Политиките на кабинета помпат инфлацията. Рискуваме процедура по свръхдефицит

Продължава от стр. 1

Дефицит на сектор „Държавно управление“ и касово салдо

Съгласно ЗПФ целта за салдото на сектор "Държавно управление" е нулево или положително салдо. Дефицитът на сектор "Държавно управление" на годишна основа не може да надвишава 3% от БВП. Допускат се изключения при извънредни обстоятелства, за каквото се счита пандемията от COVID-19. Така от 2020 г. насам дефицитът превишава ограничението.

За 2022 г. е планиран най-високият дефицит - 5,5% от БВП. През 2023 г. дефицитът също е извън правилото (3,6% от БВП), което е "съществен проблем". Дерогацията на правилото е активна през 2022 г., но се очаква през 2023 г. страните членки да се придържат към фискалните ограничения. В такъв случай през 2023 г. страната ни ще влезе в процедура по свръхдефицит, предупреждава Фискалният съвет и препоръчва преразглеждане на бюджетните прогнози за 2023 г. и намаляване на планирания дефицит на сектор "Държавно управление" до 3% от БВП. Недопускането на по-голям от 3% от БВП дефицит е и един от критериите за сближаване, който България трябва да спазва, за да се присъедини към еврозоната, напомня Съветът.

Балансът на сектор „Държавно управление“ остава отрицателен през целия прогнозиран период. Забелязва се и сериозно отклонение през 2021 и 2022 г. в стойностите за дефицита със и без разходи за COVID-19.

На ниво КФП също не се предвижда нулево или положително салдо до края на период. През 2022 г. и 2023 г. дефицитът по КФП превишава 3% от БВП, което е допустимо при извънредни обстоятелства. Това означава, че плановете на правителството са разчетени при продължаване на извънредната обстановка, свързана с пандемията, и през 2023 г. "Едва в началото на 2022 г. подобен подход изглежда необоснован", отбелязва ФС.

Разходни правила

Правило за дял на разходите в БВП е национално, заложено в ЗПФ, и цели да ограничи размера на публичния сектор до 40% от БВП.

До 2021 г. общите бюджетни разходи по КФП са в рамките на ограничението от 40% от БВП. След това те трайно се установяват над тази граница. За текущата година са планирани разходи над 44% от БВП, а след приспадане на разходите по сметките за средства от ЕС, те са точно на границата от 40%. Според Фискалния съвет такова планиране – на ръба на фискалното правило – крие сериозен риск за неговото спазване, още повече, че очакванията за размера на БВП са по-скоро оптимистични.

Управление на дълга

Номиналният размер на консолидирания дълг на сектор "Държавно управление" към края на всяка година не може да надвишава 60% от БВП, съгласно чл. 29 от ЗПФ. Това е и едно от основните изисквания на Пакта за стабилност и растеж. Независимо от неблагоприятната динамика на относителния дял на консолидирания дълг спрямо БВП, показателят запазва стойности далеч под максимално референтната стойност на Маастрихтския критерии за конвергенция от 60% и на дълговото фискално правило. Въпреки това в предходни становища Фискалният съвет неколкократно отбеляза, че темповете на нарастването му от началото на пандемията са твърде интензивни.

От средата на 2021 г. както в световен, така и в национален план се наблюдава интензивно възстановяване на икономиката. С оглед на тези обстоятелства поемането на дълг следва да бъде задълбочено аргументирано, подчертава Съветът. 

В проектобюджета за 2022 г. се прогнозира в номинална стойност консолидираният дълг на сектор „Държавно управление“ да достигне 37 665 млн. лв. в края на 2022 г. (26,3% от БВП), 43 441 млн. лв. за 2023 г. (28,6% от БВП) и 48 741 млн. лв. за 2024 г. (30,3% от БВП). Размерът на държавния дълг запазва малко по-ниско ниво от 29,3%. Според прогнозните данни делът на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ ще нарасне до 30,3% от БВП в края на 2024 г. (48,7 млрд. лв.) – или 4 пр.п. общо за 2023 г. и 2024 г. спрямо 1 пр. п. в условията на пандемия през 2021 г. За планирания тригодишен период 2022-2024 г. увеличението в размера на консолидирания държавен дълг възлиза на повече от 15 млрд. лв.

Приходни политики

Приходите от косвени данъци се увеличават с 11% или с около 2 млрд. лв., за което принос има и продължаващото повишение на инфлацията. Само от ДДС увеличението на приходите е почти 14% през 2022 г. Основният риск в това направление е, че продължаващото нарастване на цените може да намали потреблението. Делът на преките данъци трайно и значително превишава този на косвените вследствие на планираната политика за повишаване на доходите през прогнозния период. По този начин се реализира промяна в структурата на данъчните приходи. При социално- и здравноосигурителните вноски през 2022 г. е заложено увеличение с 8,7% вследствие на повишаването на минималната заплата до 710 лв. и на максималния осигурителен доход до 3 400 лв.

Ако се изолират други влияния, в известна степен мерките ще доведат до негативен ефект върху приходите от данъци върху печалбата (вследствие на увеличаването на разходите за труд). От увеличаването на минималната заплата ще последва повишаване и на приходите от данъка върху доходите на физическите лица, а от ръста на максималния осигурителен доход – понижение на същите. Като се отчете очакваната тенденция за нарастване на доходите, при приходите от ДДФЛ се залага повишение със 7,8% през 2022 г., а при данъците върху печалбата – 13,3%.

Провежданата политика по повишаване на доходите е необходимо да бъде съобразена с динамиката при производителността на труда, отбелязва ФС. Когато първият параметър чувствително изпреварва втория – особено в условия на нарастващи цени, възниква допълнителен проинфлационен натиск. В съчетание с пандемията и енергийната криза повишаването на възнагражденията с темп, превишаващ производителността на труда, би изправил редица по-силно засегнати бизнеси пред фалити. Неблагоприятното съотношение между тези два параметъра възпрепятства понижаването на безработицата.

Като позитивна мярка ФС оценява повишаването на акцизите за тютюневите изделия.

Разходни политики

През 2022 г. държавните разходи ще достигнат 44% от БВП спрямо 43,1% за 2021 г. Разходите на касова основа, свързани с преодоляване на последиците от пандемията от COVID-19 през 2021 г., възлизат на 6,66 млрд. лв. и формират 5,1% от БВП. През 2022 г. планираните разходи за COVID мерки са 2,3 млрд. лв. (1,6% от БВП).

През 2021 г. пандемията е имала много по-голямо фискално въздействие, но през 2022 г. тя не е причина за планираното увеличение на държавните разходи с близо 7 млрд. лв. в номинално изражение, посочва ФС.

За трите години сумарното увеличение на държавните разходи е над 13 млрд. лв. В края на периода те ще бъдат близо 70 млрд. лв. Планираните разходи по КФП само за 2022 г. възлизат на 63 154 млн. лв., което спрямо очакваното изпълнение на разходите за 2021 г. представлява ръст от 6 909 млн. лв. или повече от 12%. 

Планираният ръст на разходите е изпреварващ спрямо очаквания ръст на приходите (9,4%), което задълбочава бюджетния дефицит от 3,9 до 5,9 млрд. лв. Растеж, основан на инвестиции и утихване на инфлацията, ще доведе до допълнително забавяне на приходите спрямо разходите. Основната причина за експанзията е намерението на правителството да стимулира икономическия растеж с публични инвестиции. Забележителен е предвиденият ръст на капиталовите разходи със 117% спрямо 2021 г. или с 4,5 млрд. лв. Така техния дял в БВП ще се удвои и ще достигне 5,8%. Тенденцията продължава и през следващите две години, когато делът им превишава 7% от БВП.

Фискалният съвет счита, че изпреварващият ръст на разходите спрямо този на приходите ще окаже силно изразен проинфлационен ефект с оглед на макроикономическата ситуация и фазата на икономическия цикъл. Относно изпълнението на разходите, Съветът има резерви по отношение на планираните капиталови разходи. Прогнозата за тях изглежда "амбициозна", въпреки че като последна година за усвояване на средства по програмния период 2014-2020 г. може да се очаква известно ускоряване.

Съветът препоръчва на МФ да предприеме законови промени за въвеждането на капиталово бюджетиране, отделно от това на текущите разходи. Към настоящия момент трудно може да се анализират капиталовите разходи без информация какви проекти са предвидени за реализация и на какъв етап е проектирането им - отбелязва той.

С 68% спрямо 2021 г. растат разходите за издръжка. Не става ясно какви са причините за това драстично увеличение с 3,5 млрд. лв. МФ следва да даде допълнителна обосновка за тези прогнози, пишат финансистите от Съвета.

Продължават да се увеличават и социалноосигурителните разходи, които формират почти 40% от всички. Те се увеличават с 1,6 млрд. лв. или 7%, след като през 2021 г. бележат ръст от 19%. През следващите две години е планирано увеличение с по около 1,5 млрд. лв. годишно на разходите на социално-осигурителните фондове. Въпреки че в разчетите за 2022 г. само 102 млн. лв. са допълнителните разходи за пенсионни добавки за първите 6 месеца на 2022 г., общата им сума е 852 млн. лв. – както е посочено 750 млн. лв. са заделени по сметка за чужди средства през 2021 г.

Същият подход за заделяне на средства по сметка за чужди средства от предходната година е приложен и за 931,5 млн. лв. за подпомагане на бизнеса в областта на енергетиката.

"Фискалният съвет счита, че използването на сметките за чужди средства като „каса“ за отклоняване на средства в един отчетен период, с които ще се покриват бъдещи разходи, възникващи в друг отчетен период, е силно порочно. В случая принципите за текущо начисляване и за съпоставимост на приходите и разходите (т.е. на касова и начислена основа) се прилагат едностранчиво с цел заобикаляне на утвърдените правила и добрите практики", се казва в становището.

Данните показват задържане по отношение на разходите за персонал, които за тригодишния период се увеличават сумарно с 512 млн. лв. (4%) и достигат до 13,7 млрд. лв. през 2024 г. Единствено за педагогическите специалисти е планирано увеличение на възнагражденията през 2022 г. 

Допълнителни разходи, свързани с COVID кризата

Оценката на правителството за тези разходи през 2021 г. е в рамките на 6 659 млн. лв., а за 2022 г. сумата възлиза на 2 269 млн. лв. През 2023 г. те намаляват до 467 млн. лв. (0,3% от БВП), а за 2024 г. изобщо не се предвиждат такива. Представена е детайлна разбивка на разходите само за 2022 г., но на тези за 2023 г. също следва да бъде дадена такава, пише Съветът. Пакетът от мерки, свързани с COVID-19 през 2022 г., включва мерки за подкрепа на бизнеса в размер на 853 млн. лв., 598 млн. лв. подпомагане на органите, които са натоварени с овладяване на пандемията, както и мерки за подкрепа на домакинствата в размер на 817,5 млн. лв.

Фискалният съвет препоръча да се изготви изрична нормативна регламентация за категоризирането на определен разход като относим или не към пандемията от COVID-19 и последиците от нея. Подчертава се необходимостта от това, тъй като е видно, че значителна част от миналогодишните мерки (пенсионните добавки) промениха характера си от временни към постоянни разходи такива и бяха включени в базовия доход на пенсионерите.

Анализът на темпа на изменение на разходите по функции показва, че сред приоритетите при разходните политики в бюджета за 2022 г. са икономическите дейности и услуги, жилищното строителство, БКС и опазване на околната среда, културата и спорта, здравеопазването.

От представените данни в графиката е видно, че за периода 2022-2024 г. се планира следното:

• Увеличение на държавните разходи с 1,1 пр.п. спрямо 2021 г.;

• Увеличаване на разходите по функция „Икономически дейности и услуги“ от 6,1% през 2021 г. до 7,4% от БВП през 2024 г.;

• Въпреки номиналното увеличение на разходите за социално подпомагане и грижи, техния дял в БВП намалява;

• запазване на разходите за образование на равнище от 4,5% от БВП;

• Увеличение на разходите за здравеопазване през 2022 г. до 5,8% от БВП и постепенното им намаляване до 5,2% от БВП.