Един от най-обичаните съвременни автори. Юристът, създал кодекс на романтиката. Поетът, обречен на любов.

Добромир Банев е роден в Ловеч. Завършил е право в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Първата му книга „Еднакво различни“ излиза през 2011 г. Следват издадените в съавторство с поетесата Маргарита Петкова – „Абсурдни времена – 1 и 2“.

„Абсурдни времена“ е най-продаваната книга с поезия в България и по нея в Театър „Сълза и смях“ се играе спектакъл в изпълнение на актьорите Нона Йотова и Петър Антонов.

През 2014 година излиза книгата „В понеделник ще е късно“, следвана от „Зад огледалото“ (заедно с Маргарита Петкова, 2016), „Аз съм в другото такси“ (2017) и "Любов до синьо" (2019). 

Добромир Банев чества своя рожден ден днес, но същинският празник ще бъде на 6 февруари (четвъртък), в Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“, когато поетът ще представи най-новата си, осма поред, книга - ''Обичай ме бавно''.

Има ли вечна любов и адажиото ли е нейното темпо?

Много хубаво сравнение. Като се замислиш, при адажиото единият е здраво стъпил на земята, а другият го използва за опора и пази баланс във въздуха. Независимо от това какво прави първият, вторият непрекъснато балансира в различни състояния върху ръцете, краката и раменете му. До голяма степен в любовта е същото. В една връзка обикновено единият е водещ, а другият просто следва неговите действия и емоционални състояния. И тук не става дума за някакъв укорим компромис, а за компромис, който спомага на двама души да откриват разбирателството и хармонията в отношенията си.

„Щом можеш да обичаш – съществуваш“, казвате в един от стиховете си. В този бърз век на телеграфни чувства, имаме ли още шанс за съществуване?

Докато спрягаме глагола на любовта, ние до един ще съществуваме. Технологиите са неизменна част от начина ни живот, рекламите и изобилието от стоки провокират у нас желанието да трупаме, да искаме още и още. Но по отношение на любовта нито един емотикон не би могъл да замести допира, прегръдката, целувката. И най-скъпият телефон не може изцяло да замени желанието ни да бъдем физически с човека, когото обичаме. А и по мои наблюдения, когато човек е наистина влюбен, той по-скоро мечтае, пуска въображението си на воля, твори, придобива един странен благороден вид. Телеграфните чувства не са чувства. Ако подхождаш към другия телеграфно, готви се да се за самота, която нито едно електронно устройство не би могло да запълни.

Как социалните мрежи промениха Вас и Вашите читатели?

Преди няколко години бях доста активен потребител. Сега това се промени. Като цяло намирам, че нивото е много ниско, често вулгарно и нечестно като отношение спрямо конкретни хора. Не толерирам подигравките и злобните коментари към когото и да е. Трябва да си даваме сметка, че „от другата“ страна стои жив човек от плът и кръв и винаги е добре да помним, че ние, без значение колко неоснователно би било това, също може да сме на неговото място. Разбира се, социалните медии имат и много положителни страни. Чрез авторската ми страница във фейсбук и инстаграм творчеството ми достига до много повече хора, което пък ме кара да бъда отговорен като човек, който се опитва да възпитава вкус, да създава отношение към живота изобщо.

Кое е най-голямото признание, което сте получили за стиховете си?

Най-голямото признание е когато чувам, че читателите разпознават себе си в моите стихотворения. Това просто означава, че добре си върша работата и че има смисъл да продължавам. Знаете, че в България никой не може да се изхранва от писане, но самият факт, че хората се припознават в текстовете ми, ми дава крила и вяра, че добротата ще пребъде. Получавам толкова много обич, няма как това да не прави щастлив. Аз, разбира се, също обичам аудиторията си. Това е причината винаги лично да чета пред хората стихотворения от книгите си. Така им давам от първо лице онова, което очакват от мен. Усмивките им след всяко четене казват всичко.

Традиционно си подарявате нова стихосбирка около всеки Ваш рожден ден. Как се виждате през тях – помъдрял или по-дръзновен?

Не бих го нарекъл традиция. По-скоро е съвпадение, че предишната ми книга „Любов до синьо“ и новата „Обичай ме бавно“ излизат около рождената ми дата. Няма как да не се чувствам помъдрял. Както се казва, опитът учи. С времето се променяме и искрено се надявам, че при мен това е за добро. Впрочем, помъдряването личи и в стихотворенията ми – те остават лирични, но носят посланието на сентенцията. Намирам това за прекрасно, защото това означава, че продължавам да се развивам като творец. Дръзновението предполага смелост, но и безразсъдство. Смятам, че съм намерил уют за душата си някъде между двете.

Воюват ли понякога юристът и поетът във Вас?

Тази война е вечна, но никога няма да има победен. Правото ме храни, а поезията е мое призвание. Опитвам се да бъда еднакво всеотдаен и добър и на двете поприща.

Има ли шанс стойностното изкуство пред халтурата, която все повече ни залива? Какъв е антидотът?

Стойностното изкуство винаги ще има почитатели. Антидотът е обща медийна стратегия, която на национално ниво трябва да поведе борба с опростачването на нацията. Телевизията е огромна сила, затова е важно какво излъчват големите телевизионни канали. Твърде малко е ефирът за култура. Твърде често се извършва подмяна заслужили внимание творци с „успели“ и „даровити“ творци. Виждаме едни и същи физиономии, до втръсване се повтарят филми без никаква художествена стойност. Част от антидотът е и възпитанието, което все повече липсва – и у дома, и в училище. Родителите нямат време за децата си, а много учители чакат да удари звънеца, който оглася края на учебния час, за да си разгледат инстаграма. Тъжно е.

Имате ли още несбъднати мечти?

Късно ми е за мечти, но каквото мечтах, в голяма степен постигнах. Сега за мен е важно аз и моето семейство да бъдем здрави, да се радвам на истински приятелства и на часове, които ще ме карат да продължа да се усмихвам на живота.

За пореден път Ваша книга е съпътствана от две огнени дами – поетесата Маргарита Петкова и фотографката Ивелина Чолакова. Как успявате тримата да настроите пулса си в един ритъм, за да постигнете такова съзвучие?

Има хора, които просто срещаш в живота си и установяваш, че живеете с еднакви вибрации. С Маргарита и Ивелина се познаваме от години, но от първа среща осъзнахме, че сякаш продължаваме приятелство, изгубено в отминал живот. Съзвучието идва тогава, когато всички тонове се свирят вярно. Когато нещо звучи фалшиво, винаги личи. Маргарита Петкова е мой редактор, защото ме познава отлично и като човек, и като творец. Ивелина Чолакова също знае как да докосне най-тънката струна в мен, за да направи красивите снимки за новата книга.

Предстои премиерата на „Обичай ме бавно“. Какво да очакват читателите?

Каня всички на 6 февруари от 18.30 часа в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, за да се насладим заедно на тази очарователна магия, наречена поезия. Ще прочета много от вече емблематичните си любовни стихотворения, както и нови, непубликувани до момента. За хубавото настроение ще допринесе и виното, специално осигурено за събитието и моите приятели Betterhalf Garage Wines. Всеки ще може да си закупи книгата и, разбира се, да получи автограф.