще ги намери. Много е възможно да ги вземе човек, който няма нужда от тях. Затова – дай ги на някой нуждаещ се.“ Тази мисъл ми харесва. Защото вярвам, че все още има хора, които се нуждаят от моите думи.
И ще напиша приказка, в която ще разкажа за Белия котарак. Ама не по Кустурица, а онзи, който прикляква край старата жена с очилата и тихо преде. От неговата предяща поема може да не ви заболи.
Но той нищо друго не може да направи.
Дори мишките са изчезнали в този забравен край на света.
___________________________________________________
При интерес към новата книга на Диана Маркова - романа "...Три, четири" - моля, свържете се с автора на адрес [email protected].
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
14469
4
26.11 2018 в 14:24
Пишеш красиво за грозните неща, а си само на 32г!
Усмихна деня ми и почувствах полъх на надежда за бъдещето.
За вашето бъдеще!
11948
3
25.11 2018 в 14:11
6015
2
23.11 2018 в 17:58
12130
1
23.11 2018 в 14:38
Последни коментари
4I4ATA
Исторически парк или държава в държавата, на която самата държава не обръща внимание
alfakentavur
След 4 ч. дебат за промените по Патриарха: Трайков не иска да е кмет на дупката на геврека, от която хората са си тръгнали
Бешката
След 4 ч. дебат за промените по Патриарха: Трайков не иска да е кмет на дупката на геврека, от която хората са си тръгнали
Mateevk
Гнусно! Училище връзва пионерски връзки на деца. Депутат от ГЕРБ гледа от първия ред (видео)
alcom4
Русия започна масирано настъпление в Харковска област