Честит юбилей, Емо! И ти благодаря!

Ивайло Йолчев | 12 август 2017 в 10:1411150

По-рано в онзи ден още не знаех че Господ е избрал да бъде българин. Дори не помня да имаше от типичните подготовки за голям мач - уговорки, маси, компании. Студентски град още си беше на студентите. Нямаше нито една постройка извън общежития и столове.

Отидохме с приятели в стаята на някакъв чужденец, който имаше цветен телевизор и продаваше нелегално цигари. При първия МУ гол на "Парк де Пренс" тръпката се появи. При втория последва такъв рев, че домакинът се уплаши и избяга. После дойде с някакви сладки да черпи. Дори намери български флаг и го наметна. 

Излязохме навън. Заедно с целия Студентски град. После се прибрахме и настана див купон. Идваха непознати, всеки прегръщаше другия, веселеше се, танцуваше!

Благодаря ти, Емо!

Да, Мичмана, лека му пръст, беше прав. Господ беше българин онази вечер. И те целуна. Когато гледам кадрите от Париж,  не мога да повярвам, че днес празнуваш 50 години! Все едно съм в онази стая, а ти тичаш с вдигнати ръце. После камерите дават падналия Лоран Блан.

Честит, юбилей, Емо!

Онази вечер промени живота ни! Сънят продължи. До великото американско лято. После до мача с Германия в София. Няма да се правя на умен и да ровя статистиката, но май никой още не е обръщал Германия от 0:2. Направи го ти. Влезе, изработи дузпа, после сам вкара победния гол за 3:2. А онзи отбор на немците беше велик. Само година по-късно стана европейски шампион.

И за онази вечер в дъжда ти благодаря!

А победата 2:0 над Франция в София през 1992 година! Още ми е пред очите дузпата, която ти направи Папен. Пак на същото място като срещу германците.  Изчака Жи Пе Пе, финтира го и падна. Гениално!

Благодаря ти и за годините в ЦСКА. Няма да забравя друг гениален гол. Този срещу Рода. Помня, имаше режим на тока, треперех кога точно ще дойде ред на нашия квартал. Беше тъмно и студено. Но ти напълни сърцата ни с онази задна ножица.

Честит юбилей, Емо! Още веднъж. Зная, че с твоето семейство и приятели ще празнувате 50-и юбилей. Но за мен, за всички българи, си оставаш момчето от 17 ноември 1993 година.

И всички българи тази вечер ще вдигнем тост за великия Емил Костадинов!

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
18793