Колко див трябва да си, за да тръгнеш да изтребваш публиката на музикален фестивал? Колко глупав трябва да бъдеш, за да нападнеш Израел? В търсене на отговорите проф. Евгений Дайнов припомня "Държавата" на Платон.

В последните няколко хиляди години човечеството напредна съвсем мъничко по пътя, водещ от убиващата себеподобните диващина към мирното цивилизовано съжителство. Съвсем мъничко, но и това е добре.

Никак не е добре обаче, че периодично се намират хора, които с помощта на дивашки кръвопролития се опитват да обърнат резултата от диалога на Платон "Държавата", писан преди 2 400 години. Видяхме този опит в руското нахлуване в Украйна. Виждаме го отново тия дни в кървавите жестокости, които ислямистите от Хамас отприщиха против населението на Израел.

Колко див трябва да си, за да тръгнеш да изтребваш публиката на музикален фестивал? Колко глупав трябва да бъдеш, за да нападнеш именно Израел, който осигурява на твоето население тока, водата, горивата и храната? Колко трябва да презираш собственото си население, за да провокираш върху него контраудар от страна на една от най-мощните военни машини в света?

Колко ли? Точно толкова, че без да си и чувал за Платон се опиташ да докажеш, че в диалога "Държавата" прав е не Сократ, а Тразимах.

Тразимаховците пак се опитват да унищожат нашата цивилизация

Припомням. Първите страници на "Държавата" представят спор между философа Сократ и някой си Тразимах, който е, както подразбираме от текста, нещо като главната мутра на пристанището Пирея. "Що е справедливост?" пита Сократ. Тразимах отговаря: "Справедливост е онова, което е от полза за по-силния" - за онези, които са като него, а не като някакви си слабаци от типа на Сократ. В крайна сметка, въпреки периодичните заплахи от насилие, Сократ побеждава Тразимах с думи и го притиска да се откаже от тезата си за справедливостта като закона на джунглата.

Цялата последваща цивилизация, онова мирно заедно живеене, в което битуваме днес е пряк резултат от това, че в този спор Сократ побеждава Тразимах. Човечеството постепенно прие, че справедливостта не е правото на силния да насилва слабите, а е правото на слабите да си живеят живота, без да бъдат насилвани. Това положение обаче не устройва наследниците на Тразимах и, мине се, не мине някакво време, те се опитват да вземат реванш. Да докажат, че Тразимах е бил прав, като разрушат Сократовата ни цивилизация.

Обикновено това се случва точно в момента, в който цивилизацията е на прага на някакъв нов свой успех - на някакво по-нататъшно разширяване на онази територия, на която слабите не са насилвани от силните и си живеят живота.

И Кремъл, и Хамас се опитват да спрат Сократ

В Украйна всичко започна през 2014 година с опита на украинското общество да даде заявка за присъединяване към ЕС, който е днес една от главните арени на цивилизацията. Тогавашният президент Янукович се опита да спре това присъединяване, подписвайки ангажимент да прикачи Украйна към алтернативния Путинов Евразийски съюз, основан върху тезата на Тразимах за правото на силата. Украинците се вдигнаха на протест. В отговор руснаците нахлуха в Донбас и Крим, за да не допуснат "братски народ" като украинския да даде лош пример на Русия, а именно, че е възможно дори народи, в които голяма част от населението говори на руски, да живеят по правилата не на Тразимах, а на Сократ.

Осем години по-късно руснаците решиха да опитат да унищожат из корен украинския народ, тъй като самото негово същестуване разколебаваше вярата на руснаците в правото на силата.

Атаката на Хамас срещу населението на Израел е от същата поредица. След десетилетия, през които арабите отричаха правото на еврейската държава да съществува, напоследък водещи арабски държави тръгнаха да установяват дипломатически отношения с Израел, т.е. преметнаха се от страната на Сократ и на цивилизацията. Предстоеше завършекът на този процес: стартирането на дипломатически отношения между Израел и най-важната арабска държава - Саудитска Арабия. Другата най-важна държава в региона, люто мразеща Саудитска Арабия и твърд последовател на тезата на Тразимах, а именно Иран, веднага активира своите марионетки от Хамас да нападнат Израел, да го провокират отново "да убива араби" и така да торпилират цялата работа. Да спрат, две и половина хилядолетия по-късно, нахлуването на Сократ в територията на Близкия Изток.

"Силните мъже" губят позиции

А изобщо че отново се стига до истински варварски войни против мирни населения, това е следствие от започналата преориентация на цялото човечество.

В продължение на две десетилетия ужасно много хора и народи се заиграваха с Тразимах и следваха политически "гангстери" като Доналд Тръмп, Владимир Путин, Виктор Орбан, Себастиян Курц, Бойко Борисов. В последните няколко години дойде изтрезняването. Все повече хора разбраха, че не е удобно да се живее в света на силата и че предлаганото от Сократ е по-добро.

И "силните мъже" започнаха да губят позиции. Както в диалога "Държавата", ако това положение бе оставено да се развива в рамките на цивилизования спор, тезата на Сократ щеше да печели все повече срещу тезата на Тразимах. В диалога Тразимах не осъществява заплахата си да фрасне Сократ и накрая губи. Днешните Тразимахови наследници усетиха накъде отиват нещата и решиха да фраснат. Прибегнаха до най-кървавия, втрещяващ, ужасяващ вариант на насилие. Целта е ясна - с внезапното отприщване на най-бруталния възможен вариант на сила да стреснат, уплашат и откажат слабаците, т.е. наследници на Сократ, които предпочитат да решават споровете с диалози, а не с рязането на глави.

И този път сократовците ще победят тразимаховците

Само че този път следовниците на Сократ имат на своя страна не само диалектиката. Те разполагат с най-голямото население, най-мощните икономики, най-страховитите армии. И този път, както много предишни пъти, резултатът ще си остане същият като преди 2 400 години. Сократовците ще победят тразимаховците, макар не само с диспути. Но пък ще победят с помощта на онова, което тразимаховци ценят най-много - силата.

А знаем от историята на последните стотина години, че когато Сократ излезе на сцената въоръжен до зъби и попилее Тразимах, резултатът е поне две поколения мир.

Дойче веле