Състоянието на журналистиката у нас е тревожно. Има сероизен спад на журналистите в България, занижени етични стандарти и токсична работна среда, а трудещите се в сферата сигнализират за корупция, натиск и рекет. Ниското заплащане също е сериозен проблем, който принуждава журналистите да се обръщат към рекламна и пиар дейност.

Това сочат резултатите от национално проучване, проведено от края на 2021 г. до април 2022 г. от агенция "Алфа Рисърч". Проучването се осъществява в рамките на глобалното представително изследване "Световете на журналистика", финансирано от Фондация "Работилница за граждански инициативи". "Световете на журналистиката" обхваща 120 държави и се провежда от 2010 г. и в момента е в третия си етап. Разпитани са 391 български журналисти чрез стандартизирани онлайн, телефонни и пряки интервюта.

Двама предподаватели по журналистика - д-р Вера Славчева-Петкова от Ливърпулския университет във Великобритания и д-р Христофор Караджов от Калифорнийския университет в Лонг Бийч, САЩ, представиха сравнение на новото проучване на "Алфа Рисърч" с изследване на журналистическата среда през 2016 г. сред 268 журналисти.

Изводите от техния анализ са силно тревожни:

• Наблюдава се сериозен спад на журналистите в България. Голям брой от тях работят на свободна практика или съчетават професията с други занимания;

• Токсична работна среда, липса на солидарност в гилдията и недоверие в способността на държавата да защити журналистите при нужда;

• Корупция, натиск и липса на прозрачност за собствеността на медиите;

• Застаряваща журналистическа общност и средна възраст почти 50 години;

• Занижени етични стандарти.

От 2016 г. до 2020 г. броят на професионалните журналисти в България (получаващи 50% от доходите си от журналистика или отделящи 50% от времето си за работата) е спаднал с 2000 - от 5800 до 3800. Средната възраст на журналистите е скочила от 42 години през 2016 г. на почти 50 през 2020 г.

Двойно се увеличава броя на журналистите, работещи на свободна практика - от 10,3% на 20,7%. Само 61% от журналистите в България получават всичките си доходи от работата си като журналисти. Между две трети и една трета от останалите печелят допълнително от връзки с обществеността, корпоративни комуникации и/или реклама.

73,7% от анкетираните журналисти казват, че в българските медии съществуват корупционни практики, а само 2,8% твърдят, че нямат такива. Останалите нямат мнение по въпроса. 73,9% казват, че няма прозрачност за собствеността на медиите.

В отворен въпрос журналистите са дали много конкретни примери за корупционни практики в медиите у нас:

1. Такса "информационно обслужване" - манипулации при разпределяне на публични фондове за информационни и рекламни кампании, включително по европейски програми;

2. Поръчкови материали - черен и бял пиар;

3. Умишлено избягване на теми, които са в ущърб на рекламодатели, собственици или медийни "покровители";

4. Подкупи, лични облаги и подаръци, включително и екскурзии в чужбина;

5. Натиск над журналистите под заплаха за уволнение или загуба на финансиране, включително чрез откровен рекет;

6. Медии, чиято единствена цел е да обслужват политически или корпоративни интереси.

Две трети са загрижени, че онези, които вредят на журналистите в България, остават безнаказани. Освен това има и голямо ниво на тревожност и стрес сред журналистите - почти всеки втори се притеснява за емоционалното и психичното си здраве, а всеки трети и за физическото си здраве. Над две трети казват, че през последните 6 месеца са се чувствали стресирани заради работата си.

Наблюдава се и спад на журналистите, които смятат етичните стандарти за независими от ситуацията и личната преценка: от 97% през 2016 г. на 81% през 2022 г.

На отворен въпрос какво биха променили в работата си много от журналистите отговарят: повече ресурси, повече време за журналистически разследвания, повече свобода и по-малко зависимости, повече обучения, по-високи заплати, по-добър и бърз достъп до информация, отношението към тях, повече работа на терен и ясно разграничение между работно и почивно време.