Призьори от престижни кинофестивали в света са част от програмата „Големите награди” на 21-вия София Филм Фест през март.
„Живял съм и по-добре” („It’s Not The Time of My Life”) на Саболч Хайду спечели „Кристален глобус” в Карлови Вари за най-добър филм. За прожекцията в София ще пристигнат специално режисьорът, актрисата Оршоя Тьорок-Илеш и продуцентът Андраш Мухи.
Филмът е интимно изследване на две семейства, принудени от обстоятелствата да споделят общ апартамент. Ернела и Алберт са работили в Шотландия, но се завръщат разочаровани и няма къде да отидат. Заживяват при сестрата на Ернела, недоволни от факта, че цял живот са под наем. Както във всяко семейство така и тук има забавни и иронични ситуации. Освен разказ за сложните човешки взаимоотношения, кинотворбата поставя акцент и върху драматичния сблъсък между суровата реалност и въображаемото.
„Опитваме се да говорим за себе си, нашите желания, съмнения, опасения, нашето ежедневие, семейството, децата и родителите ни, - казва Саболч Хайду. - Може би, когато говорим за себе си, говорим и за всички останали. Ние не сме специални. Проблемите ни са сходни. Нещата са навсякъде около нас и трябва просто да ги забележим и да развием историята. Във филм, писмо, на автобусната спирка или по телефона – средата няма значение. Забравяме формалностите и просто разказваме историята толкова дълго, колкото можем.”
Филмът е нискобюджетен и в него играе цялото семейство Хайду – Саболч, жена му Оршоя и двете им деца. Саболч Хайду бе отличен в Карлови Вари и с наградата за най-добра мъжка роля.
Носителят на „Златен лъв” във Венеция „Жената, която си тръгна” („The Woman Who Left”) на Лав Диас е вдъхновен от разказа на Лев Толстой „Бог вижда истината, но скоро няма да я каже” („God Sees the Truth, But Waits”) и изследва икономическото неравенство в модерното филипинско общество – разликите между бедни и богати, минало и настояще през погледа на жена, прекарала 30 години в затвора, без да е виновна.
„...Диас улавя и в най-малките жестове втъкани истории на институционалната привилегия, съучастие и арогантност, допринесли за още по-големите различия в съвременното филипинско общество. Смесването на чистотата с тихия гняв и майсторското владеене на кинематографичното повествование превръща „Жената, която си тръгна” в една от най-трогателните и изпълнени със състрадание кинотворби на Лав Диас.”
„Радио мечти” („Radio Dreams”) на Бабак Джалали (Голямата награда Hivos Tiger Award в Ротердам) разказва историята на Хамид (в ролята Мосен Намджо - смятан за „Боб Дилън на Иран”), който емигрира в САЩ, за да преследва своята писателска кариера и „американската мечта”. Вместо това се озовава водещ в Pars Radio, персийската радиостанция в Сан Франциско, където търси художествено удволетворение на фона на търговските амбиции на собствениците на медията. Един ден те решават да съберат заедно първата рок-група на Афганистан с техните идоли Metallica.
„Радио мечти” е разказ за един човек в изгнание, който се опитва да донесе своята култура в Сан Франциско чрез музиката и изкуството, - казва Бабак Джалали. – Но той се сблъсква с реалността на комерсиалното радио.”
Филмът е впечатляваща комедия за различни манталитети, култури, вкусове и притеснения, чийто сблъсък води до абсурдни и забавни ситуации.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Mladen900
Украйна съобщава, че ситуацията на фронта се влошава
Д-р Мазникуров
Украйна съобщава, че ситуацията на фронта се влошава
Козин Човков
''Ако едно прасе се снима до Зеленски, то не спира да бъде прасе''
781000
Украйна съобщава, че ситуацията на фронта се влошава