Черна гора бърза към НАТО, Джуканович се бои да не изгуби решаващата дума

Победата над Ислямска държава е далеч, съдбата на Сирия зависи от бъдещето на Асад

Юлиана Ончева | 14 март 2017 в 13:2236863

С Нина Спасова, журналист международник, бивш шеф на новините в БНТ, арабист и кореспондент на националната телевизия в Скопие, разговаряме за ситуацията в Черна гора и други горещи теми в международната политика.

Г-жо Спасова, Черна гора се очаква да стане член на НАТО до края на годината, но още миналата година след протокола за присъединяването й възникна напрежение с Москва. Как ще се отрази на региона влизането на Черна гора в НАТО и ще усложни ли това сложните отношения с Русия? 

- Още в средата на миналата година, когато Подгорица подписа протокола за присъединяване към НАТО, Москва нарече това конфронтационен акт и заплаши да спре руските инвестиции в малката бивша югорепублика. А преди дни беше потвърдено участието на Русия в неуспешния опит за преврат в Черна гора в деня на изборите миналата година. Тогава, според черногорския спецпрокурор Катанич, е трябвало да се стигне до щурм на парламента, въоръжени сблъсъци и отвличане на премиера Мило Джуканович, който се превърна в гарант на евроатлантическата ориентация на страната. 

Най-малката балканска държава Черна гора определено има своето място в геополитическите игри, особено след завръщането на Русия на Путин на международната сцена и новото й съперничество с Европа и Атлантическия съюз. Москва беше загубила позициите си на Балканите 90-те години и сега се опитва да запази останалото от тях. Русия винаги е смятала Балканите за своя сфера на влияние и е против разширяване на НАТО на изток. Руският външен министър Лавров нарича този процес „грешка и провокация“. Перспективата Черна гора да стане поредния балкански член на Алианса, според руски политици, ще създаде допълнително напрежение в района. 

Черна гора ще е първият нов член на НАТО от 2009-а, когато Албания и Хърватска влязоха в съюза. Приносът на малката държава в алианса не може да е голям, при активни военни около 2000 души. Значението й се засилва от геополитическото преразпределяне на позиции между Русия и НАТО. След войната в Югославия и разпадането на федерацията 90-те години, НАТО бавно приобщава бившите югорепублики. Първа влезе Словения, последвана от Хърватия, Черна гора е трета в списъка. Остават Македония и Босна, които се надяват да станат членове на Алианса, но не е ясно кога това ще стане. Единствената страна в района, която не е изявила желание за членство в Алианса, е Сърбия.

- Като че ли самата Черна гора проявява нетърпения да влезе в НАТО – премиерът й обяви, че може да ратифицират протокола за присъединяване преди това да направят останалите страни – защо е бързането?

- Подгорица бърза заради опасността балансът на силите да се промени. Опозицията в страната е от партии предимно на етнически сърби, изразители на традиционната любов на черногорците към Русия. На последните избори през 2016 г. над 30 партии си оспорваха ролята на опозиция на Джуканович, който все пак спечели и успя да направи правителство. Самият Джуканович обяви,че тези избори ще бъдат своеобразен референдум за членството на Черна Гора в НАТО.

Мило Джуканович е най-дълго управлявалият съвременен политик в района - премиер, а един мандат и президент на Черна гора от '91, с две кратки прекъсвания от по 2 години. Името му често е замесвано в скандали с корупция, контрабанда и връзки с мафията. Според британския "Индипендънт" той е сред 20-те най-богати политици в света. "Форбс" изчислява богатството му на 165 млн. долара.

В същото време Джуканович се е превърнал в гарант на проевропейската и натовска ориентация на бившата югорепублика и на фона на проруската опозиция, той се смята за „прозападен политик“. И макар да отстъпи премиерското място на заместника си в ДПС (Демократична партия на социалистите) и бивш шеф на тайните служби Душко Маркович, той продължава да има решаващата дума за това, което става в Черна гора.

- Ще се повиши ли сигурността в региона? Споменахте, че ако Сърбия остава без стремеж към НАТО, възможно ли е тя да се окаже нещо като троянски кон между останалите държави – Македония, Албания, Босна и т.н. Може ли Сърбия да генерира престъпност или да стане оазис за терористи? 

- Сърбия остава единствената страна в района извън Алианса и се превръща в заложник на руската политика на противопоставяне на НАТО. Тя вече генерира престъпност. Сръбският премиер Александър Вучич призна участието на сръбски граждани в опита за преврат и отвличане на премиера на Черна гора в деня на изборите 2016 г. Тогава в Подгорица бяха арестувани 20 сръбски граждани. В Белград няколко дни по-късно бяха намерени оръжия, черногорски полицейски униформи и пари. Сръбският премиер Вучич обяви, че атентаторите са работели за трета държава. Явно имайки предвид Русия. Според руски и сръбски медии от Сърбия са били екстрадирани руски граждани, свързани с подготвяния преврат в съседната държава. 

- Страхът от тероризъм в Европа е голям – ще изгуби ли битката на цивилизациите Ислямска държава и това ще спре ли вълната от мигранти? Ще успее ли според Вас планът на САЩ за ликвидирането на Ислямска държава? 

- Все още новата американска администрация се задвижва и не може да се каже нищо конкретно за борбата с Ислямска държава. Доналд Тръмп организира широка среща на 68 държави от антиислямистката коалиция на 22 март във Вашингтон. След тази среща може би ще има повече яснота за действията на САЩ. В момента имаме само декларациите на новоизбрания президент Тръмп, че основна задача за администрацията е борбата с ИД.

Последните няколко месеца външната политика на Вашингтон беше в пауза. Новият държавен секретар Тилерсон все още гаси създадените от новоизбрания президент пожари с декретите за недопускане на имигранти за срок от 120 дни, за забраната за влизане в САЩ на граждани от няколко ислямски страни, с Мексико за стената между двете държави, с Австралия ...

Вашингтон за първи път нямаше водеща роля в преговорите за Сирия в Женева в края на февруари и така и не е ясна позицията на новата администрация по важния проблем с бъдещето на сирийския президент Башар Асад. 
Факт е, че позициите на ислямистите в Сирия и Ирак отслабват. Военните операции срещу столицата на ИД в Сирия Рака и срещу стратегическия град в Ирак Мосул продължават. Доналд Тръмп реши преди дни да изпрати още американски специални части, които да се включат в битките. Това е и единственият конкретен ход на новия американския президент в този район. Но победата над ислямистите е далеч! Освен това ИД изнесе сериозна част от силите си в Либия, където проблемът предстои да се развива.

- За първи път на преговорите за Сирия в Женева бяха предложени за обсъждане теми като как ще се осъществява прехода, какви временни органи ще наблюдават преходния процес, каква да бъде бъдещата конституция, как да се проведат следващите избори. Опозицията обаче е твърде фрагментирана, меко казано, какво ще стане със Сирия? 

- Какво ще стане със Сирия е все още неизвестно. След като битката за Халеб приключи в края на миналата година, в полза на правителствените сили,ситуацията се промени. Башар Асад се оказа със силни позиции,за първи път от началото на войната преди 6 години. Заговори се за край на опозицията. Но изминалите няколко месеца оттогава показаха,че той не може да контролира разделената си страна. Местните власти са принудени да разчитат и да търсят помощта на оформилите се през тези години местни опозиционни лидери и структури. 

Така че сега се търси този компромис – временно преходно управление с участието на Башар Асад и на опозиционни представители. В същото време сирийският президент е силно компрометиран и неприемлив за много сирийци. Русия остава зад гърба му, но позицията на САЩ не е ясна. Новият призидент Тръмп направи много отстъпки от предизборните си речи, когато твърдеше, че Башар е по-малкото зло от ИД. Тези му думи дадоха повод да се очаква оставане на Башар Асад във властта до организирането на нови избори. 

В средата на февруари обаче новият държавен секретар Рекс Тилерсон обяви на среща с представители на Европа, арабските страни и сирийската опозиция, че не може да има общи действия с Русия, докато не спре да подкрепя Башар Асад. Това е съвсем различна американска позиция.

Определящо е как точно ще се реши и договори съдбата на сирийския президент. Докато това не стане, не можем да очакваме успех на преговорите. В края на март се очаква нов 5-ти кръг от преговори, но и той както всички останали няма да приближи отговора на въпроса „Какво става със Сирия?“. 

Препоръчани материали
THE OBSERVER

Рейтинг : 1081

14.03 2017 в 19:29 3
+ 1
- 10
Тоз путин ко се пали толкоз, Черна гора с 2000 войска била заплаха за Русия? Ше падна :) Пък Джуканович е дребен тарикат кат наш Бойко...
neverland

Рейтинг : 2995

14.03 2017 в 13:49 2
+ 0
- 1
"Мило Джуканович е най-дълго управлявалият съвременен политик в района - премиер, а един мандат и президент на Черна гора...

Името му често е замесвано в скандали с корупция, контрабанда и връзки с мафията. Според британския "Индипендънт" той е сред 20-те най-богати политици в света. "Форбс" изчислява богатството му на 165 млн. долара.

В същото време Джуканович се е превърнал в гарант на проевропейската и натовска ориентация на бившата югорепублика..."

А така де...и какво излиза :)


Професор Балкански

Рейтинг : 76668

14.03 2017 в 13:35 1
+ 10
- 7
Комюнике от US State department.