Автор / Калин Терзийски

Четене пред библиотеката

01 юли 2020 в 14:3718870
Животът беше замрял, но сега започва да... От къде да знам всъщност? Човек като изтърси някое такова заключение – и просто си няма равен!...

Боже, ще ме помилваш ли?

26 юни 2020 в 19:5131092
Тия дни отидох до Плевен. Бях обещал още отдавна да изрисувам там новосъздадения център за работа с деца с аутизъм. От години съм близък с...

Криещата се култура

17 юни 2020 в 10:1723230
Принципно аз обичам хората. И каквото и да правя, внимавам да не ги нараня. Как звучи това изявление, майчице, в началото на един такъв...

Разни източници

11 юни 2020 в 12:5131620
Ето сега ще започна да ви дразня:(Че каква ли друга е работата на един писател, на един човек на изкуството? Той по условие е дис-еквилибрист!...

Културата отвори в седем, след пандемията

03 юни 2020 в 18:0732120
И пандемията някак взе да се оттегля. Спомням си описанието на оттеглящата са епидемия от „Чумата” на Камю и въздишам: колко е една и съща...

Калин Терзийски: Разделението BG

27 май 2020 в 11:2543480
Ако не друго, тази пандемия постигна едно: отново се случи това, което почти винаги се случва, когато българите се изправят пред някакъв...

Някои неща, които искам да кажа

20 май 2020 в 17:3252140
Понякога си мисля, че да се пише по една определена и съвсем конкретна тема е твърде ограничаващо и даже е някак несериозно. Защото, както...

Писателят като самотен човек

13 май 2020 в 14:2830020
Първо ми дойде на ум заглавието „Писателят като свободен човек”. Но после прецених, че „самотен” е по-подходящата дума, поне в...

На поста 2

06 май 2020 в 20:5135790
И тъй като мерките вече са разхлабени, аз пиша вече само по спомени, но ми се струва, че е интересно да се върна към тия минути и часове. А дали...

На поста

29 април 2020 в 12:2746200
Първо ми се обадиха от РЗИ и викат – "Да дойдете тук, да ви обясним какво ще правите като доброволец". Аз отидох, там беше някак спокойно,...

Калин Терзийски: Чужда песен пеем ний

15 април 2020 в 10:4472215
В България не е рядкост това: каквато и песен да подхванеш, все ще прилича на вече пята – в друга страна и от други хора. Образованите в...

Калин Терзийски: Имунитети

13 април 2020 в 14:5638580
Понякога ме обхваща гняв при мисълта за изчезналия имунитет. Аз и мнозина от моето поколение имахме доста добре изграден имунитет срещу...

Калин Терзийски: За ползите

01 април 2020 в 17:0640420
В Гардиън пише: Филмите на ужаса сгрешиха! Пандемията вместо да ни превърне в плътоядни зомбита ни превърна в добри съседи. И аз съм...

COVID-19 – бич за богатите?

27 март 2020 в 06:2990244
Някой първо каза, че в Ломбардия имало извънредно много китайски наемни работници, които шиели дрехи в огромните милански цехове за...

Гениалността на усамотението

23 март 2020 в 17:3442531
Ех! Това непрекъснато, еднообразно, мрачно-тревожно говорене за короната! Мисля си: дали някой би искал... Не, сто пъти съм казвал: писател...

Ханс Холбайн бяга от чумата

14 март 2020 в 06:2255450
В 1347-ма, заедно с генуезките търговци, избягали от обсадения от монголските орди на Бату хан град Кафа в Крим (днешната Феодосия), в Европа...

Това бунище България

05 март 2020 в 09:0096060
В това, което следва, едва ли ще разпознаете нещо като новина. Макар че „новина” е разтегливо понятие. Преди години старият Левчев ми каза:...

Калин Терзийски: Български прелести

29 февруари 2020 в 18:2259682
Видите ли, аз съм работещо момче. И ходя насам-натам по света, командировки и тям подобни. Винаги е имало разни проблеми, но сега някак...

Нашата хайдушка същност

19 февруари 2020 в 19:3046831
Хайтов, Бог да го прости, имаше една книжка. Казваше се Хайдути и будеше неспиран и дълбок възторг. У българите. И у мен – разбира се. Аз съм...

Калин Терзийски: Консерватизъм

08 февруари 2020 в 08:5140662
Никога не съм можел да пиша за нещо друго, освен за себе си. Винаги, когато разказвам, разказвам за своите преживявания и мисли. Егоцентрик...