О, нямате си и представа дори!
Колко любов съдържа сърцето ми, колко милост и нежност таи то – за всичко Това.
Което сме Ние, Вие и Това, което въобще Сме.
Идва време, казвам ви, идва време, в което човек трябва да се откаже от злостта, от дребнавата си гневна тиня, с която цапа света около себе си, да зареже нищожността си и най-накрая да стане голям и да започне да обича живота.
Защото той свършва бързо и после не е съвсем същото – в смисъл – после - ни можеш да си поръчаш кроасан с кафенце, ни да се поразходиш: твоят Лихтунг (по Хайдегер), твоята клета и мъничка светла просека в тъмната гора на Нищото е свършила. Затова – защо докато си в Светлото, в това Бело Видело - не вземеш да се порадваш?
Сега ще ви кажа самата истина: Защото са ни хванали здраво и искат от нас да обслужим не себе си и личното си живеене, а да обслужим Общото живеене.
Но казвам ви: Ако личното живеене не си заслужава – трябва ли да има общо живеене?
Ако прекрасният живот на отделния човек не е най-важното нещо – има ли смисъл от Човечеството?
Не.
И така, нека ви разказвам!
Аз познавам България, стар съм, млад съм още, видял съм всичко, нищо не съм видял; както казваше този красив тромпетист и гениален писател Борис Виан: Той беше наивен и затова живееше два пъти повече от другите. Аз съм именно това.
И вие нищо не знаете, нищичко! – как иначе ще ми разправяте, че тук не е добре и не е хубаво и не си заслужава и т.н. и т.н.? Случайно да не би чавка да ви е изпила акълите? Апропо – Чавка на чешки се вика Кафка – и великият Кафка, Франц, приятелчето ни вярно, което ни разказа за Грегор Замза, превърнал се в насекомо, се казва всъщност Чавка. Казано по български. А той пък се е гордеел, че името му съвпада (калка е) на имената на братята Гракхи – големите римски борци за справедливост – защото Гракх също означава Чавка или Кафка – тоест – вид гарга, хм, и така нататък. Защо се отклонявам ли? Защото имено затова ви разправям – че светът е хубав и велик и че всичко е свързано и зависи от всичко. Ом.
Сега ние се научихме на злоба и омраза.
А аз ви викам – не е това начинът, не е това хитрият пиниз, с който ще се измъкнем от клопката на живота! Американците хубаво казват: Животът е гаден и накрая завършва със смърт. Но едни пустиняци от Северозапада – имам предвид английските философи-утилитаристи Джеръми Бентъм и оня другия, Джон Стюарт Мил, казват: Докато си жив – извлечи Полза!
Под полза те разбират: Порадвай се.
Ние обаче се научихме на злоба и омраза – и видим ли чужда радост и видим ли как някой по Миловски и Бентъмовски черпи Полза (без да вреди на никого, естествено, ако освен не приемем ревността и завистта за вреда) – ние скачаме и вдигаме черния флаг като едни прусаци под водачеството на Блюхер и викваме: Никаква милост!
Олеле мале.
А аз ви казвам – в България видях толкова хубаво, толкова любов, толкова красиви и умни хора, толкова велики хора, толкова красота – че ако кажа нещо наопаки срещу това – взимам камата и си режа езика – защото злословецът срещу доброто само това заслужава!
Аз, деца мои, бях приятел с Рангел Вълчанов и водех шепнешком разговори с него за жени и филми – той нямаше ларинкс и разговорите ни бяха шепнещи и красиви като заклинания на шамани от Перу, даже не от Перу, ами направо от Кривина. Аз бях приятел с Любомир Левчев, четяхме заедно стихотворения и той с целия му смешен комунизъм всъщност беше един истински сладък мъдрец. И ние, говорейки си, бяхме щастливи. Аз бях приятел с Кирил Варийски, с Джони Пенков, с певеца на Холера Ники Луканов, с Жорж Ганчев, когото смятаха за откачен, но той просто надминаваше почти всеки, когото съм познавал по ерудиция и беше от малкото, които могат на прима виста да ти изрецитират Пътят, по който не поех на Робърт Фрост, познавах Валери Петров и бях в дома му малко преди да умре, и го изнудих, някак си, да изрецитира пред камерата ми няколко стихотворения, може би защото и двамата бяхме лекари, бях приятел с Иван Методиев, който пиеше тъжна водка в галерия Нава до гората в Лозенец и после отиде и умря до някакъв препечен и полусух язовир, но преди това написа велики стихотворения...
Успях да се запозная и да живея с велики, умни и прекрасни българи, да си бърборим с Нешка Робева, да се прегръщам с Койна Русева, да съм любовник с Диана Димитрова, да стана смешно известен с връзката си с Елен Колева, да стискам ръката на Никола Манов, да пия водка заедно с Виктор Пасков, да се скарам и след това да се сдобря с Николай Хайтов, да познавам целия този ангелски сонм, който сега едва ли интересува някого.
Научихме се на злоба и дребнаво безразличие.
Но аз ви казвам: Този наш Лихтунг, този просвет в черната гора на Нищото, този наш Живот е единственото. И аз апелирам да му се порадваме.
Злоба гняв омраза и нищожно противопоставяне на всичко красиво може да си позволи всеки. С това само ще загуби.
В този велик филм „На другия ден” се казваше: Още има надежда.
Още има надежда.
Радиоактивният облак приближава, той винаги е приближавал.
Но още има надежда.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Анализи
И Пеевски поиска да се отмени решението за частната детска болница
БотоксПутю
Премиерът спря решението за частна детска болница. Здравната министърка може да бъде уволнена
Mateevk
Премиерът спря решението за частна детска болница. Здравната министърка може да бъде уволнена
ПР
Премиерът спря решението за частна детска болница. Здравната министърка може да бъде уволнена