Все пак, имената и епохите в историята са истински. И голяма част от онези, които са си мислели, че всичко им е позволено, от един момент нататък остават само минало. Малко или повече. Дори една прословута електронна игра днес може да наподоби само мистериите, жестокостта, славата и паденията, но не и да възкреси лицата от пепелищата на времето. Някои предпочитат чистата неподправена хроника. Други обичат да стимулират възприятията си с книга, филм или джойстик. Независимо от начина, от размитите от ветровете силуети в пепелта, от разкрасените митове или сухите факти – историята е това, което човечеството е преживяло. Онова, което не убива – поучава, но и смъртта на някои може да разгори живота и бъдещето на други. А хронистите носят тежкия кръст на истинността и отредената им участ да припомнят и съхраняват, да ровят назад за да посеят напред. Писателите пък имат правото да украсяват, да натъкмяват и предизвикват емоциите на читателите си. За да слушат, чуят и усетят с разума си повече хора: истината, която има да се казва и бива изречена.
Владимир Бартол (1903 – 1967 г.) е изтъкнат писател, есеист и критик, признат за един от големите класици в словенската литература за ХХ век. Автор е на пиеси и разкази. Следвал е в университета в Любляна и в Сорбоната, като съсредоточава вниманието си върху философия, религии, психология (той е сред първите, които прокарват идеите на Фройд в бивша Югославия). Работи като редактор във вестник, преди да се върне в Любляна и да стане писател на свободна практика. По време на Втората световна война участва в съпротивата срещу окупацията на нацистите в бивша Югославия. Освен романи, Бартол има публикувани и няколко сборника с разкази, както и автобиография. Интересът му към „Аламут“ се отключва по време на пребиваването му във Франция около 1930 г., но са нужни няколко години, докато проучванията му се превърнат в книга. Романът е преведен на 35 езика и е най-известната словенска творба в света. При първата си публикация книгата е посветена на Бенито Мусолини.
Романът му „Аламут“ (първа поява през 1938 г.; от сряда вече и у нас в изданието на „Парадокс”; превод от словенски: Георги Стойчев, Александра Ливен) ни връща в 11 век на територията на някогашна Персия, когато едноименната крепост е завладяна от исмаилитския вожд Хасан ибн Сабах. Позовавайки се на върховния принцип на исмаилизма „Нищо не е истинно, всичко е позволено“, той се самопровъзгласява за пророк и с помощта на красиви робини, вино и хашиш превръща градините около замъка си в измислен рай, закъдето само той притежава ключ. Чрез силата на сляпата вяра Хасан създава армия от непобедими воини, които не просто са готови да умрат, ами и копнеят за смъртта с цялото си сърце. Защото именно благодарение на нея ще попаднат в така желания рай, който едва са вкусили приживе. Чрез своята трагедия в пет действия, както сам я нарича, Хасан ибн Сабах достига до простичък, но фундаментален извод: „светът се състои от цветове, светлина и топлина [...] Това е вечно възраждащото се чудо на живота“. Нищо повече не е нужно, за да се заситят сетивата, а мислите и настроенията да поемат в желаната посока. И именно в това се крие неговата безгранична мощ, неговият истински ключ към рая.
Почти век „Аламут“ на Владимир Бартол е вдъхновение за редица творци, сред които и Уилям Бъроуз (за „Голият обяд“) и Патрис Дезиле (за видеоигрите „Assassin’s Creed“). Някои го възприемат като алегория на италианската репресия над словенското малцинство в Италия. Но „Аламут“ може да се разгледа като универсална алегория за човешкото общество, той ни въвежда в един на пръв поглед идеален свят със строго установена йерархия. Той е плод на въображението на Хасан ибн Сабах, узрявал с десетилетия, който най-сетне се материализира. Дори тогава обаче исмаилитският вожд не е истински автор на произведението си, защото в света, който той превръща в реалност, е залегнала прастарата идея за ислямския рай – с чудни градини, обитавани от неземно красиви хурии, където преданите бойци ще бъдат изпратени след смъртта си. И именно тези бойци, или федаини, са основното оръжие на ибн Сабах, той ги превръща в машини за убиване, които нямат страх и милост. Федаините са част от сложна йерархична стълбица и същевременно отстоят малко встрани от нея. Дълга обаче е редицата от звания, които се намират между ласиците, на дъното на пирамидалната структура, и върховния господар на самия й връх. „Крехки са основите на въздушната кула, в която Хасан заточва поданиците си. И все пак затворник е и той самият, задето вижда милионите звезди, но пътят му до тях „завинаги е затворен“ (а подкрепя моите наблюдения, че историята, хронистите и писателите могат да разпалят огъня на емоционалните възприятия на любопитните; а Бартол го прави красиво и мистично-завладяващо).
Откъси от „Аламут“ можете да прочетете в сайтовете „Аз чета“, „Под моста“ и "E-vestnik.bg". А аз ще добавя малки късчета от истинното време.
Аламут е планинска крепост в пустинните възвишения южно от Каспийско море, близо до град Казвин в Иран. Тя е построена през 840 г. на надморска височина от 2 100 м и става известна със своята непревземаемост. През 1090 г. Аламут се превръща в онзи ръкотворен рай на проповедника Ас-Сабах, който организира сектата на асасините. Крепостта е разрушена на 15 декември 1256 г. от монголския военачалник Хулагу хан. Втората по важност крепост на хашишинството, Масиаф, съществува и днес и е туристическа забележителност. Там – след като пребивава известно време в Аламут по времето на наследника на Сабах, Мохамед І – се установява Рашид ал Дин Синан, мистик, гадател, философ и почти пророк. Той е следващият, оставил следа в историята, предводител на хашишините.
Писмени източници от 12 в. споменават сирийските низарити като „хашишии”, персийските низарити също се наричат така. Различието е в двете течения на исмаилизма – между низаритите и фатимидските мусталити. Обвинявали хашишините, че са парии, низша класа, бедни са и ядат „треви”, но че пушат хашиш (което би било етимологично близко) не се е споменавало в тогавашните източници. В началото на 12 в. низаритите вече се пречкат на кръстоносците и тъй по времето на Дин Синан (1163—1193) пътешественици и летописци заговарят за „асасини”. Възможно е всички обаче да са обозначавани просто като следовници и потомци на Хасан ибн Сабах, т.е. „хасанити”.
Паралел с началния икономически подем по оста Рим-Берлин-Токио от края на 30-те години на миналия век (ала тук Дуче е твърде далеч от сравнението, освен жестокото утвърждаване на фашистката доктрина) обаче може да бъде направен. Създавайки практически крепост и държава, Сабах отменя селджукските данъци и налага на следовниците си да строят пътища, да копаят канали и укрепват твърдините наоколо. Негови проповедници обикаляли света и търсели редки книги и манускрипти, съдържащи различни знания. В Аламут били канени или направо отвличани учени и специалисти от различни области, инженери, строители, лекари и алхимици. Крепостта не напразно била смятана за непревзимаема. Отделно от всичко това, насам-натам из владенията на селджуците от нищото изниквали самоубийствено смелите му убийци, асасините, и сеели смърт и ужас. Подробности от собствената му налудност са пророческите му проявления, това че се самообявил за „Старейшината от планината”, че имал двойници. Коронен номер му бил да разговаря с отрязана човешка глава, която отговаряла на въпросите му. В действителност, бил е цар на манипулацията и фалшификациите и една от тъмните личности в старите времена.
Бартол е избрал да ни разкаже за един съмнителен – но пък измислен – рай като следва съдбите на младите момчета, които ще се обучават да убиват, изпълнявайки немислимите цели на вожда си. И на момичетата, доведени в крепостта, държани като затворнички, за да дадат биологична форма на обещанията за благини в този или другия, небесния рай. Мъжете вярват, че смъртта е мост към мечтите (защото като правило асасините се оставят да бъдат заловени след като изпълнят задачата си, и самите тях ги убиват). А жените са свободни само в мислите си – дали да прозрат, че изобщо не са онези хурии от бленувания рай, или че съдбата ги е превърнала в обикновени атрибути на мистични проповеди. Които са и канон и лудост. Просто пламъци в историята, които изгарят и жертвите и пророците.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
leomesi
''Какъв скандал е Корал''. Атанасов очаква да се иска имунитета на депутати от ПП-ДБ
nms
Мъж е третиран като роб в Португалия цели 17 години
4I4ATA
БСП има 700 нови членове от началото на годината до днес, обяви Нинова
nms
Бивш кмет на Благоевград похарчи половин милион за нови лампи, но няма стълбове, на които да се монтират