Роденият през 1990 г. в Тбилиси Бека Адамашвили следва журналистика и социални науки в Кавказкия университет в родния си град. За своите разкази, публикувани в различни списания и вестници, е отличен с редица награди. През 2014 г. излиза дебютният му роман "Бестселър", който в Грузия веднага се превръща в истински бестселър и попада в краткия списък за литературната награда "Саба". През 2019 г. романът "В тази книга всички умират" получава Наградата за литература на Европейския съюз.

Превод от немски Алеко Дянков

Извинете, господин Смърт ви чака!

Спойлер № 1: Ърнест Хемингуей е убиец

- Затворете очи и си представете, че ви се дава суперсилата да накарате една личност от световната история да изчезне. Кой, според вас, би бил онзи, чието несъществуване най-радикално би променило историята? – Професор Арно извади очилата от джобчето на ризата и ги сложи, вместо на носа си, на масата. – При нормални обстоятелства сигурно най-напред бихте се сетили за Адолф Хитлер… Но ако имате други кандидати, спокойно можем да ги обсъдим.

Имаше други кандидати, но не и желанието някой да вдигне ръка. От това професор Арно заключи, че мнозинството от слушателите явно споделя неговото мнение, затова продължи, вече по-смело, своята лекция:

- Би било интересно да стигнем до дъното на въпроса защо Хитлер се е превърнал в запазена марка в световната история. Със сигурност не заради характерните си мустаци, нали? Или пък за онзи прословут жест, с който и до ден спираме такси? Може пък пречупеният кръст да е перфектното лого? Само неговият магнетизъм ли е виновен за това, че през Германия първо премина вятърът на промяната, а след него дойде бурята от битки, опустошила Европа…

- Може би, защото е убил много хора, господин професоре? – предложи един многознайко от дъното на аудиторията.

- Всъщност изобщо не е така. Ако мерната единица за слава е броят на жертвите, то паметникът на Мао Дзъдун би трябвало да стои върху пиедестал, по-висок от Хималаите. Жертвите на неговия режим са петдесет милиона повече, отколкото при Хитлер, но аз не мога да си спомня да се е водила дискусия за това как щеше да се промени световната история, ако някой пътешественик във времето беше пристигнал в малкото китайско селце, за да убие новородения Мао.

Професор Арно взе очилата си от масата и понеже смяташе за безсмислено да разтегля разказа си, описвайки действията на своите герои между техните изречения, реши да остане неподвижен до края на лекцията.

- В същото време за Хитлер има написани какви ли не истории – продължи той. - Например, че един еврейски учен, оцелял от холокоста, изобретява машина на времето, за да пречука малкия Адолф. Или пък, че порасналият вече Хитлер е убит, но заменилият го нов диктатор завладява цяла Европа. Или пък че победата на фюрера пренаписва историята на Европа. Или пък че Хитлер не се издънва на приемния изпит в художествената академия, така че до края на живота си рисува посредствени платна, вместо сценарии за избиване на цели народи.

- Ами ако Хитлер не се беше родил, щеше ли пак да избухне война? Означава ли това, че историята се влияе по-скоро от външни фактори, отколкото от конкретни личности? - попита мъж от първия ред, облечен с фланелка с лика на Че Гевара.

- Много е казано и изписано по този въпрос – професор Арно направи пауза и си сложи очилата. - Нека го кажа така:

Ако фюрерът е бил просто човек, появил се в правилния момент на правилното място, защо се налага в книги, написани за Хитлер и например за Франц Фердинанд и Гаврило Принцип , само за последните двама да има бележки под линия? Доколко ролите на Принцип и Франц Фердинанд, доброволни или не, са от по-малко значение за избухването на Първата световна война? На пръв поглед това не е така, но разликата е именно във "външните фактори" и "конкретните личности". В случая с нераждането на Гаврило Принцип някой друг със сигурност щеше да застреля Франц Фердинанд, или онзи, роден на мястото на Франц Фердинанд... Това означава, изхождайки от царящата в Европа атмосфера, че Първата световна война е била въпрос на принцип, и че е щяла да бъде неизбежна и без Принцип. Докато Втората световна война ми се струва, ако трябва да бъда честен, доста нереалистична без личността на Хитлер. Така че ролята му на "конкретна личност" относно промяната на световната история е до голяма степен неизбежна...

Самият Арно, който по паспорт всъщност се казваше Арнолд, още като дете си беше поставил задачата да промени историята. Накрая се оказа, че единственото, което промени, беше своята цел. За професия избра археологията и посвети младежките си години на търсенето на черепи, най-вече на такива на хомо незнамсикойси. С останали тук-таме зъби и с не особено привлекателни скелети. Двайсет години бе копал неуморно, но най-значимото, което откри, бе, че всичко значимо вече е открито. След което зарови мечтите си дълбоко в земята и посвети остатъка от живота си на търсенето на алтернативни пътища за промяна на историята. Казано с две думи: да запише името си в историята се беше превърнало в негова фикс идея.

- Хората всъщност не могат да променят историята. Хората правят история. За да промениш историята, трябва да си историк – професор Арно намести очилата и си спомни думите на някакъв френски писател: "или да се върнеш с машина на времето, за да принудиш Хитлер например, да се откаже от своята борба".

- Да, но – не се въздържа един, и понеже вече беше казал "Да, но", се видя притиснат в ъгъла да продължи изречението – нали учените са доказали, че връщането в миналото физически е невъзможно.

- Е, аз пък ей сега мога да ви докажа, че всеки учен може да греши. – Професор Арно вече не знаеше какво изтъркано движение да направи с очилата си, писнало му беше и от търсенето на рядко употребявани глаголи. – Ще минат години и на хората вече няма да им е възможно дори да си представят какво би могло да им се стори невъзможно.

От собствен опит професор Арно знаеше, че тази и други подобни изтъркани игри на думи, като "Успокоява ме, че нищо не ме успокоява", "Извинете, но аз рядко се извинявам", "Страхувам се само от собствената си смелост", представляват прост метод да изглеждаш остроумен. Затова и не пропускаше нито една възможност да прибегне към нещо подобно.

- А вие убедени ли сте, че времето, в което се намираме сега…, т.е. тази открита лекция не е вече история за някого? Знаете ли със сигурност, че ние сме първите в това времево пространство? Че преди нас е нямало други, и че "утре" още не е настъпило?

Някой в аудиторията неволно повдигна рамене, но никой не го забеляза. Дори и самият този някой.

- Нека си представим, че сме изобретили машина на времето и сме отишли например при ван Гог.

Когато едно момиче от третия ред чу името ван Гог, то сладко се усмихна, а в преуморените ѝ очи проблеснаха звезди.

- Ето го, стои си оцапаният с боя Винсент насред стаята, рисува слънчогледи и съвсем сериозно вярва, че случващото се е настоящето, че отвъд този ден няма нищо, че двайсет и първи век е толкова далеч, колкото и неговата слава… Ние обаче, хората на двеста години разстояние, съвсем лесно бихме могли да го убедим в противното. Той със сигурност ще нададе ухо и ще ни сметне за луди, но…

- Докторът сигурно би го напъхал в ТАРДИС и би го завел на изложба на неговите платна.

- Доктор Койⁱ? – попита професор Арно и се зарече веднага след лекцията да потърси тази "Трандис" в Гугъл. Винаги се чувстваше ужасно глупав, ако някой знаеше нещо, за което самият той нямаше дори и най-бегла представа. – Освен това няма никакво значение… Исках само да покажа, че е възможно в този момент с разлика от два века някой да чете лекция, в която точно сега казва, че не е изключено преди два века някой позастарял професор да е стоял на това място и да е говорил за живелия преди четири века ван Гог.

Няколко души в аудиторията решиха, че професор Арно е най-умният човек, когото са срещали. Общо взето много хора в града също смятаха така, което учудваше професора до немай къде. Зад откритите му лекции дори не се криеше някаква по-дълбока философия, нито пък някаква по-висша компетенция. Въпреки това, или може би именно заради това, той не можеше да се оплаче от липса на слушатели, напротив. В края на неговите изказвания идваха и такива, които му плащаха хонорар за това, че за хиляда и първи път е повторил онова, което беше казвал вече хиляда пъти.

- Съществуването на машина на времето ще доведе просто до огромен срив в историята…

…в която професорът през последните десет години напразно търсеше начини да влезе по законен начин. От самото начало изключи войната – не беше роден за командир на армия, не помагаше особено и възможността да влезе в историята като част от колектив ("прочути военни герои", "300 спартанци"), а скоро се отказа и от плана да подпали някоя голяма църква. Първо, на един учен не подхождаше да плагиатства, и второ – този път щеше по-скоро да го отведе в затворническа килия, отколкото в историята. Направи опит и с политиката, но още преди да успее да промени нещо, избирателите го свалиха от поста. Накрая въображението му се оказа прекалено бедно, така че реши да намери вдъхновяващи последни думи преди смъртта и по този начин завинаги да запише името си в съзнанието на бъдните поколения. Или, казано по-образно, да направи думите си, изречени на смъртния одър, безсмъртни…

- Бихте ли ни обяснили с думи прости принципа на машината на времето?

- На този въпрос ще се върнем малко по-късно – професор Арно прибегна до един често използван метод, с който отбягваше разговори по теми, от които нямаше ни най-малка представа. – Едно мога обаче да ви обясня съвсем подробно. Може би в този момент пътуването във времето ще ви се стори като чудо, но историята ни учи, че "чудо" е само синоним за "перспектива". В днешно време никой няма да се учуди, ако види скица на подводница, нито пък ако стане свидетел на превръщането на водата във вино. Срокът на годност на чудесата отдавна е изтекъл, ако не са запечатани на снимка или на филм, никой не вярва в тях. А дори и да са запечатани, никой не ги нарича чудеса, а само сполучливи монтажи…

В живота на професор Арно никога не се бе случвало чудо. Нито една случка, която да е годна за разказване на внуците години по-късно. На всичкото отгоре той нямаше внуци, които да направят необходимо съществуването на подобна случка. Светът си беше намерил перфектния баланс. Важното беше, че всички неизречени от него приживе изречения, щяха да се превърнат в перфектните предсмъртни слова. Трябваше да са кратки и прецизни и да грабват сърцата на слушателите. Като това например: Продавам: Бебешки обувки, никога необувани. Или, казано по-образно, желанието му беше да създаде своя жизнен девиз, който да обхваща всичко…

- А вие знаехте ли, че цялата позната нам хилядолетна история е написана предварително?

Професор Арно тъкмо излизаше от университета, когато долови нечий чужд глас. Непознатият носеше фланелка с лика на Че Гевара, а и двете му очи бяха с един и същ цвят⁴ – сивокафяв.

- Да, всичко е измислица. А ние сме просто части от експеримент, в който евентуално ще срещнете смъртта.

Професор Арно знаеше, разбира се, че смъртта все някой ден ще го застигне, но не я беше очаквал чак толкова рано. Беше толкова объркан, че се сети за най-баналния кандидат за предсмъртни слова: "Не ме е страх от смъртта, тъй като се съмнявам, че адът ще се окаже по-страшен от земята".

-----------------------------

i "Доктор Кой" е британски научно-фантастичен телевизионен сериал, създаден през 1963 г. от БиБиСи. Първите 26 сезона се излъчват в периода от 1963 до 1989 г. През 2005 г. започва продукцията на нови епизоди, до 2021 г. са излъчени 12 сезона. Главният герой е мистериозен пътешественик във времето, познат само като "Докторът" (бел.пр.).

4 … и двете му очи бяха с един и същ цвят – тази препратка към "Майстора и Маргарита" е напълно маловажна, но показва нагледно, че дяволът наистина се крие в детайлите (бел. авт.).