През пролетта на 2018 г. Министерският съвет прие постановление за създаването на Национален инспекторат по образованието. Какви са функциите му и как работата му ще повлияе на училищата и детските градини? Разговаряме с директора на НИО - д-р Анелия Андреева, доскоро - директор на 20 Основно училище в София, а преди това - директор на Националния институт за обучение на директори.

Защо се създава Национален инспекторат по образованието, г-жо Андреева? Какво ще прави той?

Инспектиране за оценка на качеството на образованието, каквото в България не е съществувало.

Трябва да дадем независимата експертна оценка на състоянието на образователната система – на предучилищното и училищното образование, т.е. на всички детски градини и училища, в това число и частните. Целта на инспектирането ще е да направи обстоен и обективен преглед на какъв етап и доколко качествено се изпълнява задачата, която държавата е поставила на образователната система.

Отдавна говорим за качеството на образованието, но в нашата система няма еднозначно определение що е качество и това ни създава доста затруднения. Ще се опитаме да ги преодолеем, когато изготвим много ясните критерии, по които ще оценяваме доколко и как качествено се справят със задачата си образователните институции.

Изготвяме ги, като се опираме на това, което ни е казала нормата, тоест всички стандарти към закона. Те описват в най-пълен вид целият образователен процес. Опирайки се на тях, ние можем да извадим критерии, по които да кажем: „Да, тази дейност се осъществява качествено“ или „Има нужда от подобрение“, а може и да се окаже, че не вървим в правилната посока.

Не се ли припокрива донякъде работата на Инспектората с тази на регионалните управления на образованието?

Задачата на инспектирането преди всичко не е контрол. Няма и не бива да проверяваме по начина, по който е проверявано досега.

Тук може би има известно объркване в системата на образованието и в обществото, защото регионалните управления на образованието до 2016 г. се наричаха инспекторати. Очевидно хората остават със заблуждението, че Националният инспекторат е нещо като шапка на регионалните управления. Не е така – те са част от Министерството на образованието и ако говорим за шапка, тяхната „шапка“ е министърът. Националният инспекторат по образованието е външна организация, въпреки че проверява системата, подчинена на Министерския съвет. Това е направено, за да бъде оценката независима. Ако оценката на качеството на изпълнение е подчинена на министъра на образованието, до известна степен тази независимост и обективност би могла да бъде изгубена.

Какво ще правите вие и какво - РУО?

РУО продължават да изпълняват управленските функции по места: работодателска, контролна. Важна е и методическата функция за подкрепа. Тук ние виждаме своите допирни точки.

Когато инспектирането влезе в едно училище и установим, че например в областта образователен процес училището се справя чудесно, но в областта управление има проблем, ние отбелязваме проблема и насочваме нашите препоръки към РУО в съответния регион, за да окажат те методическата подкрепа, която преценят за необходима. Правят се планове за подкрепа и училището работи в тези планове.

Надяваме се преди всичко да можем да откроим добрите страни и постиженията на училищата и детските градини. Сега системата показва училищата, които се справят отлично – знаем кои подготвят нашите олимпийци и лауреатите ни от международни състезания. Показваме и училищата, които не се справят особено добре. Показваме най-добрите и най-лошите, но не открояваме голямата средна част, която е основата, тялото на образователната система. Нито показваме силните ѝ страни, нито показваме това, което има нужда от подобрение. Много искам да успеем да покажем как едно малко училище, например в Харманлийско, работи със смесен етнически състав – как учителите и ръководството успяват да изведат тези деца, половината от които не говорят български, не само до завършването на основно, но и на средно образование, или поне на десети клас. Това не се вижда, а тези хора работят страшно много.

Благодарение на предишната ми позиция в сегашния Център за квалификация в Банкя имах възможността да имам цялостен поглед върху системата. Срещах се с много директори, много учители, които правят чудеса по места, но това не се вижда, защото те не могат да извадят на външното оценяване кой знае какви резултати.

Когато си приел деца в първи клас, които не говорят български, и в четвърти клас си изкарал средна оценка 3.00 на външно оценяване по български, това е огромно постижение, защото си ги ограмотил. Първо, стигнали са до четвърти клас, нали? Не са прекъснали, не си седят вкъщи.

Имам позната учителка от софийско училище в квартал, където повечето деца са роми. Класът ѝ е почти изцяло такъв. Миналата година тя имаше 18 деца на държавни зрелостни изпити. Само едно не успя на първо явяване. Защо не сме я наградили тази жена?

А защо не сте?

И аз не знам. Знам, че има такива резултати, просто защото я познавам. Системата трябва да намира тези хора, да ги идентифицира, да ги показва. Мисля, че това е нашата роля основно. Това е част от независимата оценка.

Разбира се, независимата оценка не може да бъде само положителна. Ние ще видим и неща, които не са особено добри. Натъкваме се и сега на случаи, при които лошо ръководство довежда училището буквално до закриване и това е проблем на ръководството, не друг. Защо при такива случаи да оставяме ръководството да продължава по същия начин и съвсем да се съсипе училището? Това не е добре.

Когато инспектирането види такъв проблем, се правят задължителните предписания, прави се план за подобрение и инспекцията няма да влезе в следващите 5 години, а в следващите шест месеца, за да види как се изпълнява този план. Не може да се остави процес, който не работи добре да продължава по същия начин много дълго време. Това наистина довежда до закриване и съсипване на училища. Практиката я имаме и в София, не само в страната.

Такъв тип безотговорно ръководене не идва ли и от липсата на мандатност на директорите?

Смятам, че мандатността, в пълния смисъл на думата, в момента за нашата система не е възможна. И по организационни, и по финансови причини. Но до голяма степен тази роля може да бъде изпълнена от атестирането на директорите.

Законът вкарва два нови инструмента. Единият е инспектирането, при което всяко училище и детска градина трябва да бъде инспектирано поне веднъж за петгодишен период. Другият е атестирането на директори.

Ако управлението на образованието удържи на натиска да отпадне атестирането – защото има такъв – и атестирането на директори се провежда също на всеки четири или пет години, тогава двата процеса – атестиране и инспектиране, са инструментите, които могат да помогнат много за управлението на училището.

Атестацията се прави от работодателя, тоест от РУО. При лош резултат от атестацията на директора се дава кратък период, в който да се вземе в ръце, да се направи план и да започне да действа. Ако не върви, може да бъде освободен.

Законът дава право при две отрицателни атестации директорът да бъде освободен. Това е нещо подобно на мандатността. При нея е ясно, че на всяка пета година може да не бъдеш повече директор, но това не е обвързано с оценка на твоите резултати. Докато инструментите атестиране и инспектиране дават оценка и наистина могат да посочат къде точно не се справяш добре.

Кога започва прилагането им?

Би трябвало през 2020 г. да мине първото атестиране за всички училища. Що се отнася до инструментариума за инспектирането, работим много активно в момента. Трябват ни няколко неща – критериите и индикаторите, тоест по какъв начин ще измерим дали този критерий е постигнат, до каква степен е постигнат, добре ли е, средно ли е.

Съзнавайки колко е важен този инструментариум, ние няма просто да го създадем, да го хвърлим и да се учим на терен. Ще го създадем, ще го апробираме, тоест ще опитаме да влезем във всеки тип училище и градина, за да видим работят ли всичките ни критерии, как са ни индикаторите, трябва ли нещо да се променя, да не са много, да не са малко.

Догодина, живот и здраве, трябва да сме готови с окончателните си предложения и анализ и през есента на 2019/2020 г. да започнем същинското инспектиране.

Щатът на НИО е 20 човека. Училищата и детските градини са хиляди. Как ще го организирате?

Инспекторите не сме 20 човека, а 13, с мен - 14, защото имаме и четирима души административна част. Има и главен секретар, който също е педагогически специалист, така че би могъл да се включи в инспектирането.

Слава Богу, законодателят е помислил за това – инспекциите няма да се правят само от нас, а от екипи, в които ще влизат външни инспектори.

Обявили сме покана до всички, които отговарят на определени условия и искат да бъдат външни инспектори, да заявят своето желание. След това ще преминат обучение – няма да ги учим на тяхната професия и специалност, а как да работят с инструментите на инспектирането. Това ще бъдат карти за наблюдение на урок – ние ще влизаме в училища и детски градини, не може да правим инспекция само на хартия.

Аз, като действащ доскоро директор, никак не одобрявам това: „Дай си документите!“. Да, ето ги документите, те могат да са изрядни и да не се върши никаква работа. А може и обратното – да не са чак толкова изрядни, обаче много да работят учителите и добре да се случват нещата. Затова искаме да влезем в училище.

Първоначално имах предложение да обследваме поне пет дена, но при този огромен обем от институции – сумарно училищата и детските градини са около 9000 – просто е невъзможно. Така че ще са от един до три дни, в зависимост от големината на училището или детската градина. Средно най-вероятно ще бъдем на място два дни и точно в тези инспекции на място ще участват външните инспектори.

В училище ще имаме както наблюдение на урок, така и обследване на цялото училище. Тоест ще се поразходим из училището да видим как са децата в междучасието, как е във физкултурния салон, какво правят на двора, как е столът, ако има стол, бутат ли се на лавката, какво има за закуска. Цялото впечатление, което училището създава и което не може да се създаде, ако четеш само документите му.

Включително си мисля, че е много интересно да видим какво се случва пред училище. Винаги ми е било неприятно, когато отивам към едно училище и виждам на парапета седят ученици и пушат. Знам, че големите ученици пушат, всички знаят, но хайде, моля ви се, не го правете на тротоара пред училището. Това също е въпрос на ръководство на училището и на взаимоотношенията с децата. Да не говоря, че и родители седят и пушат там.

Къде може да срещнете трудности?

Отсега ми се струва, че ще ни е трудно да оценим качеството на възпитателната и социализиращата дейност. Качествените индикатори трудно се описват, трудно се наблюдават и най-вече трудно се оценяват. Там вероятно ще бъде със степени на изпълнение – още работим и не мога да кажа точно какво ще бъде, но при всички положения ще направим публични всички индикатори и критерии, когато започнем да ги апробираме, така че да получим и обратната връзка от колегите. Ние и сега работим по този начин, но в работни групи. Ще го направим, защото е много важно, първо, да знаем как се възприема това, второ, ще има полезни неща, които ще научим от колегите и те могат да ни подсетят за нещо, което сме изпуснали.

Продължава на стр. 2